Свещеното тайнство на големия актьор

Мирослав Миндов

Съвсем млада, само на 19 години, Ирина Тасева стъпва на сцената на Народния театър, окриляна от брилянтно съзвездие режисьори и актьори - Н. О. Масалитинов, Хрисан Цанков, Николай Фол, Исак Даниел, Кръстьо Сарафов, Иван Димов, Сава Огнянов, Златина Недева, Теодорина Стойчева, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Елена Снежина... Блести в обаянието на своите колежки Олга Кирчева, Мари Матен, Мери Стоянова, Невена Милошева...
Тя е Бисерка в приказките на Братя Грим, Робин в "Златното сърце" на Борозанов, Малайско момиче в "Мариус" на Марсел Паньол. Кръстьо Сарафов, Иван Димов, Богомил Андреев, Никола Балабанов, Петър Василев партнират на чаровната актриса. Водещите режисьори Масалитинов, Хрисан Цанков виждат във всяка нейна роля бъдеща колоритна актриса в театъра - Егорушка в "Бедността не е порок", Мадам Сан Жен в едноименната пиеса, Жабчето в "Щастливият принц" на Оскар Уайлд, Даница на Нушич.
Играе във всички детски постановки на Народния театър - като Братчето в "Педя човек - лакет брада" от Светослав Камбуров. Премиерите са като цветя, украсяващи гримьорната на актрисата. Тя е Олга в "Когато гръм удари", Сава Попович е Кръстьо Сарафов, постановка Хрисан Цанков. В "Коварство и любов" на Шилер е Луиза, Милер - Кръстьо Сарафов. В "Гарвани" на Анри Бек - Бланш е Ирина Тасева. Режисьор е Иконографов.
В сезона 1946/1947 г. Ирина Тасева работи със съветския режисьор Н. В. Петров. Отново вълшебният дует Окаемов - Кръстьо Сарафов, Машенка - Ирина Тасева, на Афиногенов. "Машенка, Машенка!" - звучи в огромната зала. Изкуството на актьора има потресаващи срещи, върхове, когато душата плаче. Спектакълът има огромен успех. Великият Сарафов покорява с обич и нежност обаятелната Машенка. В тази роля публиката се докосва до кристална майчина нежност и артистично превъплъщение на Ирина Тасева. Машенка на Ирина Тасева е една от нейните любими роли.
Клара Гобе, постановка на Борис Бабочкин, в "Лайпциг 33", Майка Парашкева са роли в драматичната природа на пленителната нежна Ирина Тасева. Тя живееше с цялата си душа и магнетични очи, изчезваше в собствените си възможности. Тя взривяваше една чистота в истинността на страстите. Всъщност в това се крие това свещено тайнство на големия актьор. Партньорът на сцената е богатство. Това е цената на успеха! Играеше се "Гераците" от Елин Пелин, драматизация на Магда Колчакова. Там Ирина играеше Елка. Аз - един от братята, Петър. Моята сцена с Елка траеше само няколко минути. Може би това беше един от най-кратките епизоди в дългогодишния ми живот на сцената. В полутъмна селска соба Елка беше полусянка. Виждах само блясък от угасващи очи. Елка произнасяше две думички:
    - Бате, Петре!
Нейният хлип на страдание и болка потрисаше цялото ми човешко присъствие. Със своето ридание тя изтръгваше неудържими сълзи, ридание в зрителната зала. Велики мигове!
В националното радио сме се срещали десетки пъти в незабравими предавания. Ирина Тасева беше вълшебен изпълнител на поезия и роли от класика и съвременност. Притежаваше дарба и култура да открива неподозирани вълшебства във всяка роля - Жулиета, Машенка, Луиза, Олга, Титания, принцеса Еболи и много други. Тя издигаше жената в култовия храм на Мелпомена в съвършено творение на прекрасната природа.
Жулиета в зрелостта на актрисата блести в драматични страсти на женственост и красота. Ромео - Апостол Карамитев, Дойката - Олга Кирчева. Сърчаджиев е постановчик на този знаменит Шекспиров спектакъл. Шекспир - високият, непревземаем връх в човешката драматургия, поставя всеки режисьор и актьор в духовна и професионална зрялост. Жулиета на Ирина Тасева е впечатляваща художествена изява на актрисата. Рядко на сцената на Народния театър емоционалният взрив на човешки страсти и чувства е звучал с такава сила.
Ирина Тасева (22 юли 1910-21 февруари 1990) беше чаровен колега в театъра, приятел в живота с най-ценното - човешка доброта и благородно съчувствие. Нейната галерия от роли, режисьори, участия в телевизия, радио, кино създават един великолепен портрет на актриса от поколение бележити български артисти.