Суматоха. 2013 г.

Първото изречение в разказа на Йордан Радичков "Суматоха" гласи: "След възгласите "Кво става там?", "Стой!", "Дръж!" и "Ах, майка му стара!" всички се втурнаха в суматохата." Вчера в суматохата се втурна и Иван Костов. Той поиска мандата, т.е. властта, разбира се, с едничката благородна цел - да спаси България... и себе си като политик покрай нея.
Преди кризата социолозите предричаха на Костов, че ще остане извън парламента. Врътката с програмното правителство дава шанс на Костов и "тъмносините" около него да се закрепят във властта, да останат в нея и да пребъдат. Защо Костов чака досега. Радичков го е обяснил: "Суматохата е като човека, понеже е човешко дело, и трябва много внимателно да се изучи, преди да се влезе в нея."
Костов е стара лисица. Той знае, че: "...при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." Той ще обещае на всички всичко. На протестиращите, че ще реши исканията им. На управляващите, че няма да ги закача, ако го подкрепят. На Европа, че ще бъде европеец. На Америка ще обещае шистов газ и реактор. На Бойко Борисов ще му прости, че го нарече Гаргамел. И статуквото ще го полюби. Истина ви казвам - на другия ден, след като вземе властта, медиите, социолозите и политолозите ще ревнат: "Костов или хаос" и ще попитат: "...каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата?"
Оня ден бившият Костов министър Богомил Бонев, като предупреди за фалшиви месии, написа: "Хора, бдете! Този път играта е по-мръсна от обичайното". Позна.
Добре, че Плевнелиев не се върза.