Световната банка слага диагноза, после търси доказателства

Ваня Григорова е родена в София. Магистър на УНСС по маркетинг. Тя е председател на лявата неправителствена организация "Солидарна България" и икономически съветник на КТ "Подкрепа"


"Не може да се очаква счетоводна печалба от социална политика"

"Предлагам сред институциите, които ще са опитни мишки, да са Министерският съвет и неговите почивни станции"


- Г-жо Григорова, тези дни управляващите лансираха идея за административна реформа, която предизвика тревога у хората, работещи в администрацията. Основателни ли са притесненията им?
- На този етап става въпрос за проект по предложение на Световната банка.
- Значи няма да ни подмине поредната реформа?
- Не, поне като проект. Имаше пресконференция, има и сключен договор. Проект означава банката да направи проучване на отделните институции, тяхната ефективност, какви разходи правят и прочие, след което ще предложи концепция за споделени услуги.
- Как да разбираме тези "споделени услуги" в администрацията?
- Това означава да има едно звено счетоводство, което отговаря и за НАП, и за НОИ, и за Агенцията по заетостта, например. Дейностите, които вероятно ще бъдат изведени от местните поделения, централизирани и обединени в едно за няколко институции, са: архив, деловодство, счетоводство, човешки ресурси, информационни технологии. Нещо подобно е направено отдавна в Инспекцията по труда. В регионалните структури вече няма счетоводител, специалист човешки ресурси, специалист ИТ. Директор на Инспекцията по труда от страната в разговор сподели, че липсата на ИТ-специалист например не е проблем, само защото той самият е ИT, т.е. когато има повреда в компютрите, директорът отива и ги оправя. Как обаче се справят в други части на страната, където директорите не са компютърни специалисти, а се появят проблеми в системите им? Седят и чакат може би.
- Пишат ги "дъждовни".
- Не е невъзможно прилагането на подобен модел на "споделени услуги", но неминуемо възникват затруднения. Проблемът е друг и той е в начина, по който е формулирано проектопредложението. Вътре изначално е дадена диагноза, а сега ще търсят данни да обосноват диагнозата. Те казват приблизително това: "Администрацията не е ефективна. Има твърде много почивни бази. Работят на загуба, защото служителите ги ползват на по-ниски цени, а са ограничени за достъп отвън или са на високи цени за външни посетители." А нима може да се очаква счетоводна печалба от социална политика? Според мен не. Световната банка и по-лошо - нашето правителство, явно смятат, че без печалба почивни бази не трябва да има. Това ще е последният удар, хиляди вече бяха унищожени.
- Само те сякаш останаха незасегнати от "свободния" пазар?
- Тук се паразитира върху чиновника въобще. Понеже вече е наложено мнението и масово хората не са доволни от начина, по който ги обслужва администрацията, е много лесно да кажеш "ще ги орежем пак" за пореден път. Само че едва преди няколко години беше проведена 10-процентна чистка във всички агенции в цялата изпълнителна власт. Броят на служителите беше редуциран драстично. В Агенцията по вписванията например първо имаше масови съкращения, които бяха последвани от още една вълна, която не беше коментирана широко. В момента един човек често се налага да изпълнява две длъжности. Изключително трудно е служителите да излязат в болнични или отпуск. Как може да се търси ефективност при такива обстоятелства? Впрочем и в тази поредна реформа няма нищо за прословутото и толкова желано от всички ни "обслужване на едно гише".
- В такъв случай какъв е смисълът на проекта?
- Този проект е израз само и единствено на желанието за орязване на разходи в администрацията. Преди малко споменах инспекцията по труда. Тя в цяла България има по-малко от 400 служители, по-малко от 400 инспектора. Средната заплата е около 700 лв. Тези хора изнемогват. Очевидно не могат да контролират всички предприятия. Очевидно е, че е много лесно да бъде оказан корупционен натиск върху тях. Няма как да си сигурен, че един инспектор няма да приеме дори 100 лв., за да напише удобен за работодателя доклад, когато изпитва затруднения да живее достойно, да издържа семейството си. Ако се върна на примера с регионалната Инспекция по труда, за който говорих преди малко, преди 5-6 години инспекторите там са били 15 човека, в момента са 8. Т.е. орязали са администрацията, окрупнили са я на софийско ниво, но не са увеличили щата на хората, които работят на терен. Такива са резултатите от всички административни реформи - намаляват щата, режат разходи, но не създават условия, за да работят тези хора нормално.
Да хвърлим поглед към други институции - бюрата по труда или социалните служби. Социалните работници изнемогват. Това са хората, които трябва да се грижат за социално слабите ни съграждани, а самите те са социално слаби. Преди няколко дни беше пусната петиция на служителите в социалните служби, в която те за пореден път описват жалките условия, в които работят и ниското заплащане. В България от години се води политика на орязване, но не и на нормализиране, не и на ефективност, затова са плачевни резултатите от всички реформи. Проблем всъщност са политическите назначения. С тях или се дублират позиции (хаби се финансов ресурс), или назначенците заемат свободна позиция, но поради липсата на качества и умения, гражданите отново не са удовлетворени от услугата, която получават. С тези "дефекти" обаче нито една реформа не се бори.
Основен проблем е и това, че проектът се планира и провежда от Световната банка. Не защото се съмнявам в експертните възможности на институцията, а защото не за пръв път у нас ще се провеждат експериментални "модели". В случая най-възмутителното за мен е, че един от посочените дефекти във функционирането на администрацията ни е липсата на прозрачност - не било ясно как се управляват ведомствените почивни станции. В общия случай липсвала публично достъпна информация, което създавало условия за злоупотреби и лошо управление. Ще кажеш, че прозрачността е основен принцип на работа на Световната банка - не е. Напомням, че в началото на годината най-сетне излезе моделът, предложен от Световната банка за либерализацията на електроенергийния ни пазар. Анализът им на електроенергетиката така и не беше публикуван. В крайна сметка, ако търсим прозрачност, няма как да я намерим от непрозрачна институция, нали? Когато ни поставят диагнози на тъмно, предписват ни лечение на тъмно, как може да сме сигурни, че то е правилното?
- Всъщност Световната банка ни представи резюме от 20 странички на доклада си, който така и не е публикуван до момента.
- Точно така. Другият проблем е с отговорността. Ето и по този проект ще платим 2,5 млн. лв. Каква ефективност ни гарантират? Напомням, че по препоръка на банката у нас беше приложена програмата за закриване на училищата в малките населени места. След което самата Световна банка си призна, че това е грешка и че в резултат се е увеличил броят на децата, които отпадат от училище. Е, как пое отговорността си Световната банка? Като ни предписва нови и нови реформи, за които плащаме нови и нови милиони. Първо, никаква прозрачност не може да се очаква от въпросната институция, второ, никаква отговорност и в крайна сметка защо смятаме, че тя притежава най-добрата експертиза?
- Очевидно отнякъде ни съветват да ползваме услугите на Световната банка?
- Ако не се лъжа, Еврокомисията още при влизането ни в ЕС ни задължава (или препоръчва) да ползваме експертизата на банката, за да усвояваме европейски средства. Документът, за който говорим сега, също е проект по европейските фондове. Според казаното от Томислав Дончев, 2,5 млн. отиват за банката и 2,5 млн. за двете институции, които се съгласят да влязат в пилотния проект. Защото тестовете ще започнат върху две институции.
- Това ще са един вид опитните мишки, така ли?
- Да. Предлагам една от тези институции, които ще са опитни мишки, да е Министерският съвет и неговите ведомствени почивни станции.
- Служителите, които ще бъдат освободени какво ще правят? Беше споменато, че щели да се преквалифицират.
- Накъде? В какво да се преквалифицират? Да правят детайли за автомобили ли? Много обичаме да говорим за квалификация и преквалификация. Милиони европари бяха усвоени точно с тази цел, но ефектът е трудно забележим. Беше направен един проект, който продължи 3-4 години, воден от социалното министерство, консорциум от неправителствени организации и БАН. Те се опитваха да предвидят къде и от какви специалисти ще има нужда. В крайна сметка ето какво каза една от професорките от БАН, която е ръководила фокус групите с работодатели: ние ги питаме от какви кадри ще имате нужда в следващите 5 години, те се смеят и отговарят, че не знаят от какви кадри ще имат нужда в следващите 2 години, а ги питат за след 5. Ясно е, че бизнесът не знае от какво има нужда. Тогава защо се очаква, че хората трябва да отговорят на нуждите на бизнеса? Но пък ние винаги ще ги квалифицираме, преквалифицираме, а те винаги ще са безработни. Много добре квалифицирани безработни.
- Нямаше ли и Симеон Дянков опити в "оптимизирането" на административните структури?
- Той искаше да ги мести из страната, сега искат да ги местят към София.
- За колко време трябва да се изпълни този проект?
- До началото на 2019 г. трябва да е финализиран, т.е. банката да е приключила с анализите и с докладите си.
- Хората по места са разтревожени от това "споделяне на услуги".
- Нормално е да са разтревожени. Това няма да се случи сега и веднага. Но, ако са решили да го направят, ще го направят. Ако видят, че това е генерална грешка, най-вероятно просто ще усвоят едни средства и няма да направят нищо, както впрочем се случва много често с проектите за електронни услуги.
- Понеже гражданите масово са недоволни от услугите, които получават от администрацията, хората, работещи в нея, не могат да разчитат на обществена подкрепа за онова, което предстои - да се разделят с работните си места например.
- Те не могат да получат обществена подкрепа и защото нямат право на протест. А в администрацията има хора, които се раздават на максимум, защото някой все пак трябва да компенсира бездействието и некадърността на политическите назначенци. Често няколко човека в една администрация носят цялата институция на гърба си, за да може други да получават хиляди левове месечна заплата. Това може да се проследи и в доклада за състоянието на администрацията. Първо, административните служители не са 700-800 хиляди, както често ни се внушава. Те са по-малко, около 130 000 в цялата администрация, и териториална, и централна. Голяма част от тези щатни бройки не са заети, което означава, че работещите се натоварват и с работата на онези, които не са назначени, а вътре в този брой на работещите са и политическите назначения. Като се погледне заплащането по отделни позиции, се вижда понякога разлика 7 пъти между минимална и максимална заплата, което е странно и няма никакво съмнение, че високите заплати от 2000-4000 лв. не се вземат от обикновения чиновник, т.е. от този, който върши работата.
- Този проект за "споделени услуги" да не направи така, че се съкратят тези, които вършат работата?
- Е, тогава ще видим какво е неефективност! Междувременно единственият начин за ефективно и моментално увеличение на заплащането в тези тежко недофинансирани сектори е въвеждането на необлагаем минимум и диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Затова предлагаме на всички административни служители да подкрепят подписката, която организираме - на сайта на КТ "Подкрепа" или на сайта на инициативата spravedliva.bg. Това са минимум 40 лв. повече за всеки работещ.