Суровата реалност

Франк Целер
АФП


"Наоколо чувам само лоши новини", въздиша сирийски бежанец, борещ се с бюрокрацията в берлински център за приемане на бежанци. Далеч от червените килими, всекидневието на търсещите убежище в Германия е ходене по мъките.
Снимките на хиляди бежанци, слизащи на германските гари с усмивки на лицата и с вдигнати ръце под приветствията на зяпачите, обиколиха света през последните дни. За пристигналите преди вълната през последния уикенд суровата реалност на търсещите убежище се оказва съвсем различна.
След като повечето от тях са избягали от ужасите на войната, за да стигнат до най-мощната европейска икономика, те се оказват в лабиринта на германската бюрокрация, която по собствените й признания е претоварена от рекордното растящия брой на молбите за убежище: очаква се около 800 000 молби да бъдат подадени в страната за 2015 година.
Коридорите на този център в Берлин, разположен само на два километра от канцлерството, са претъпкани. Всички вече са подали при пристигането си молба за убежище, преди да бъдат насочени към Берлин. Сега трябва да се регистрират при местните социални власти, за да получат достъп до жилище, дрехи, храна и грижи.

Разочарование

Атмосферата е хаотична. "Разбирам, че правят най-доброто, което могат, но това не е достатъчно, трябва да има по-добър начин да се организира всичко това", оплаква се сирийски бежанец, който се представя с името Верон - казва, че иска да защити роднините си, останали в разкъсваната от война страна.
Сред наредилите се на опашката пред входа разочарованието се чете по лицата: всички следят с нетърпение електронния екран, по който текат номерата, с надеждата да се появи номерът на техния билет. Това ще им открие пътя към "Граала" - първата среща със социалната администрация.
Недалеч жени и деца убиват времето под лъчите на слънцето, изтегнати на одеяла в осеян с боклуци двор.
Проблемът е, че местата в центровете за настаняване в цяла Германия не достигат.
Чакането за тези сирийци, иракчани или сомалийци, които се надяват да получат за първи път подслон, може да отнеме една седмица. Верон, на 30 години, чака от четири дни. Докато чака, той спи в палатка в квартал край столицата.
В опит да се справи с проблема правителството неотдавна обяви, че ще отпусне 6 милиарда евро.
"Хората са супер. Но в Берлин няма достатъчно апартаменти, а хотелите често не искат да приемат бежанци", твърди Верон. "Ще стоим на улицата, ако трябва."
"Много хора тук обмислят да напуснат Германия и да отидат в Швеция, в Дания или в Холандия", добавя той.
Верон, както и другите кандидати за убежище, които се борят със скуката, са готови да чакат колкото трябва, за да преодолеят това първо административно препятствие. Вече са направили прекалено много жертви.
"Сирийската армия искаше да убивам собствения си народ. Аз не исках", разказва бивш служител в човешки ресурси в индустрията, магистър по английска литература.
"Продадох преносимия си компютър, стария си мобилен телефон и златото на майка ми, за да финансирам пътуването си до Европа", разказва той. Обща цена: 3000 евро.
След това трудното и изпълнено с опасности пътуване го е отвело в Турция, а по-късно и в Гърция, след преход през нощта в пластмасова лодка, и накрая Германия през Австрия и Унгария. С влак, пеша или с коли на трафиканти.

Топло място, където да спят

Сега започва дългото чакане за тези бежанци. Ще последва чакането на окончателен отговор на молбата за убежище: процесът на разглеждането й може да продължи дълги месеци.
Засега приоритет за тях е да намерят сграда, в която да спят: "Няма значение мястото, стига да е топло и да не е палатка", възкликва Аладин, 31-годишен сирийски дърводелец, който също чака дни наред.


След като са успели да стигнат Германия, мигрантите се сблъскват с бюрокрацията - те са задължени да подадат молби за получаване на статут на бежанци и да се регистрират при местните социални власти, за да получат достъп до жилище, дрехи, храна и грижи


Засега бежанците живеят на палатки
БГНЕС