СВОБОДАТА

Годината, дето си отива, бе юбилейна. Отпразнувахме лозунга: "25 години свободна България". Четвърт век - малко ли е. Имаше концерт. Сините трубадури, макар и оредели, позастарели и позагубили от ентусиазма си, пяха: "Вдигни очи, /виж този свят, /животът днес върви напред, /а не назад..." Друга работа са посоките на живота, накъде той върви - напред или назад, но с песни, маршове и химни се е посрещала и възхвалявала всяка свобода, дори такава никаквица като нашата. Но с песни не се къса бодливата тел, нито се сваля Берлинска стена, късат се само струните на китарите.
БНТ, която превърна обществения си характер в подлога на властимащите, сега ни поднесе поредица от документални филми за "несвободните години", та да покаже, че "комунизмът си отива". Така надъха екрана с огромна доза пещерен антикомунизъм, който всуе не можа да накара народа да възкликне: "Свободен съм". Защото не е! Беше време, ако някой ти кажеше: "Свободен си!", му отвръщаха: "Свободен съм от Девети септември!" Да сте чули сега някой да отвръща: "Свободен съм от Десети ноември!"?  
 Е, има и свободни  - свръхбогатите, сиреч грабителите, строителите на дивия капитализъм. Те са нищожно малцинство, но въртят на пръста си политическия елит и заедно с неолибералните си слуги  - "соросоидите", произвеждат само бедност, мизерия и безпросветност. Другите - мнозинството са несвободните  - бедните и свръхбедните, сиреч ограбените. Речено е: "Вземи си свободата!" Вече близо 3 милиона си я взеха - живеят под чертата на бедността или са в риск от бедност. От безпаричие, мизерия, скотски живот мнозина достигнаха дъното - едни просят, други ровят в контейнерите,  трети стават клошари, а най-безпътните се самозапалват. И 1,6 милиона, повечето млади хора, си взеха свободата от Терминал 2, от които 600 000 са със висше образование и не търсят билет за връщане. Преходът за едни е приход, за други - злина, написа проф. Валери Стефанов. Преходът е провал за всеки втори българин, казват социолозите. А индексът за щастие поставя България в последния вагон на световния влак. Нещастните и бедните не могат да бъдат свободни. А където няма свобода, няма отечество.
И така годишнината не предизвика всенароден юбилеен възторг. Не знам дали някой е очаквал еуфорично посрещане на юбилея. Възторгът насели само душите на троица президенти - Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. Иначе тях да не ги мислим, те поне са осигурени жизнено и са свободни. Още повече, че ги освободихме от отговорност (съдебна и морална) за значителния им принос в ограбването на народа, за разрухата на страната и за ликвидирането на държавата. Тримата умници, които според мен решетото на времето непременно ще отсее, се почувстваха необходими и  родиха неолибералната идеологема "25 свободни години". Както я определи проф. Васил Проданов, "това не бе нищо друго, освен идеологическо покривало за прикриване пред българския народ на реалностите, до които е докаран в процеса на реставрация на капитализма". Естествено с покривало, писана черга или дори шарено халище няма как да се прикрият срамотиите на днешния мизерен живот, който освен с бедност се характеризира с беззаконие, цинизъм и безпросветност. Колкото и да го разкрасяват, колкото и грим и помада да слагат върху лицето на Баба Яга, не може да се скрие уродливостта. Пък и социолозите помрачиха празника на инициативния комитет с цели трима президенти в него - 55 на сто от българите харесват социализма и Тато, а за 50 процента развитието на България след 1989 г. е неуспешно. Още малко да чуем: "25 години стигат!" О, ужас! Странен народ, как може да не се оцени това, което му натвори демокрацията! Като чуха думата на хората за "своето време", троицата  решиха, че е най-добре да се разправят с комунизма (!), като "реално" вкарат в учебниците по история "най-зловещия период от нашата история" - 1944-1989 г. Росен Плевнелиев, който по случай юбилея обогати "сивито" си с участие на несъществуващ митинг на 10 ноември (ще да е от някой от другите му животи!), се натъжи, че "нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да покаже функционирането на комунизма". Дано като обясняват престъпленията на комунизма, да не пропуснат да вкарат в учебниците как Александър Стамболийски е заклан от комунистите, както твърдеше реформаторът Лукарски, сега министър.
Кой знае защо, за мен култовото стихотворение на Трендафил Акациев "Отношение към таратора" обяснява всичко за свободата: "Какъв позор, /какъв позор! /Сервираха ми таратор. /И с него бих си хапнал яко, /но го сервираха без мляко, /без краставица и вода - /една паница свобода..."