07 Март 2021неделя15:17 ч.

Булевард / суета

Световен ден на футбола, или накъде се търкаля топката

Много представители на кралската власт се опитвали да забранят със специални укази "богуомразната игра", наричана още варварска забава

/ брой: 283

автор:Альона Нейкова

visibility 2371

По инициатива на ООН 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола. Но не на американския вариант, където играчите на всеки 30 секунди се нахвърлят един връз друг. А на онази интелигентна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на световните игрища от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и жител на Земята рита топка, създадени са 1.5 млн. отбора и 300 хил. клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а любителите да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски стадиони са безброй. От всички видове спорт този е най-доходоносен, но и инвестициите в него се изчисляват с милиарди.
Корените на футбола отвеждат далеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, посветени на ритането на кръгли предмети, са доста популярни в Китай, Япония, сред индианците в Южна Америка, в древна Гърция (където е наричана "битка за топка"), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и сред славянските народи. Някои от тях използват за целта напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на различни животни, козина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-вече на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са намерени от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата ера. Играта е наричана Цу Чу, което означавало "да риташ с крак", и позволявала на воините да поддържат добра физическа форма.
За официална родина на футбола се смята Англия. Любопитен факт е, че в началото играта е била доста жестока. "Топката" била ритана направо на улиците от няколко души, като в определени случаи броят им достигал стотици. Правила практически липсвали - трябвало само да се вкара гол, като за "врата" се приемало по-рано уточненото място. Буйна тълпа мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и често нанасяйки на по-вехтите постройки големи щети. Често играта завършвала със сериозни травми и дори със смърт на футболисти.
Заради този факт много представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специални укази "богуомразната игра", наричана още варварска забава. Заради нея градските улици се изпълвали с блъсканица, шум и тичане, които причинявали безпокойство и неудобство на по-голяма част от населението. Но, независимо от всички височайши забрани и заплахи от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се наслаждават на играта.
Постепенно футболът се сдобива с все повече правила, някои от които се отнасят именно до безопасността на участниците в мача. Например, забранява се футболистите да се удрят в слабините и по краката, с две греди се определя вратата, а топката се покрива с кожа. От Английската футболна асоциация през 1863 г. окончателно се приема правилото топката да не се докосва по никакъв повод с ръце. Смята се, че именно от този момент съвременният футбол се ражда официално като спорт и окончателно бива разграничен от ръгби, където битката е позволена и дори е поощрявана употребата на доста жестоки хватки.
Футболната асоциация започва да провежда официални състезания на играчи от различни отбори на Острова, а през 1872 г. е организиран първият международен мач - между Англия и Шотландия. И ритането на топка като спорт започва своето триумфално шествие по света. Мрежата на вратите за първи път се използва през март 1891 г. по време на мач между отборите на английския Север и Юг. А до края на ХIХ век многобройни футболни клубове се пръкват в доста европейски държави, както и в Латинска Америка.
Международната федерация на футболните асоциации - ФИФА, се създава през 1904 г., като доста любопитен е фактът, че британците дълго време не я признават за легитимна и се присъединяват към състава й едва през 1946 г. С това се обяснява защо първите световни шампионати по футбол се провеждат без участието на родоначалниците на тази велика игра. До ден-днешен във ФИФА членуват над 200 държави.
Според количеството играчи и запалянковци футболът е най-популярната игра в света. В онези страни, където ритането на топка все още не е много почитано (САЩ, Австралия, Индия, Китай), интересът към този спорт неизбежно расте. Експертите смятат, че любовта към футбола се дължи на това, че играта е много красива, завладяваща, сложна, но разбираема от почти всички.
...Играчите предават топката един на друг. Следва пас в свободната зона, където неочаквано, като вятър, се втурва футболистът. Без да намалява скоростта си и продължавайки да тича, той рита топката назад, към друг играч, когото определено няма как да види. Но явно го усеща. И отново пас. Топката полита със скорост около 100 км/ч и бива посрещната от главата на друг футболист, който е изминал тичешком голямо разстояние, за да се окаже в кулминационния момент на нужното място. Играчът подскача с все сила и с невероятна точност насочва топката в горния ляв ъгъл на вратата... Г-о-о-о-о-о-о-о-л!
Изящество, атлетизъм и скорост, събрани в 90 минути, превръщат играта в изключително красиво зрелище. Ето защо футболът се смята за социално явление и му е отредено специално място в сърцата на доста запалянковци, живеещи не само в различни страни, но и на отдалечени континенти.

Бизнес и вяра

Футболът е най-същественото от най-несъществените неща. Тези думи принадлежат на Франц Бекенбауер (Кайзера) - легендарен германски състезател и треньор по футбол, световен шампион от 1974 г.
Но футболът е и доста сериозен бизнес - годишният оборот на световната индустрия в този спорт е десетки милиарди долари. От всички отбори на планетата, ритащите топка са едни от най-богатите и доходоносните.
Световният ден на футбола със сигурност е създаден с идеята да обедини както играчите, така и запалянковците, които са така верни на кумирите си, тичащи по полето с една-единствена цел: да вкарат заветния гол. Всеки път, на всеки мач феновете със свито сърце наблюдават играта на любимия си отбор. Световната слава и популярност на футбола не им се струва странна и учудваща. Ако всеки се замисли над това какво винаги е властвало над човечеството, рано или късно ще стигне до един отговор. Разбира се, това е вярата. А футболът е универсален, защото може да се играе навсякъде, по всяко време, с всеки и с всичко. В градовете децата ритат дори празни консервни кутии, по селата топката понякога е заместена от кълбо парцали, търкаляно в дворовете на училищата, от играта са изкушени доста политици и известни хора, които се събират в така наречени звездни отбори.
Този спорт за много хора е не просто игра, а хоби, разтоварване след напрегната работна седмица и дори начин на живот. Така футболът се превръща в едно от малкото неща, в които днес е готов да вярва почти всеки. Без да търси кой знае колко дълбок смисъл, ритайки кожената топка...

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 1567

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ