Светваме се за "изсветляването"

Голям каламбур се получи с тези партийни субсидии, голяма излагация. Някои си въобразиха, че ГЕРБ с предложението за цената на един глас, колкото стотинките за една жилава баничка, ще възторгне населението. Едва ли не спестените средства ще потекат от рога на изобилието и обществото дружно ще запее в прослава на Бащицата - закрилник. Оказа се обаче, че зигзаг бодът по политическата роба на управляващите отново влезе в действие. Отложиха бързането за единия лев за осигуряване на партиен разкош, но отиват към съглашателството с ДПС за нахлуване на средства от богати лобисти. Които просто така, от умиление към идеите и с чисти като сълза на сърна помисли, ще отворят портфейли и офшорни сметки в интерес и за благото на народа.     

Всичко това щяло да става при пълна прозрачност и отчетност. Хайде, моля ви, тази игра вече сме я играли. Напротив, отваря се с парламентарен шут вратата за политическата проституция. Която в превод означава нищо повече и по-малко от... зависимост. Тоест ловко се засмукват парите от отбрани частници, а се предлагат услуги чрез закони в техен интерес. От което обществото няма полза. За сметка на това с много, много левчета от джоба на хората се задължаваме с нов заем от 400 милиона, независимо че продънихме ушите на родния данъкоплатец с финансовия си излишък, стабилност и т.н. 

От друга страна, парламентарното мнозинство пък продължава високомерно да замита под кърпената черга всичко, което предлага опозиционната БСП и което е от истински интерес за обществото - от преизчисляването на пенсиите, та до корекцията на ДДС за лекарствата и основни хранителни продукти. Явно в случая това на са приоритети за управляващите с техните мащабни проекти за мащабната ни държава.

Логично е да си зададем въпроса - защо се прави всичко това? Ами не е толкова сложен за разгадаване този ребус. Просто защото опозицията трябва по презумпция да бъде мачкана, да се отрича и анатемосва всяко нейно предложение. Схемата е: ако не са наши, са чужди, т.е. врагове. А враговете трябва да се громят с цялата мощ на властта, със силата на нашите закони, а и не само. Независимо че логиката и практиката са доказали, че в крайна сметка само с единство по някои много важни за обществото решения хората могат да припознаят законодателната институция Народно събрание като своя. А не да й отреждат най-ниската си подкрепа и да я определят като кипящ котел от партийни противоречия и ниски страсти, които понякога дори ги отвращават.

В цялата бъркотия около субсидиите и съпътстващите ги проблеми има обаче и нещо много хубаво. Не се чудете! Разсея се мъглявината около два много важни въпроса. Първо, ГЕРБ отвори мощно завесата на своите кухненски намерения. И на сцената лъснаха истинското безсилие на управляващата партия с тази политика да продължава привличането на електорат. С една дума - велможите във властта усетиха подвижните пясъци  на недоверието и посегнаха към популистката и монетарна хватка със субсидиите. Иде местен вот.

Второто действие на политическата трагикомедия пък представи ясното съвпадение на интересите на ГЕРБ и ДПС, което е напът да вкара търговците в храма на законотворчеството. Което си е истинско "изсветляване", но не на привлечените за партиите средства, а осветяване на подготвян тежък лобизъм. Резултатите от който ще усетим всички, ако не се стигне до промяна, от която явно много се страхуват управляващите. Защо ли?