"Св. Николай Чудотворец". Историята

След Руско-турската Освободителна война в София се формира значителна руска общност, която има своите духовни нужди. През 1882 година нашите власти откликват и предоставят парцел за бъдещ храм.
Първият камък е положен септември 1907 г. в присъствието на великия княз Владимир Александрович, българския княз Фердинанд с престолонаследника Борис. Седем години по-късно сградата по проект на арх. Михаил Преображенски бива осветена. Църковните камбани са личен дар на император Николай II.
При влизането на България в Първата световна война през октомври 1915 г. отношенията между София и Петербург са прекъснати, дипломатическата мисия и руското духовенство са евакуирани. Богослуженията в църквата са прекратени. Всеки с тройка по история в училище може да направи историческите паралели и да си спомни съдбата на кабинета Радославов и на цар Фердинанд, вкарали България във Втора национална катастрофа.
Гражданската война в Русия между Бялото движение и болшевиките, които поне в началото са настроени богоборски, бележи нов етап в историята на храма „Св. Николай". Първоначално е управляван от руската дипломатическа мисия на правителството на белия генерал Антон Деникин. В този период с решение на Върховното задгранично руско църковно управление архиепископ Серафим Соболев е  назначен да управлява руските православни общини в България, където скоро се превръща в уважавано лице в духовенството и обществото.
В края на 20-те и началото на 30-те СССР започна процес на регулиране на отношенията си с Православна църква и на установяване на дипломатически отношения с останалия свят, като показва, че управляващите го болшевики вече не взривят храмове, а са улегнали и рационални хора, с които може да се работи.
В навечерието на установяването на българо-съветските дипломатически отношения правителството на Народния Блок решава да прехвърли църковните имоти на предстоятеля на руската църква в София отец Н. Владимировски. След напрегнати преговори на 15 септември 1934 г. църквата към посолството на СССР е предадена за временно ползване на българската държава в лицето на Министерството на външните работи и изповеданията.
Идва Втората световна война. Отново сме на различни страни на барикадата от Русия. Цар Борис III решава да не повтаря едно към едно самоубийствената политика на баща си Фердинанд и богослуженията продължават, като изключим моментите, когато храмът бива повреден от англосаксонските бомбардировки над София през зимата на 1944 г.   
Отец Серафим продължава службите. Макар и критик на СССР, той остава руски патриот. През 1943 г. отказва да участва в „Епископската конференция на архиереите на Руската православна задгранична църква“ във Виена на 21-26 октомври 1943 г., която се провежда под егидата на Третия райх. В последствие през 1945 г. дори се завръща в лоното на Московската патриаршия.
След установяването на властта на Отечествения фронт в България, през юни 1946 г. Москва разрешава на някои руски емигранти да приемат съветско гражданство, което дава възможност храмът да им бъде прехвърлен за богослужебно ползване. Същата година храмът е предаден в юрисдикцията на Серафим, тогава администратор на енориите на Руската православна църква в България.
Серафим умира на 26 февруари 1950 г. в София, а тленните му останки са днес в криптата под олтара на "Св. Николай". Минават години и назрява идеята за неговата канонизация. Събраните свидетелства за чудотворството, живота и богословските трудовете му са подробно изследвани и обсъдени РПЦ. Самата канонизация се извършва на 3 февруари 2016 г., като на заседанието на Събора безпрецедентно са поканени представители на друга поместна църква – Българската.
Руската църква „Св. Николай Чудотворец“, един от символите на столицата ни, стана обект на поредния пристъп на изостряне на политическа недалновидност и шпиономания на българските власти. Скандалното е, че с настоящето изгонване на духовници те пристъпват табу, което дори съюзните на Третия райх български правителства не смеят да пристъпят. Така настоящата сглобка, която търси най-беззащитното място за удар по обявената по конюнкурни причини за враг номер едно най-голяма славянска православна държава, превръща българският лъв в... хиена.