СУ най-предпочитан от бъдещите юристи

СУ "Св. Климент Охридски" е на първо място по рейтинг сред вузовете с юридически факултети, сочи проучване, направено в национален мащаб от експерти от катедрата по социология на Алма матер. На второ е УНСС, а третото си делят Великотърновският, Пловдивският и Югозападният университет. На четвърто са Нов български университет и Русенският университет, на пето и шесто - Варненският и Бургаският свободен университет. Любопитното е, че колкото по-напред в класацията е даден вуз и колкото по-престижен е, толкова повече студентите изискват от обучението си. Като най-критични се открояват студентите от СУ.
Изследването е анонимно и включва въпроси по всички аспекти на образованието по право - от приема в юридическите факултети и общите задължителни изисквания към учебната програма, до реда за провеждане на държавните изпити и на практиката за юридическа правоспособност. То показва, че от 25 години насам магистрати, преподаватели и представители на практиката се обединяват около мнението, че юридическото образование у нас се влошава. Една от причините е свръхпроизводството на юристи, казват експертите.
Изследването на социолозите показва категорична подкрепа за единен държавен изпит за всички завършващи прависти от висшите училища. 73 на сто са дали положителен отговор за тази промяна, а 17% са против, като те предимно са от ЮЗУ и ПУ. Идеята за реформа е във всеки юридически факултет да се влиза лесно, но излизането оттам да е трудно. Тази възможност ще даде право на висшите училища сами да определят реда и условията за прием, а сериозният контрол за качеството на обучението ще се осъществява при завършването с единни държавни изпити.
В момента приемът по "Право" се осъществява съобразно чл. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за висше образование по специалност "Право" - студентите се приемат чрез писмени изпити по български език и по история на България.
От изследването става ясно, че 44 на сто от студентите и представителите на юридическата общност са на мнение, че не трябва да има промяна в писмените приемни изпити по български език и история. 9% са за замяна на изпита по история на България с обща история. Най-консервативни са прокурорите, дознателите и следователите, като 62 на сто са за запазване на досегашното положение.
Осем години след членството ни в ЕС анкетираните са дали най-негативна оценка на професионалните качества на юристите, работещи в сферата на правото на ЕС. 60% от тях са са посочили "слаба" и "средна" оценка на познанията на специалистите в тази област. "Отлична" и "много добра" оценка е дадена за специалистите по Наказателно право и процес, Гражданско и Облигационно право.
Промяната не би настъпила, ако не се повиши качеството на образованието и да се стимулира аналитичното и критичното мислене, а не както е сега - да се наизустяват законите, категорични са анкетираните.