Свещената война на един велик народ

Георги Пенчев

Годишнина на историческо събитие като края на Втората световна война е повод да се обърне човек към своето лично, човешко възприемане на великото събитие. 70 години са твърде много време, измерват се с цял човешки живот. Толкова много неща се случиха в нашия странен и щур свят, че сякаш вече живеем в друга епоха.
Бледо помня оная победна пролет, но имам усещането, че сам съм бил свидетел. Обикалял съм по много от местата на руската земя, където е бушувал огънят на тази война; срещал съм мъже, обгорели в нейния огън; гледал съм следите на жестокото разрушение. И съм си мислил, че ако такава се бе стоварила върху друг народ, той едва ли би издържал и оцелял. Руският народ не само издържа, но събра като в юмрук своята мощ и не само прогони нашественика от своята земя, но помогна и да другите народи в Европа да се отърват от напастта на фашизма. Толкова лесно изричаме сега тези думи, а зад тях са нечовешки усилия, милиони жертви, безчет страдания. Втората световна е несравнимо изпитание за човечеството, но най-голямата тежест падна върху плещите на руския човек.
Когато се замислям за хората, от които съм слушал за нея, у мен зазвучава онази страшна велика песен-зов и клетва: "Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой". Толкова просто и точно е казано: на смъртен бой! Такава е била жестоката истина.
Къде да търсим изворите на устойчивостта и волята на руския човек, неговата морална сила да устои на жестокото изпитание, да надвие техническата мощ и опитност на плъзналите по земята му фашистки пълчища и да стигне до победата. Мисля си за необятните простори на великата страна, от които извира нейната неизчерпаема сила. Когато тази безкрайна земя изправи снага, няма враг, който да я победи. Може би затова поетът някога беше изрекъл, че "с ума си не можем да разберем Русия". Тя е нещо повече от природа, история, съдба и бъдеще.
 Преди години прославеният партизански командир Стойо Неделчев-Чочоолу в един разговор ми каза нещо загадъчно и много мъдро: който не е ял руски хляб, той не знае истината за Русия и за руския човек. Припомням си и една софийска вечер, когато бродехме по алеите на Борисовата градина с големия руски писател Юрий Бондарев. Той е бил в окопите на Отечествената война и написа едни от най-мъдрите книги за тази война. Попитах го: след като е видял с очите си ужасите на тази война, преживял е смъртта на другари, бил е свидетел на победи и на поражения, как си обяснява устойчивостта и силата на руския човек. Юрий не ми отговори веднага.
 - Руският човек е много търпелив - промълви най-сетне той. - В неговия характер се е наслоила безкрайността на нашата земя с нейното неповторимо разнообразие. Но когато този човек стъпи на крака и разкърши снага - да не си насреща му. Той знае как да пази себе си и земята си.
Тази война стана основна и водеща тема за руската литература. Тази велика световна литература, която създаде за човечеството образци на нравственост, човеколюбие и художествена наслада; която превърна в естетически феномен един богат многовековен живот. Тя видя в страшната война невероятна проверка за духовното мъжество и зрелост на съвременния човек. Руските писатели и поети съзряха в нея не само жестокостта и изпитанието, а и най-високия пиедестал на човешката нравственост, на жертвоготовността за Родината и за човечеството, жертвите заради човека и човечеството. Жертвите на Русия нямат цена, те остават най-свиден нравствен капитал за поколенията.
Затова тази война стана свещена за руския народ. Неговите милионни жертви, опустошените села и градове, разбитите човешки съдби, всичко се превърна в неповторим влог в бъдещето. Заради съдбата на идните поколения. Затова тъй нелепи и смешни изглеждат днешните напъни на измислени политици, които се напъват да променят историята, да обърнат истината с главата надолу. Колкото и да се напъват, фактите на историята са като канари, те са обагрени с кръвта на хиляди и хиляди руски чеда. Те превърнаха най-жестоката война в своя свещена война - заради своето бъдеще и заради бъдещето на човечеството.