Свети Димитър от Мировяне

Нямам представа какво ви се чете в момента, но съм убеден, че не може да подминете следващите редове. В тях ще пиша не за идентичност, а за уникалност. В световен мащаб. Димитър Душков Пенев. Рядко има личности, които като хора са по-големи дори от професионалните си успехи. Чичо Митко е един на милион. Даже на 100 милиона. Той е повече от всичкото много. И все готино.
Сега няма да му броя победите и купите. Не е най-важното. А и други постоянно го правят. По-важното е, че не мога да му преброя приятелите. Никой не може. Пенев вече е на 70 години. Знаете. Има го в музея на славата на ЦСКА. Толкова е естествено да е там, колкото в морето да има водорасли. Той е национално богатство. Значи е време да помислим и за негов кът в историческия музей. Няма да се намери някой да му оспори привилегията. Сигурен съм.
Мировяне. Китно шопско село в Софийското равно поле. Пеневи са оттам. Чичо Митко не пропуска да навести родната къща. Или да ни разкаже за нея. По шопски. Гордо племе са шопите. Каквото и както и да говорят за тях, с човек като Старшията, представите се преобръщат, възприятията са ярки, а чувството приближава до екзалтиране.
Медиите отразиха годишнината на Пената. Подобаващо. Нямаше сайт или вестник, който да не припомни бисерите на юбиляра, както и успехите му. Аз обаче искам да ви доверя нещичко от ежедневието му. Имах удоволствието да си пия кафето с него почти всеки ден в последните близо 5 години. Това се случваше на стадион "Българска армия". И да ви кажа - всеки път научавах нещо ново. Научавах, защото той поднася всичко непринудено, но със замах. И винаги има мнение. Просто запомняш, докато се смеете заедно. Димитър Пенев е несравним. Той е и неподражаем. Обича хората. Живее за тях. В него няма стремеж да ти се наложи, да те прескочи. Опериран е от манията за величие. Затова е леко с него. Интересно е. Всеки Божи ден е в услуга на някого. След сутрешното кафе, а защо не и преди него. Виждал съм го с очите си. След стадиона, обикаля приятелите. Те го боготворят. Даже му се сърдят, ако не им гостува. Но на чичо Митко няма как да сърди човек насериозно.
Знаете ли какво представлява автомобилът му отвътре? Има безброй листчета, нахвърляни навсякъде по таблото и около ръчната спирачка. Съдържанието им? Телефонни номера. Просто всеки иска да му е приятел, а Пенев не отказва да запише поредните координати. Говори с теб така все едно си му роднина. А често те вижда за пръв път. Топъл човек е. Това грабва хората. Ето защо го обичат всички.
Време е да разбием и един мит за поведението му пред камера и без нея. Без нея Димитър Пенев е ерудит. Осведомен е по всяка тема. Чете много. Изразява позиции. Пред камера говори опростено. Да не отегчавам аудиторията, често се шегува чичо Митко. А ние - тези, които са около него за сутрешното кафе, се мъчим да го убедим, че той не може да омръзне на никого.
Абе, с извинение, ама голям е Пената. Много е голям. Стърчи направо. Хубавото е, че хората го оцениха. И си го тачат. Всякакви. Той е безспорен. Добре, че не го употребиха. Добре, че не го изхабиха. А и той едва ли щеше да приеме членство в партия или синекурна длъжност. Няма нужда от пост, за да уважаваш човек. Особено, когато става дума за Димитър Пенев. Това е той. Не забравяйте - помагал е и още помага. За много хора е идол, за близките - светец. Дано с тези редове сме му станали от тези, по-близките. Защото и ние го припознаваме като Свети Димитър Пенев от Мировяне. Сещам се - в Аржентина направиха църковно движение на името на Марадона. У нас не е нужно да повтаряме това с Пената. Той си има своя храм. Там, където е седнал дори и в момента. Това е ясно. А, и да не забравя да кажа и на вас същото, което казах и на чичо Митко онзи ден - всички имаме време да слушаме историите и съветите ти, Пена! Поне, докато навършиш 100! Точка по въпроса...