12 Декември 2019четвъртък16:57 ч.

In memoriam

Свещените закони на "Стила Шеварднадзе"

Той беше голям политик и необикновена личност, за него трябва да знаят всички, които изучават историята, казва Михаил Горбачов след кончината му

/ брой: 165

автор:Богдан Иванов

visibility 1496

Бившият президент на Грузия и бивш външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварднадзе почина на 86-годишна възраст в Тбилиси, съобщи ИТАР-ТАСС преди дни... И продължи: Той преминава всички етапи в партийната кариера - от комсомолски функционер до министър на обществения ред и първи секретар на ЦК на Грузинската компартия. После министър на външните работи на СССР, един от хората, направили твърде много, за да бъде сложен край на Студената война. Разбира се, заедно със съветския лидер Михаил Горбачов. На Запад е смятан за герой заради големия му принос за разоръжаването, за провежданата от него с успех политика на перестройка, гласност и намаляване на международното напрежение.


С този човек имах желание да се срещна, да разговаряме, да му задам сто въпроса, да получа сто отговора и всичко да бъда отпечатано във вестника час по-скоро, защото по това време светът вреше и кипеше от тревоги, тежки проблеми, конфликти и бедствия. Разделен, враждебен, настървен. А от този човек много зависеше дори враговете да се гледат по-благо, да сядат един до друг, да се изслушват, да се научат на търпение, компромиси и накрая - на общи мъдри решения.
Неслучайно Михаил Горбачов го бе избрал за външен министър на СССР: "Той беше мой приятел и другар - честен, порядъчен, верен и направи много за формиране на външната политика на перестройката!"
Ето, с този човек имах голям мерак да се срещна, още повече че тогава отговарях за отдел "Международна политика" на вестник "Вечерни новини" и можех професионално да следя работата на Едуард Шеварднадзе. Пречките обаче бяха един милион, а главната - той не приемаше журналисти и не даваше интервюта. По-скоро с Горбачов може да се уреди, не и с него. Шанс за успех - нулев.
Въпреки това чрез мощната Агенция по печата "Новости" през лятото на 1989 г. изпратих молба, написана по всички правила на висшата съветска бюрокрация - руснаците много ценят добре оформения документ. В акцията включих и вездесъщия Иля Пудалов, кореспондент на "Вечерни новини" в Москва, руски евреин - умен, изобретателен, с неограничени връзки и възможности. Уведомих за всичко Съветското посолство в София и поисках пълно съдействие. Така че колелото на тежката машина беше завъртяно...
Докато правех всички тези маневри около най-високата крепост на съветската дипломация, в България ставаха знаменателни събития: известни и неизвестни дисиденти вече говореха на висок глас за Голямата демокрация, партийни величия се снишаваха, за да не ги отвее Вятърът на промяната, други хвърляха червени книжки и викаха: "Сега ще видите вий!", много гледаха объркано, почесваха се замислено и се питаха какво ли има да става тепърва, но колкото и объркано да гледаха, съвсем ясно виждаха, че Горбачовата перестройка приближава много устремно към България и България няма къде да се скрие от нея...
Септември-октомври майсторът на перото Иван Ганев, заместник-главен редактор на вестник "Поглед" и голям поклонник на всичко немско, организира едно прекрасно пътешествие в Западна Германия на журналисти от български вестници и когато се върнах, разбрах, че отвсякъде са ме търсили за интервюто с Шеварднадзе.
Питали бяха какъв е този вестник "Вечерни новини", питали бяха какъв му е тиражът, какви хора го четат, чий орган е, какво влияние има в обществото, интересували се бяха и от моя милост, но после казали: "Знаем го, той беше кореспондент на Българската национална телевизия в Москва".
На 10 ноември Тодор Живков бе свален от власт и събитията след това взеха драматичен характер. Тогава почувствах, че моята командировка в Москва току-виж се осъществила и не се излъгах - след Нова година, почти без да вярвам на ушите си, чух "Да!" и мълниеносно се заех с приготовления за пътуването.
В ония години нямаше интернет, но бях насъбрал много информация за Шеварднадзе, подготвих ако не сто, поне петдесет въпроса за интервюто, взех магнетофон с цял куп резервни батерии и изведнъж се сетих: ами подарък? Ха сега, де?
Тогава изкусният дипломат и спец в протокола Богомил Герасимов, наш посланик в Мексико, реши проблема:
- Какъвто и наш коняк да му занесеш, той е външен министър на Съветския съюз и член на Политбюро на ЦК на КПСС - пил е коняци, каквито ние не сме и сънували. Каквото и вино да му занесеш, той е грузинец - пил е вина, каквито ние не сме и помирисвали. Затова му подари книгата си - ти написа книга за най-големите съветски поети. Сложи пожелание на руски и се подпиши. Така е най-добре.
Речено-сторено.
Със самолета в Москва и там в най-големия тогава хотел на света - "Россия", с 5000 места. Пое ме МИД на СССР (Външно министерство), казаха ми да не излизам никъде от стаята, без да им се обадя и да чакам "прозорец" в безкрайно натоварената програма на Шеварднадзе.
Чакам, чакам, чакам... една седмица!
Описал съм го в материала си, след като най-сетне срещата се насрочи и Шеварднадзе ме прие:
- Едуард Амвросиевич, вече смятах едва ли не да се обявя емигрант в Съветския съюз... Нямам право да тръгна обратно, без да се срещна с вас! После си казах: само това му липсва на външния министър на Съветския съюз - емигрант, и то от България!
Шеверднадзе се смее искрено на тези мои приказки, после сядаме около малка масичка на разговор - той е благоразположен и извънредно елегантен, при това точно днес, 25 януари 1990 г., е рожденият му ден.
Интересува се от всичко у нас, знае за България повече от мен, но изразява изненада от високия ни външен дълг. Сочи за пример Полша, която от 1971-а до 1987 г. е взела 47 млрд. долара заеми, изплатила е вече 50 милиарда, но й остава да изплати още 37! Това са лихви. Ето защо трябва много да се внимава, да не се избързва, да се премисля задълбочено, от всички страни, безброй пъти.
Окуражава българите да не губят вяра в успеха на обновлението и очаква мъдрост от нашите политически ръководители, за да получат основателните надежди на хората потвърждение на ХIV извънреден конгрес на БКП.
Казва, че преустройството у нас се е забавило, но пък сега то вече ще има възможност да върви по-плавно напред, отколкото в някои други социалистически страни. Дава препоръка обновлението да се развива едновременно в икономическата и в политическата област.
- Това при нас не се получи, обаче вие бихте могли да се поучите от грешките ни. Спокойно да обмислите новата политика в икономиката, като привлечете за съветници най-добри специалисти. Чуждестранни - също.
И да се запасите с мъжество... Най-важното е сега да се върви по верен път и да се работи, много да се работи... Аз съм уверен: пълната демократизация, гласност, подобреният жизнен стандарт ще бъдат новото лице на така скъпата за съветските хора България - казва Шеварднадзе в първата част на интервюто, преди да минем на теми от международната политика.
Срещата е на 25 януари привечер, Шеварднадзе сигурно е на крак от ранни зори, но изглежда в отлична форма и по лицето му няма дори сянка от умора. Още веднъж повтаря: "Трябва да се работи, много да се работи!" И аз разбирам, че тези думи изразяват един от основните закони в "Стила Шеварднадзе".
В осем, девет, дори в десет и единайсет часа вечерта целият седми етаж на "Високата къща" в центъра на Москва, където се намира и кабинетът на Едуард Шеварднадзе, свети. По това време още работи министърът на външните работи на СССР, още работи целият му щаб: 12 заместници, 30 ръководители на управления, съветници, помощници. И така - всеки божи ден, всяка събота и често всяка неделя.
Невероятната, фантастичната работоспособност е свещен закон на "Стила Шеварднадзе".
Започва се сутрин в осем, осем и половина, по всяка тема се работи до последната минута преди нейното вътрешно или международно обсъждане. Патент на Шеварднадзе са трите свръхмаратона всеки месец на колегията от 29 души на министерството, негова идея е създаването на научен съвет, който да формира външната политика на страната, а на понеделнишките съвещания (също по негова идея) се определя стратегията на съветската външна политика през седмицата.
Само за няколко месеца след като поема поста, Шеварднадзе отслабва с десет килограма, защото работи по 16-18 часа в денонощието и всяка минута от тези 16-18 часа трябва да защитава честта си на непрофесионален политик в едно министерство, пълно с професионалисти.
- Чувствам се като първокласник! - споделя Едуард Шеварднадзе с близките си.
Но благодарение на умението си моментално да отделя най-главното, макар то да е невидимо за очите, с целия си интелект да се съсредоточава в него, да проявява изключителна взискателност и самокритичност, той успява да се справи. Ето още закони на "Стила Шеварднадзе".
В нашия разговор обяснявам, че българите са специалисти по всичко - страшно разбират от жени, от коли, от тарикатлъци, от спорт, от търговия, а от политика - пази, боже... Отричат, критикуват, нападат за щяло и нещяло. Всеки носи в джоба си списък с нови правителства - едни сваля, други качва...
Той ме гледа, кима в знак на пълно съгласие, смее се:
- О-о-о, де да бяхте само вие така. Моите гурийци (област в западната част на Грузия, б.а.) нямат равни. То вицът го казва: "Гуриец протяга ръка навън през прозореца и казва: проклето правителство - пак вали!"
Негова слабост са три теми: разоръжаването, правата на човека, икономическата политика. Отделя им много внимание и време, търси съмишленици, без значение от каква националност са и с какъв цвят на кожата, но кой ще приеме такова натоварване?
Оказва се - мнозина!
Защо?
- С него е много интересно да се работи - разказват ми. - Никога не повишава тон, извънредно великодушен е, бои се ужасно да не обиди хората, уважава враговете си, умее да слуша и да се вслушва, шегите му разведряват и най-тежките преговори, хладнокръвието му ги спасява, а когато трябва да реши дали да удари с юмрук по масата или да се усмихне, винаги избира усмивката.
Неговата усмивка става нарицателна в световната дипломация, но не са малко и тези, които познават другия Шеварднадзе - на пронизителния му, стоманен поглед трудно може да се издържи. Ето още закони на "Стила Шеварднадзе".
Управлява 3737 души в министерството, 124 съветски посолства по цял свят с персонал 9038 души и половин милиард рубли, от които 350 милиона - във валута. От подчинените му всички владеят по един чужд език, 59 на сто - по два, 14 процента - по три.
Помислете каква огромна грижа и отговорност. За да успее, той използва още закони от "Стила Шеварднадзе":
- диалога;
- спокойния тон;
- обединението;
- доверието.
Принципен, честен, скромен, Шеварднадзе намира начин да избегне помпозния дипломатически протокол, тежките резиденции, продължителните обеди и вечери и заменя официалните визити с работни - тогава всичко е опростено, изчезват суетата и суматохата, за един ден, без преспиване, се свършва много работа и често време за хапване остава чак по пътя за дома, в самолета.
- Каква е главната цел на вашите пътувания и срещи в чужбина? - питам Шеварднадзе.
- Най-важното е като министър на външните работи да използвам всяка възможност, за да създам максимален международен комфорт на преустройството. Трябва да изкореняваме конфронтацията, да превръщаме подозрението в сътрудничество.
Той има своя теория за устройството на света, където държавите не съществуват изолирано, а са заобиколени от съседи, приятели, понякога - от неприятели, и това създава много трудни за решаване проблеми, но винаги трябва да се търси хармонията на цялото. Тези разбирания на Шеварднадзе могат да бъдат формулирани като "динамичност в рамките на стабилността" и това ще бъде философската формула на "Стила Шеварднадзе". Може би...
Още по времето, когато е министър на вътрешните работи на Грузия, а после първи секретар на Грузинската компартия, той води борба с мафията там, предотвратява чрез диалог жестокости и кръвопролития, усмирява разгневени тълпи с риск на живота си, защитава прогреса, разговаря с хората лице в лице. Вероятно затова обича да казва:
- Човекът не е картина, не е фреска.
Което ще рече: Човекът не е само това, което се вижда, за него не трябва да се съди само по това, което се вижда.
Близък е до обикновените хора, стреми се да ги разбира и сигурно е честит човек, тъй като налага убедително, с много чар и такт, една революционна, привлекателна за цял свят с хуманизма си платформа в международните отношения - новото политическо мислене.
Михаил Горбачов въвежда строг ред при определянето на министрите: 2250 народни представители трябва да обсъдят по няколко кандидатури за всеки пост и чрез гласуване да изберат една от тях. За Шеварднадзе гласуват 2250 депутати! Нито един "против"!
- Това е невероятно! - смаян е Горбачов. - Такова одобрение!
Всъщност депутатите са гласували както за външния министър, така и за свещените закони на "Стила Шеварднадзе". Те са гласували за новия тип ръководител, за новото политическо мислене, за новия дух на самоотвержен труд, посветен на преустройството.
Ето, с този авторитетен и проницателен политик исках да разговарям и безкрайно се радвам, че това стана възможно. Помня и днес много подробности от нашата среща, защото Шеварднадзе оставяше силно впечатление у всеки негов събеседник.


Отговори търпеливо на многото ми въпроси, отново поиска да му разказвам за България. Държа се съвсем непринудено, сърдечно. Накрая ме изпрати с пожелание: "Лек път и меко кацане - на теб и на България!"
Още в самолета започнах да подготвям текста. Той беше отпечатан в броя на "Вечерни новини" от 30 януари 1990 г. - деня, в който беше открит ХIV извънреден конгрес на БКП - тогава в партията членуваха 973 000 души!
Съществува снимка от конгреса - на нея се вижда как делегатите са се вглъбили в интервюто с Едуард Шеварднадзе - сякаш цялата зала беше отворила вестник "Вечерни новини" да прочете посланията на Шеварднадзе към българските комунисти и към всички българи и да чуе гласа на перестройката.
Но чуха ли го всички наистина или у нас надделя философията от вица: "Проклето правителство - навън пак вали!"

 

 По време на нашата среща в кабинета на Шеварднадзе


Президент на Грузия

 Пред "Даунинг стрийт" 10 на среща с британския премиер Маргарет Тачър през 1986 г.

Шеварднадзе и Горбачов

- На среща с кубинския лидер Фидел Кастро през 1989 г.

Петокласници мериха вятъра с балон и сонда

автор:Дума

visibility 20

Заев настоя България да признае македонския език

автор:Дума

visibility 37

В Каменари дават работа само на гласувалите за ГЕРБ

автор:Дума

visibility 73

"Граждани за София" е против новия проект за пл. "Света Неделя"

автор:Дума

visibility 61

БСП иска оттегляне на наредбата за бонус-малус

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 239

Властта одобри нови 1,4 млрд. лв. за "Хемус"

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 239

С 400 хил. лв. глобиха 24 фирми за картел в санирането

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 239

"Булгаргаз" предлага 2% поевтиняване на газа

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 239

Борисов се обяви за балансьор между НАТО и Русия

автор:Дума

visibility 42

Ердоган тества първия турски автомобил

автор:Дума

visibility 55

ЕС е против американските санкции срещу "Северен поток-2"

автор:Дума

visibility 88

Заев: Пътят Скопие-София е отвратителен

автор:Дума

visibility 221

Предаване на БНТ 1 лъха на грандиозен фалшификат

автор:Христо Георгиев

visibility 1224

/ брой: 239

Репортер от минало време? Няма такава професия!

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 239

Цивилизационното превъзходство на лявото

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 239

Датата

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 239

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ