Светът става все по-малко прозападен

Евгений Шестаков

Днес много от експертите казват, че САЩ са поели курс към ограничаване на Русия по аналогия със стратегията на Студената война. Държавният департамент официално отрича подобни предположения. Доколко справедливи изглеждат тези експертни оценки? На въпросите на "Российская газета" отговаря деканът на факултета по световна икономика и политика във Висшата школа по икономика, политологът Сергей Караганов.

- Наистина ли американските власти се стремят към изолация на Русия?
- Аз, за съжаление, съм абсолютно убеден, че поетият от американците курс за ограничаване на Русия в духа на Студената война и дори на отхвърляне (не трябва да се бърка с ядреното ограничаване) се образуваше през последната година и половина. Това започна, когато в САЩ разбраха, че Русия няма да тръгне, както се надяваха там, в руслото на общозападната политика. Този курс стана съвсем очевиден още през пролетта-есента миналата година. Гледах изказванията на много знакови фигури, анализирах потока от чуждестранна информация от достоверни източници. Още тогава тонът на изказванията ставаше все по-враждебен, а информацията - тотална пропаганда. Есента-зимата на миналата година, особено към Олимпиадата, се разбра, че в американската политика по отношение на Русия е станал обрат. До този извод стигнаха и други анализатори. Ако преди някои все още съмняваха, то потокът от дезинформации, а понякога и откровена клевета, които доминираха в западните медии в навечерието на зимната Олимпиада в Сочи, можеше да убеди в съществуването на такъв обрат дори и последните съмняващи се. Затова в известна степен, струва ми се, че действията на Русия, в това число по време на украинската криза, станаха изпреварващ удар. Въпреки че ми се струва, че и Русия се е готвила за подобна конфронтация: ставаше все по-очевидно, че политиката на умиротворяване или простото взаимодействие не носеше никакви позитивни резултати. Западът продължаваше експанзията си в зоните на руските интереси, разширяваше зоната си на влияние и контрол.
- Съгласни ли сте с тези, които свързват сегашния курс на Обама към охлаждане на отношенията с Русия с предстоящите избори за Конгреса? Или ръководителят на Белия дом окончателно е охладнял към плановете си за презареждане на отношенията с Москва?
- Курсът за ограничаване на Русия не е цел на Обама дори по тази проста причина, че днешният президент на САЩ има друг дневен ред. Той наистина иска да модернизира Америка, да реши нейните проблеми. Друг въпрос е, че това не му се получава. А традиционният външнополитически истеблишмънт, в който преобладават хората от 90-те, е свикнал да вижда Русия, стояща на колене и молеща за милостиня. Съществуването на друга Русия те приемат като лично унижение и оскърбление. През 1990-те години те бяха триумфатори, а след това страната им направи серия от грешки. И започнаха да губят. Тези хора влизат във външнополитическото обкръжение на Обама, те го подтикват към провеждането на много твърда политика по отношение на Москва.
Тази политика още сега поставя задачата не просто да се осъществи ограничаване на Русия, тя изглежда цели смяната на режима. Такива думи вече се появяват в някои американски документи. Просто те още не са попаднали в медиите. Какво е смяна на режима в американското разбиране? Това е сваляне на президента Владимир Путин, защото, според повечето хора, даващи тон на американската външна политика, докато той е на власт, никакво подобрение в отношенията между страните не можело да има. На практика това е курс към унищожаване на страната, защото днешният руски режим се създаваше съвсем органично и се подкрепя от по-голямата част от населението. На Запад всички говорят за това, че Русия има малко ресурси. Но не споменават, че и Западът днес има много по-малко ресурси, отколкото в миналото. Днешна Русия има ресурси, каквито СССР не е имал.
- Излиза, че Украйна се е оказала онзи необходим претекст, за да започнат САЩ открито да провеждат политика на ограничаване?
- Не само. Ситуацията в Украйна стана за някои европейски политици възможност да продемонстрират, че европейският проект се развива, не деградира. На тях им беше необходимо да докажат на света, и преди всичко на себе си, че единна Европа, изпитваща трудна и засега безизходна криза, е жива и все още остава привлекателна за някои. Това беше морално-политически фактор. Изглежда някои в САЩ чрез свои хора в Европа използваха ситуацията в Украйна, опитвайки се да провокират криза. Освен всичко останало, и американците, и много от европейците се надяваха с помощта на украинските събития да намалят безпрецедентната външнополитическа капитализация на Русия. Нека да си спомним, че към миналата година, благодарение на много твърдата, умела и волева външна политика на Руската федерация, тежестта на Русия в света започна в пъти да надвишава реалните й възможности, особено икономическите. Ние в известна степен започнахме едва ли не да конкурираме САЩ. Притежавайки в същото време в пъти по-малка по размери икономика.
- Доколко справедливо звучи твърдението, че пред евентуалния нов посланик на САЩ в Москва Джон Тафт стои задачата да замрази отношенията с Русия?
- Тафт, за разлика от предишния американски посланик Майкъл Макфол, е професионален дипломат. Той ще прави това, което му кажат. Ако му заповядат да установява отношения, той ще го прави много по-успешно от същия този Макфол, който в своята дипломатическа дейност се ръководеше преди всичко от собствените си убеждения и привързаности.
- Смятате ли, че с назначаването на Тафт диалогът между ръководителите на външнополитическите ведомства на Русия и САЩ Сергей Лавров и Джон Кери няма да бъде прекъснат?
- Смятам, че диалогът няма да прекъсне. Но трябва да сме наясно, че сега сме в началния етап на разгръщащата се криза. В центъра му се намира Украйна. Като цяло обаче кризата има далеч по-дълбок характер. Проблемът е в това, че Русия не иска повече да играе по предлаганите й по-рано правила, които аз наричам "версайска политика в кадифени ръкавици". Това е политика, провеждана от европейските страни победителки спрямо Германия след Първата световна война. Тогава европейците, водени от алчност и омраза към загубилата войната Германия, наложиха на Берлин, на германския народ унизителни условия за мир, отнемаха с помощта на контрибуции средства, територии. В резултат те по този начин подготвиха почвата за Втората световна война. Освен отвратителния фашистки режим, отговорност за нея в пълна степен носят и европейските страни, които натрапиха на Германия Версайския мир. По отношение на Русия, за съжаление, въпреки че в по-мека степен, но се провеждаше същата политика. Въпреки че нашите европейски и американски партньори предпочитаха да не мислят и още по-малко да говорят за това.
В ситуацията в Украйна Русия се отказа да играе по старите западни правила. Зад отказа й стои далеч по-дълбока тенденция: растящата част на света се отказва да играе по старите западни правила. Светът става все по-малко прозападен. И въпреки че Русия по силата на своя характер и смелост открито предизвика Запада, всички разбират, че зад тази нова Русия стоят нови велики страни, които биха искали нашата победа. Затова ставащото днес - това е потенциално много голяма повратна точка в отношенията между света и Запада.
Трябва обаче да се разбират и рисковете. Русия влезе в тежка битка. Надявам се, че няма да загубим. Ще прекратим чрез изостряне продължаващата Студена война в Европа. И може би - след години - ще подпишем нов договор за Съюз на Европа, в който ще влязат и Русия, и държавите от Евросъюза, и Украйна (тогава тя ще устои и няма да бъде разкъсана от своите противоречия и от външни сили), и Молдова, и страните от Кавказ, и Турция.
Ще спечели и мирът. Той ще има трета опорна точка. Двуполюсната система, основана на оста Китай-САЩ, по определение е неустойчива. Ще бъде по-добре за всички - и за Русия, и за другата Европа, и за всички останали.