26 Септември 2020събота18:52 ч.

Световният ден на водата - празник и отговорности

/ брой: 69

visibility 458

Иван ВЪРЛЕВ*

Когато се замислим за ролята на водата в нашия живот, бързо стигаме до класически истини. Световният ден на водата 22 март е повод за празник и оценки. Водното богатство на България е в домовете ни, в реките, в язовирите и напоителните канали, в красивите планински езера. В сухи, но точни цифри, то се изразява чрез оттока в реките, който у нас е 2500 куб.м/жител за година. Средно за Европа този показател е 4500 куб.м/жител. Очевидно по-този показател сме в долния край на стълбицата за Европа, но следва да сме благодарни на природата. Обстойно научно изследване на колектив от БАН и ССА категорично сочи, че при разумно и компетентно управление нашите водни ресурси могат да задоволят напълно нуждите ни от питейна вода, вода за индустрията и за напояване на 7-8 млн. дка.
Благодарение на големите язовири и деривации добивът на електроенергия от водните централи покрива около 7% от нуждите на страната. Tози дял е скромен, но водната енергия е екологично чиста, възобновима, с ниска себестойност и особено важно - с нея се покриват нуждите през върховите часове на потребление. Оптимистичните научни изследвания ни дават още един повод за гордост за прекрасната природа на нашата страна.
Тук неизбежно възникват въпросите как реално използваме природния дар - водата? Водоснабдителните системи покриват нуждите на около 98% от населението. Остарялата тръбна мрежа, отдалечеността на някои малки населени места и неравномерността на водните ресурси неизбежно създават редица проблеми. Тяхното решение е възможно при наличието на финансови ресурси и време за проучване и строителство.
Намаленото потребление на индустрията през последните две десетилетия по-принцип не среща проблеми, свързани с водоснабдяването. В случая особено важен е проблемът с пречистването на битовите и индустриалните води преди връщането им в реките и морето. Това, което се прави с изграждането на пречиствателни съоръжения и станции, включително и с използване на европейски средства, е в правилна посока. Проблемът с пречистването на отпадните води обаче е изключително тежък и ще наложи влагането на огромни средства и в бъдеще.
От направленията, в които водата е основен фактор, най-трагично е състоянието на напояването на земеделските култури. Преди две десетилетия у нас се напояваха 7-10 млн. дка, докато сега те не превишават 0,4 млн. дка - колкото са били и преди Втората световна война! Абсурдът на ситуацията се откроява още повече при сравнение със съседите. Напояваните площи в Гърция са 11 млн. дка, в Румъния - 8 млн., а в Сърбия - 1,1 млн. Докато у нас през последните 20 години няма положителни промени. В бюджета на Сърбия за 2012 г. са предвидени 50 млн. евро за модернизация и развитие на напояването. Поставена е целта в близките години то да обхване 11 млн. дка.
Причините за дълбоката криза в напояването у нас са много и разностранни. Те са обсъждани многократно. Изписани са хиляди страници. Ежегодните щети от факта, че не използваме поне половината от годните напоителни системи (те са за около 5,5 млн. дка) надвишават 250-300 млн. лв. за година чист доход. Тези цифри се отнасят за средна в климатично отношение година. При по-значителни засушавания загубите са двойно по-големи.
С усилията на българските хидротехници през периода 1960-1990 г. у нас бяха изградени над 170 големи и повече от 2000 малки язовири. В тях се акумулират огромни водни маси, надвишаващи 6-7 млрд. куб.м. Тези води обаче не са безплатни. За наблюдение, поддържане и охрана на обектите се изразходват няколко десетки милиона лева годишно. Големият въпрос е използваме ли целесъобразно този воден капитал. Печалната констатация е, че вместо да се насочат към напояваните площи, вече над 20 г. тези води се изтичат безполезно извън границите на страната. И всичко това в период на икономическа криза, когато страната се нуждае от значителни финансови средства. Следваше да се случи трагедията с язовир "Иваново", за да се реши, че е необходимо да се преброят малките язовири. Типично по-нашенски сякаш се налага да ни сполети опустошителна суша, за да се реши, че националният интерес изисква да се напояват поне 5-6 млн. дка.
Вече няколко десетилетия у нас се чества Световният ден на водата. Това е професионалният празник на всички специалисти, които допринесоха и допринасят природният дар - водата, да достигне до всеки. Наложително е в този ден да оценим и реализираме и нашето отношение към отделните клонове на водното стопанство и най-вече към кризисното направление напояване на българската земя.

* Авторът е проф. д-р на селстопанските науки, инженер
 

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 526

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1053

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 545

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ