Свободата на двама министри

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Защо се уволняват министри? Обикновено защото не вършат работата, за която са назначени, или извършват действия, които водят до обществено недоверие и нетърпимост към тях. Само че не и в този случай. Господата Трайков и Константинов си отидоха заради личното его на Борисов.
Двамата уволнени министри стигнаха дотук по различни причини. При Константинов проблемите са хронични и се задълбочават. Не че здравеопазването е единственият сектор, в който нещата не вървят, има и други. Проблемът е, че вече е неизбежно догодина, преди изборите, Борисов да признае провал. Пълен провал, при който приказките за наследството и предишното управление няма да помогнат. Като смениш четирима министри за три години, вината вече носиш ти. Явно е, че Борисов няма идея какво трябва да се прави в здравеопазването, нито може да намери хора, които да му помогнат.
При Трайков нещата са още по-ясни. Той можеше да си отиде заради спрелите инвестиции към страната, заради влошената бизнес среда, заради слабата работа за повишаване на конкурентността на българската икономика, заради провалените и замотани енергийни проекти. Нито един от тези факти обаче не е нов.
Защо си отиде? Защото трябваше някой да си го отнесе за срама на Борисов в Катар. Той помпозно заведе там половината кабинет и над 100 бизнесмени, за да си поговорят помежду си на катарска земя. Борисов се върна не само от едно безсмислено посещение, но и със срама, че това се видя от всички. Той беше унизен. Сигурно дълго време още ще му се привижда снимката, на която той, стегнат в костюмче, е приет от емира на Катар по джапанки. Може би ще му светне, че и той има проблем със задължителния за министър-председатели начин на обличане. Но понеже "Той" никога не е виновен, някой трябваше да си го отнесе.
Най-удобен се оказа министър Трайков, въпреки че точно за този гаф той не носи най-голямата вина. След три години във властта управляващите не разбраха, че не е достатъчно да натовариш една весела компания в държавния самолет и да кацнеш някъде, за да направиш смислено посещение. Не че са много премиерските посещения навън, но прекарването на Нова година в Бразилия преди две години, от което последва единствено българска инвестиция в динамичната бразилска икономика и обзавеждането на "България ер" с няколко нови бразилски самолета, трябваше да му подскаже, че подобни посещения се подготвят внимателно. Така можеше да не става за смях в безсмислената катарска авантюра.
Всъщност сме длъжни да допуснем и че двамата уволнени си отиват не заради смешния и безпомощен образ, който създадоха на премиера, а заради личната им чест. Заради отказа да пригласят на един ограничен човек, който успешно вдига шумотевица около себе си, но се проваля в това, с което се е заел. Заради непрекъснатите унижения, на които подлага хората, които работят с него, включително като ги накара да връщат премии, които сам им е раздавал. Заради демагогията и използването на държавата за лични цели - включително чрез подслушване, телефонен натиск и интриги, както стана ясно миналата година. Заради бабаитлъка пред собствения си народ, заради неумението да се формулират цели и да се защитят позиции пред нашите външни партньори. Ако е така - да си го кажат бившите министри - вече са свободни хора.