26 Април 2024петък18:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Светът плува в океан от огромни дългове

Появяват се симптоми на следващата финансова криза

/ брой: 230

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1860

Този свят без лидери се движи, подобно на сомнамбул към повторение на финансовата криза от края на 2008 г., защото не успя да отстрани причините за нейната поява. Това предупреждава бившият британски министър-председател Гордън Браун, цитиран от вестник "Гардиън". Премиер на Великобритания в периода, когато сривът на американската инвестиционна банка "Лемън Брадърс" изложи всяка голяма банка на риск, Браун предупреждава, че след десетилетие стагнация глобалната икономика е отново уязвима.

Сомнамбули

В опасност сме да влезем, подобно на сомнамбули, в нова криза, твърди Браун, помолен да оцени рисковете от повторение на събитията от 2008 г. Събуждането ще бъде жестоко, защото живеем в свят без лидерство. Според Браун сътрудничеството и солидарността, които бяха демонстрирани през 2008 г., няма да е възможно през 2018 г., както между централните банки, така и между правителствата. Ще имаме упражнение по прехвърляне на вината, а не решаване на проблеми, смята британският експремиер. Заради търговската война между САЩ и Китай, той се съмнява, че Пекин ще помага за втори път. Протекционизмът на Тръмп е най-голямата пречка пред международното сътрудничество, категоричен е британецът. На него му е трудно да каже какво ще предизвика следващата криза, но според него не трябва да се забравя фактът, че сме в края на икономическия цикъл, в който хората поемат по-големи рискове.
Икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че трябва да се подготвим за следващия негативен икономически цикъл. За банките това естествено означава по-високи лихви по кредитите и депозитите и повече необслужвани кредити. Затова от БНБ очакват повече провизии на банките. Добре е да провизираме сега, с поглед към следващия цикъл, отколкото само да се радваме на големите печалби, твърди подуправителят на БНБ Калин Христов. Конкуренцията между банките и високите нива на ликвидност в момента понякога ги карат да бъдат неразумни: "Клиент на една банка, който е получил кредит за мобилен телефон, си го купува и смело погасява кредита за 3 месеца. Автоматично системите подсказват, че той може да поеме по-голям кредит. Предлагат му се на другия ден 70 000 лева потребителски кредит. Той гордо ми съобщава, че може да ги използва за още едно жилище някъде. Не първо, не основно жилище, което е необходимо, а жилище, с което да спекулира, защото щял да получи лесен кредит, да си купи това жилище, да добави нещо и да печели от наеми. Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти", коментира Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България. Той е категоричен, че предстои неблагоприятен икономически цикъл. "Може преди да сме получили лихвеното лекарство от ЕЦБ, да се окажем отново със сериозни дисбаланси, които ще трябва да се коригират през следващите години." Това без съмнение ще има и своя негативен ефект, твърди банкерът.

Цикличност

Световната икономика е циклична. В историята липсва голям период от 20 или повече години без поне една сериозна финансова криза. А лошата новина за инвеститорите е, че последната криза от 2008-а година, която бе внушителна по своите размери, вече се отдалечава сериозно във времето. Според финансовата теория и история, кризи са идвали и са си отивали. Колко дълбоки и продължителни са били те зависи от най-различни фактори. И докато на икономистите по света им беше изключително трудно да видят голямата вълна, която ги приближаваше през 2008-а година, то хора, живели доста отдавна, са успели да създадат теория, която още тогава ги е предсказвала. Става въпрос за руския  икономист Николай Кондратиев, работил в началото на миналия век. Той създава теорията на т. нар. дългосрочни икономически цикли, като намира зависимост и подобно циклично поведение на икономиката на всеки 50-60 години. А тези цикли се предопределят от големи технологични промени, катаклизми или обновяване на основните капиталови стоки.
Кондратиев публикува своята теория през 1925 г. в популярната книга "Главните икономически цикли". Вглеждайки се в историята, теорията на Кондратиев показва доста сериозна точност. От последната връхна точка на цикъла от 50-те години на миналия век, до пукането на технологичния балон през 2000-а година, минават точно 50 години. Предвид последната икономическа криза от 2008-ма и циклите на Кондратиев, то може да се очакват десетилетия на просперитет, за да достигнем нов пик през 2040-та година. Трябва да се има предвид обаче, че все повече икономисти предупреждават за ускоряване на дългосрочните икономически цикли, заради развитието на технологиите. И ако в миналото са били необходими 50 години за сериозни икономически и технологични промени, то сега такива промени могат да се случват и с няколко десетилетия по-бързо.
Следващата финансова криза, може да се получи до голяма степен, заради политиката на тези, които би следвало да пазят икономиките от кризи - централните банки. Ускорено повишение на лихвите, в борбата срещу потенциално повишение на инфлацията, може сериозно да забави ръста на печалбите и световната икономика и да посее семената на следващата дългова криза, в среда на рекордна задлъжнялост на почти всички правителства по света. В усилията си да спасят икономиките си, те прибягнаха към спасяване на финансовите си системи. Тези спасителни програми обаче, като че ли поставиха фитила на следващата финансова криза. В момента световната икономика плува в дълг.
Финансовите фалити бързо се забравят, писа преди близо 30 години икономистът от Харвард Джон Гълбрайт. Има няколко области на човешката дейност, в които историята се зачита по-малко, отколкото в света на парите, където "подобни обстоятелства се празнуват от младото, ново и самоуверено поколение като брилянтни открития", казва Гълбрайт. Стигнахме ли отново до този момент?

Предупреждение


Бившият главен икономист Уилям Уайт на Международната банка за разплащания (БМР) в Базел предупреди навремето за срива на финансовите пазари. Никой не искаше да го послуша тогава. В последния си доклад експертите на БМР отново са много загрижени. Ниските лихвени проценти на централните банки според тях създават зомби компании, които едва биха били жизнеспособни при нормални лихвени проценти. Светът свикна с евтините пари. Краят на това прекомерно стимулиране няма да бъде никак гладък. Като цяло има твърде голям дълг, предупреди БМР. Числата са плашещи. Между 2008 г. и 2018 г. глобалният дълг се е увеличил от 210 до 250 процента от брутния вътрешен продукт. Банки и инвеститори държат през 2017 г. дълг в размер на 2,5 трлн. долара - два пъти по-високи искове срещу несигурни кредитополучатели (ливъридж заеми и по-високодоходни облигации), отколкото през 2007 г., предупреждава Хауърд Маркс, ръководител на хедж фонда "Оактрий".
Какво може да спаси света от следващата дългова криза? Отговорът може и да прозвучи малко изненадващо - и той определено няма да се хареса на държателите на облигации и на спестяващите в банкови депозити. А именно - става въпрос за инфлация. На този етап, инфлацията изглежда единственото спасение за справяне с проблема на рекордната задлъжнялост, което означава обезценка на дълга. И то сериозна обезценка, за да може да се освободи резерв за трупането на нов дълг - при евентуална нова криза или рецесия. Как ще спасяват икономиките централните банки на света, които се отличават с рекордни баланси и задължения? Това, което инвеститорите трябва да осъзнаят, е следното - ако световната икономика бе в добра форма, то определено нямаше да са нужни подобни ниски лихви. Освен това проблемът с търговска война между САЩ и Китай е изключително актуален. Той е реален и може да задейства след себе си сериозни последствия. Ръстът на китайската икономика бе дълго време двигателят на световния ръст. Нейното забавяне може да се  окаже и искрата, която да запали следващата финансова криза.

Измами и лобизъм

В света има много дълг, а поколението на днешните 50-годишни хора ще преживее най-малко още две финансови кризи. Тази прогноза се осмели да даде преди време бившият председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър и предупреди пред "Файненшъл Таймс", че десет години след фалита на "Леман Брадърс" старите навици на финансовия свят за заобикаляне на регулациите с измами и лобиране се завръщат.
Думите и спомените му, които скоро ще бъдат публикувани в книга, са наследството на един наистина опитен централен банкер. Волкър, на 91 години, успешно победи инфлацията през 80-те години на миналия век чрез непопулярни повишения на лихвите.
Някои обстоятелства напомнят за времето преди фалита на Lehman. Освен новите дългове, това са склонността към рискове и стадният комплекс. Така например дълговете на бизнеса, домакинствата и страните по света днес са по-високи, отколкото през 2007 година. В допълнение банките отпускат заеми при сравнително разхлабени условия. Италианското правителство харчи повече пари, отколкото има, и предизвиква всички инвеститори, закупили досега италиански държавни облигации. А банкерските бонуси на "Уолстрийт" растат, писа в свой обзор германският в. "Зюддойче цайтунг".

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 300

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 296

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 259

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 267

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ