Светът на излишния лузър

Една реклама броди из телевизиите. Човек не трябва да обръща внимание на рекламите, но тази е уникална с това, че преподрежда по изцяло нов начин познатият ни свят. Нейният сюжет е следният: известен и талантлив футболист не успява да влезе на търг на картини, официалните лица дават път на друг човек, представен ни като "Господина от Лондон". Същото се случва след това на самия търг, дори и в бара, където се сервират питиета. Най-накрая мистерията на "Господина от Лондон" обаче е разбулена - оказва се, че той няма никаква мистериозна сила, просто притежава правилната банкова карта.
Завършекът е стилен, но се нуждае от известно тълкуване, защото блясъците, които хвърля, може да са заслепили за известно време съзнанието. Епичният край на рекламата подсказва, че стойността на човека не се определя от неговия талант, способности, ерудиция и култура, а единствено от наличието на банкова сметка.
Човек е само този, който има пари.
Очевидно това е идеалът на новата епоха. Парите определят победителите. Всичко останало няма значение за рекламния свят, който ни е предлаган.
Тази реклама в своето политическо величие твърди, че банките всъщност определят стойността на хората. Това е начин да бъде закачено етикетче с цена на всеки човек. Тези с банковите сметки имат предимството, останали да чакат навън, да не  вдигат много шум и да притесняват излишно света със себе си.
Дори и да не влагаме политически протест срещу подобно разбиране за света, идеята, че човек се определя само от своята банкова сметка, е извратена. През годините в училище цяло поколение учителки, носещи все още духа на хуманните идеи, ни повтаряха една след друга, че за човека са важни душевните му характеристики, неговата жажда за знания, неспокойният дух, добротата, съпричастността към другите, солидарността дори. Днес можете да изхвърлите тези разбирания на боклука и да им махнете меланхолично за сбогом. Светът принадлежи на хората с пари. А те вече искат това да стане обществено достояние. Играта е свършила. Победителите искат да празнуват.
Рекламата, която ни е поднесена, описва точно такъв свят - единствено преуспелите имат значение. 
А какво трябва да представляват тогава всички останали според тази рекламна логика? Останалите са исторически лузъри, за които е по-добре да не се говори. Лузърът е феномен, от който всички се боят като от средновековно проклятие. За лузърите не се говори, те са без значение, дори и тогава, когато 95 процента от целия свят може да бъде вписан в графата "губещ". Или пък да преведем думата "лузър" със звучната българска дума "загубеняк".
В рекламния свят, който ни е поднесен, загубеняците нямат никакво място. Те са излишните хора в лъскавия свят, който цени единствено мраморната стерилност на банките и кухият свят на привилегированите.
Това май не звучи като суперреклама, нали?