Свещена памет българска

Проф. д-р Надежда Драгова,
почетен председател на организационния комитет по националното честване "Четвърт хилядолетие "История славянобългарска"

Държим в ръце едно уникално издание на "История славянобългарска"! То ще стане научна класика - със стабилизирания си оригинален текст за специалистите, а за редовите читатели - с изискания си превод на съвременен български език.
Авторите ми го поднесоха с вълнуващо посвещение: "С нисък поклон!" Аз ще им отговоря с мой поклон към тях, още по-дълбок.
Радостта ми не е поради показаното към мен уважение като най-възрастен жив техен предшественик. А поради преценката ми, че двутомникът е върхово постижение: най-първо на издателите - Зографската света обител - с възхитителната идея да бъдат в един луксозен футляр заедно и факсимилното издание на Паисиевия Автограф и монолитния научен корпус.
А и авторският тандем е успял да приведе в синхрон различаващи се творчески подходи: монашески и университетски, което осигурява двустранен научен резултат: и богословски, и културно-историчен.

Факсимиле от титулната страница на преписа на "История славянобългарска"

Най-съкровено тържество предизвикаха у мен два от аспектите на изданието:
Първият е силното присъствие на богословските критерии в оценката за книгата и за автора й.
Вторият е постигнатото текст-критично издание, завършено с безукорен професионализъм под главната редакция на член-кор. Иван Добрев - учен с европейски авторитет. Разночетенията са от ШЕСТ преписа, отнасящи се към най-ранната редакция, наричана ПЪРВООБРАЗНА или ОСНОВНА, защото най-близко произхождат от Паисиевия автограф. Това са: 1) Софрониевият препис от 1765 г. - единствен, в който има запис, че е по ръкопис, донесен лично от Паисий. Той е наричан и Котленски; 2) Самоковският препис на поп Алекси Велкович Попович от 1771 г.; 3) Музейният, издаден под наслов БЕЛОВА - с постепенно налагаща се увереност, че е АПОГРАФ (директен препис) на Зографския; 4) Московският от сбирката на Чертков, с предположение, че е апограф на Жеравненския; 5) Тошковичевият от библиотеката на Калоферското училище, също смятан за апограф на Жеравненския; 6) Русенският - на 16-годишния даскал Никола с безспорното свидетелство, че е по Жеравненския, за преписване специално донесен от Сливен в Русе през 1811 г. А както е известно Жеравненският препис (равновременен на Котленския?) е бил запазен до 1917 г. в колекция на руски дворянин, което подхранва очакванията ни, че някога може да се появи в наличност.
С този подбор (като вземем и възможността за сверяване с Автографа - отделно приложен факсимилно), изданието РЕАЛНО обнародва текстовете на най-ранните автентични преписи до 1811 г.
Така се подготвя истински енциклопедичен ЕКРАН на първоначалното състояние на Паисиевата книга.
А до този резултат се достигна едва в юбилейната 250-годишнина - след много търсения и пробване на методики:
По задачата текст-критично издание - са работели, без да го осъществят докрай, редица паисиеведи. Затова и аз започнах да работя в това направление - след като вече бях публикувала няколко книги за Паисий и за "История славянобългарска". Посветих му близо десет години, обаче завърших с поражение. Вече съм го споделяла публично! Различията в достъпните ми тогава преписи бяха толкова несъчетаеми, че не намерих убедителен критерий за открояване на онзи вариант, който би трябвало да приемем за автентичен. Преживях го много мъчително.
Но както казват военните: "Поражението обещава следваща победа." Естествено - до победа аз не стигнах, но прогледнах за нещо много съществено: в нетърпението си бях прескочила етап-задължителен: ДА СЕ УСТАНОВИ ГЕНЕАЛОГИЯТА на всеки препис и чрез веригата на наследяването да се разбере кой вариант е най-близък до оригинала и кои са последвалите авторски иновации от преписвачите.
 Не по-малко важна беше, за жалост късно осъзнатата от нас истина (вж. моето изложение "Предуведомление" в "Дума"), че НЕ ПАИСИЙ разнася книжицата си за преписване. Досега можем да сме сигурни само за срещата с поп Стойко Владиславов в Котел през 1765 г. и с известни резерви за поръчката на калиграфския препис в Зографския манастир, днес наричан МУЗЕЕН или БЕЛОВА. Неизяснена е координацията за възникването на сега недостъпния Жеравненски препис. (Апропо: Софроний е знаел повече неща за него, което ни кара да очакваме "да изскочи" някакво указание измежду архивите му.)
Окончателно се проясни, че ръкописното разпространение е станало САМОМОТИВИРАНО, без РЕГУЛАТИВЕН ЦЕНТЪР. Тогава у нас се мотивира задължение, на което посветихме подготвителната си изследователска програма "Четвърт хилядолетие "История славянобългарска"": да се установи генеалогията на всеки препис. Чрез веригата на наследяване и оразличаване - вече по-уверено може да се посочи точно кой вариант е най-близък до оригинала. Като резултат установихме обособилите се стихийно, а различаващи се редакции.
Този избор на направление в никакъв случай не омаловажава непреходните заслуги на "Описите", подготвяни от Балан, Никола Начов, Маньо Стоянов, Боньо Ангелов, Илия Тодоров и др. Просто не можем без тях! Но те тогава на мен не ми помогнаха при търсене на критерии, защото в тях се спазват приетите научни стандарти за библиографско описание на ръкописи. А в този официален стандарт липсва именно генеалогията.
С подготвителната ни тригодишна програма - вече безусловно имаме проход към наличните ни преписи от редакцията, наричана ОСНОВНА, ПЪРВООБРАЗНА, върху която е изграден и текст-критичното издание.
Към най-отговорния процес - как да решават всеки конкретен случай в селекцията си - авторите пристъпиха след сериозна себеподготовка:
Димитър Пеев бе поканен от проф. Боряна Христова, директорката на НБКМ - за дигитализатор на цялостната тяхна сбирка с преписи на "История славянобългарска". Към това си задължение Пеев сам си постави задачата да дигитализира и намиращите се в български музеи преписи, както и достъпните в чуждестранни колекции. Получиха се 13 в повече от сбирката на НБКМ. Те бяха предназначени да формираме фонд на подготвящия се в сътрудничество с НБКМ (Научен център "Отец Паисий" в Югозападния университет в Благоевград, който ще бъде втори национален и главно - ще е по-лесно достъпен за Югозападна България от НБКМ)
През ръцете на Димитър Пеев преминаха лист по лист всички налични досега преписи на "История славянобългарска". И бройката им вече наближава 50!
Доц. д-р Маргарет Димитрова подготви за печат и вече е издаден тъй нареченият Гладичов препис (Втори Русенски в 1808 г. от Софрониевия учебник по ИС).
А Петко Петков участва в екип, в който заедно подготвяме за издаване в ЮЗУ Гръцко-български речник на Неофит Рилски.
Радвам се, че Зографският манастир се отнесе с доверие именно към тези специалисти, които вече имат и научни резултати, и издателски опит.
Сполука при формирането на екипа е и приобщаването на историка Александър Николов. В коментара под линия на новобългарския текст всички пояснения, където не пише, че са на преводача, т.е. на Димитър Пеев - са на Николов. Те уплътняват историографската информация и допринасят текстът да се чете и разбира предимно като история. А и общо от прибавените сводни таблици на византийските императори, на българските ханове и царе и на сръбските жупани и крале (подготвени от Димитър Пеев) се отстоява убеждението, че книгата на Паисий е именно история. Във десетилетните дискусии за жанра - авторите заемат категорична позиция, което е значителен принос за интензията на книгата: Тя е история!
Особено разглеждане заслужава "Предисловието" от йеродякон Атанасий, подписано и от цялото зографско братство, озаглавено "ИСТОРИЯТА МЕЖДУ ВРЕМЕТО И ВЕЧНОСТТА", което дори само с оглавлението си налага една още непопулярна, а адекватна концепция към "История славянобългарска".
С възможна най-актуална днес богословска ерудиция, "Предисловието" проследява исторически координацията - сакрално исторично.
Йеродякон Атанасий концепира изложението в широк богословски и историчен план: 1) Предпоставки и смисъл на историята; 2) Християнски историографи през средновековието; 3) Исторически поглед в "История славянобългарска"; 4) Перспектива на християнския поглед към миналото след "История славянобългарска".
При различни етапи, в които сме изследвали историята винаги съм предупреждавала: и самата аз, и учениците ми - да внимаваме с модернизирането на критериите, защото у нас, при половинвековен официален атеизъм - ние изследваме без вяра, ценности, сътворени с вяра.
Предисловието на зографското братство ни предпазва от едностранчивост, защото експонира монашеския поглед към историческото наследство: в традиционния процес като координации на памет и осъвременяване, опрени на стабилната основа - идеята за вечност на историческия опит. Особено продуктивно е извеждането на проблема за развитие и смяна на ЕЗИЦИТЕ за ИСТОРИЯТА, които носят енергиите на времето си, а изразяват вечното.
Убедена съм, че не е само перспектива, а пръв успешен резултат споделеното очакване на Архимандрит Амвросий - игумен на Зографската света обител: че "е положено началото на едно ново отношение към собственото ни минало и към изворите за него" в съмишленичеството ни със зографци, че "Паисиевата история има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа и че тя в концепция е изцяло християнска". Потвърждава го и изборът в практиката: "История славянобългарска" да се разпространява ръкописно на протежение на 117 години, в които има и периодичен печат, и книгоиздателства. Ръкописно, защото се е възприемала като свещена книга. В нея читателите и преписвачите са разпознали НАСЛЕДЕНАТА СВЯТОСТ, родовия САКРУМ, както се нарича в научната литература. Ръкописът на Паисий е изграден върху свещената памет: за свободната българска държава, за благочестивите й владетели, за Божия промисъл българите да намерят красна и плодна земя, за дългия списък българи - светци и мъченици за вярата... А и мисията на славянските учители, за която е предвидена самостоятелна глава в историческата книга, е безпрекословно БОГОПРАТЕНА.
Най-убедително свидетелство, че българите са се отнасяли към "История славянобългарска" като към свещена книга, е, че повечето изнесени вън от България текстове са от бежанците и преселниците. Те, във внезапния си и бърз поход, между малкото вещи, които са могли да пренесат, винаги скътват и преписите от историята, ако са ги имали.
На добър час на текст-критичното издание на "История славянобългарска". Да му пожелаем да бъде четено от умни очи и към него да се просягат добри ръце!
______________


ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА.
Критическо издание с превод и коментар.
Текста подготвиха за печат ДИМИТЪР ПЕЕВ, МАРГАРЕТ ДИМИТРОВА, ПЕТКО ПЕТКОВ. Превод на съвременен български книжовен език ДИМИТЪР ПЕЕВ. Коментар Александър Николов, Димитър Пеев.Света гора АТОН. СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ЗОГРАФСКА СВЕТА ОБИТЕЛ. 2012. Научен редактор ИВАН ДОБРЕВ. Църковно-богословска редакция йеродякон АТАНАСИЙ. Редактор на съвременен български език: Мария Мицкова. Изд. ДЕМАКС.