20 Октомври 2019неделя21:51 ч.

На фокус

Свински перспективи

По-страшна от думата на 2018 г. - "скандал", през 2019-а може да бъде само думата "импотентност"

/ брой: 1

автор:Георги Георгиев

visibility 1414

На Нова година вторият властови център в ГЕРБ, в лицето на Цветан Цветанов, поздрави българите с неаполитанската песен "О, соле мио" ("Слънце мое"), което безспорно е подходящ избор при положение, че широките народни маси свързват колегите по партия на Цветанов или с героите на Марио Пузо, или, в краен случай, с героите от черната комедия "Семейство Сопрано". Лидерът на партията Бойко Борисов пък има потресаваща прилика с героя на Марлон Брандо от филма "Кръстника", заради която прилика бе нарисувана и епична картина. Както и да ги погледнеш, все герои на нашето време. Време, в което се оправдават въвеждането на тайни арести на деца и отнемането на имущество без съдебно решение.  

Подло време. 

Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ казаха, че думата на 2018 г. е "скандал". Това е вярно. Ако през 2017 г. скандалите, които ни поднасяше управляващата партия и присъдружните й формации, бяха през месец, то през 2018 г. те бяха всяка седмица. 2018 г. започна със скандала за покупката на ЧЕЗ от Гинка Върбакова и завърши със скандала за покупката на Ф-16, лобирана открито от Цветан Цветанов. Някъде между тях се вместиха скандалите с оставката на Валери Симеонов, с министерските оставки заради трагичната катастрофа край Своге, ремонтите в София, с качеството на пътищата в страната, с разнобоя в управляващата коалиция, с Търговския регистър. Да добавим протестите на собствениците на малки бензиностанции, на майките на деца с увреждания, които кабинетът така "разреши", че противопостави две групи хора с увреждания, да присъвъкупим гнева на превозвачите за пакета "Макрон", които скандално бяха излъгани от властта, че правителството се е преборило за това, което те искаха. На фона на тези скандали "Суджукгейт" вече изглежда някак миловиден, като невинна селска вечеринка на 

прекалили с апетита функционери на ГЕРБ

Отделно от тази поредица стои скандалът с договора с Македония, който освети зависимостта на българските власти от американските им ментори до степен, която е опасна за националната сигурност. Историята с договора с Македония откровено се подценява, но това е учебникарски пример как властта успява да формулира националния интерес ("Името Северна Македония е неприемливо, утре ще кажат, че Благоевград е македонски"), а после, след разговор с американския посланик, рязко да изпадне в амнезия. Няма нищо случайно, че след това "прегъване в кръста" на Бойко Борисов македонският премиер Зоран Заев започна с провокациите срещу България. Те няма да спрат и през новата 2019 г. защото антибългарщината е същността на македонизма, но Борисов и нефелните му министри носят пряка вина за това. 

Но освен думата "скандал", 2018 г. си има и свое число и това е "75". Това е миналогодишният брой на родените деца във Видинска област. Това са видимите резултати на близо десетгодишното управление на ГЕРБ - раждаемостта е на исторически ниско ниво. Министерството на здравеопазването ни зарадва в навечерието на Нова година, че дни преди края на 2018 г. в България са се родили 46 222 бебета. Миналата година те са били малко над 58 000. (Вероятно данните от регистъра ще претърпят промяна, но това няма да промени съществено общата негативна картина). Сега ще кажат - това са тенденции, заложени още във времето на НРБ. Да, ама не съвсем. Всичко е обратимо, стига хората реално, а не на думи, да почувстват положителен импулс в управлението на страната.

През 2009 г., при управлението на БСП, НДСВ и ДПС, имахме 80 000 родени, връх на раждаемостта в България от 1994 г. Този резултат бе предшестван от три предходни години на ръст на раждаемостта. Веднага след това, при ГЕРБ, започва не спад, а срутване, което, о, чудо, се спря и даде назад през 2014 г., когато раждаемостта се покачи с 1000 бебета. Странно, но не случайно, този период съвпадна със свалянето на ГЕРБ от власт през февруари 2013 г. После 

срутването продължи, чупенето на отрицателните исторически "рекорди" също

за да се докараме до днешното състояние.

По-скандалното от това, че ГЕРБ не правят нищо за да се борят с демографската катастрофа, те дори не говорят за нея, е непукизмът на активната част от българското общество. Но и това има своето обяснение. Българките раждат, но в чужбина. През 2017 г. в. "Труд" поиска и получи данни от Статистическата федерална служба на Германия за броя на българчетата, родени в тази страна. За последната отчетена година - 2015-а, те са били 4202, а за целия период от членството ни в ЕС - 17 580. При това българите в Германия са по-малко от тези в Испания или Гърция. 

Но защо тези жени и мъже са отишли в чужбина, за за обогатят с децата си други нации? Сигурно от хубав живот. Миналата година на Гергьовден в община Баните Цветан Цветанов заяви патетично: "Аз съм убеден, че българите ще се върнат от чужбина" и после се впусна да разказва с типичния за него словоред, дето думите се боят една от друга и се мятат в разни страни, как икономиката растяла и ГЕРБ правели всичко хората да се реализирали у нас. Мижим да ви лажим. През 2018 г. в Баните имаше десетина първокласници и пак добре, защото през 2016 г. бяха двама. 

Очевидно парите, които ГЕРБ налива в "техни" общини, не вършат работа. Не задържат хората, единственият видим резултат е продължаващото обезлюдяване. Какъв смисъл има от хвалбите за излят асфалт, поставени плочки, бордюри, направени стадиончета и т.н., ако няма хора, които да ги използват. Каква е ползата от тези пари? Каква е ефективността от тях? Или тя не се измерва с благоденствие и увеличаване на народа, а само с резултатите на изборите? Изливането на пари, често непрозрачно, предимно в общини с кметове от ГЕРБ, цели преди всичко купуването на лоялност от останалите в тях гласоподаватели. Местните администрации, свързаните с тях общински структури, често единствените свестни работодатели, са реалният ресурс, който крепи властта на ГЕРБ и това е основата на механизма за получаване на нужните изборни резултати. Същото е и с бизнеса. Дават се поръчки, но срещу лоялност. През 2013 г. се смеехме на "Бойко, кръстник на свиневъдите", но през 2018 г. се оказа, че Бойко е и кръстник на пътните строители. България стана първата държава в света, в която бизнесът, с одобрението на властта, организира протест срещу опозицията, което не е просто срамно, а направо си е медицински симптом за състоянието на демокрацията, защото акцията си беше 

чиста проба опит за сплашване на БСП

При всички кусури, които могат да бъдат намерени, и всички критики, които справедливо могат да бъдат отправени към социалистическата партия, тя, заедно с подкрепения от нея президент Румен Радев, са единствените прегради към окончателното превръщане на България в пълноценна диктатура. Покрай аферата с покупката на изтребителите Ф-16 се видя, че Народното събрание в този си вид е изпразнено от съдържание и няма никаква реална власт, след като изпълнителната власт спокойно пренебрегна правилата, писани от него, в името на политическото и личното спокойствие на двама-трима души. Цялата власт е събрана на върха на една филия и мирише на гранясала мас.

Свидетели сме на нагло поведение. То е придобито от усещането за безнаказаност, за безалтернативност, от вярата, че колкото повече се накланят пред "началниците", толкова по-дълго ще продължи западната (предимно американска) индулгенция за тяхното управление. 

Годината, която започва, може да стане страшна, защото Борисов и Цветанов, в името на политическото си оцеляване, като нищо може да поискат да бъдат новите "американски кучи синове" и да се съгласят страната ни да бъде превърната в база за разполагане на бъдещите ракети със среден и малък обсег на действие, насочени срещу Русия. Вероятността да бъде отправено такова искане към България не е малка. Една представителка на Държавния департамент вече ни обяви за прифронтова държава. Плъзгането на България по американския вектор, а не по европейския, може да бъде една от тенденциите на 2019 г., още повече на фона на кризисните явления в ЕС. Това ще засили напрежението в страната, при това не само по линията на анти и проамериканизъм. Икономиката, която вече показва негативни признаци, също ще пострада. Тази година може би ще бъде и ключова за съдбата на българската газопреносна система, която все повече зависи от настроенията на "началниците" и мислите на Борисов за бъдещето му. 

Никой вече не отрича, че 

в страната има натрупано социално напрежение 

и паралелно с това - високо недоверие към институциите. С изключение на президентската. Но е голям въпрос дали това напрежение ще избие под формата на ново февруарско "българско селско въстание" (по Евгени Дайнов), под формата на протестно гласуване на изборите, а такива ще има най-малко два пъти през годината, или цялата пара ще отиде в свирката, както видяхме в края на 2018 г. Според направено тогава проучване на "Галъп Интернешънъл" само 22% от българите са оптимисти, че 2019 г. ще бъде по-добра от предходната. Това обаче не означава, че на вълната на народното недоволство, дори при фиксираната от социолозите омраза към управляващите, социалистическата партия ще успее да победи на предстоящите избори. Грешно е обаче да се чака ГЕРБ да падне като изгнил плод от власт. Няма такъв филм. Само агресивна настъпателност, заличаване на всякакви съмнения за колаборация с ГЕРБ, ще доведат до увеличаване на изборния резултат на БСП. И, разбира се, предлагане и отстояване на лявата политика - смяната на данъчната система, многопластова демографска политика, връщане на демокрацията в страната. Всичко друго ще бъде проява на политическа импотентност. Това се отнася и до избирателя. Ако той не канализира омразата си към положението, в което пребивава, не я пренасочи към политическо действие, а не в площадно надуване на свирката, то това ще го засмуче още повече в блатото, в което сега пребиваваме всички. Ще бъде наистина страшно, ако думата на 2019 г. се окаже не "промяна", а "импотентност".

Според китайския календар годината е на кафявата земна свиня. Уж миловидно животинче, но в българския му вариант има опасност да заприлича на "Малкия слон от Странджа планина" - незабравимото прасе на Пурко от "Господин за един ден", което ядеше де що види като изоглавено и не наддаваше, за да зарадва стопаните си за Коледа. Същото като тези, които ни управляват - лапат и все не им стига, а Коледата за тях все се отлага. Нека през 2019 г. сложим край на лакомията и свинщината в българската политика. После може да е късно. 

Синове на кметове се облажили с евтина земя

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 201

Глоба до 15 хил. лв. грози Борисов за незаконна агитация

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 201

Детският дом във Видин става комплексен център

автор:Аида Паникян

visibility 32

/ брой: 201

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 201

Половин тон заразена риба стигна до потребителите

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 201

Светът прахосва храна за 400 млрд. долара

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 201

Нарушава се примирието между Анкара и кюрдите

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 201

Джонсън поиска отлагане на Брекзит, но с уловка

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 201

Северна Македония върви към избори

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 201

В Хонконг прилагат Майдана от Киев

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 52

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 36

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 35

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ