СУ е на 16-о място по заплати сред вузовете

Софийският университет, който единствен влиза сред топ 1000 на световните университети, по заплати е на 16-о място сред 33 държавни висши училища (1193 лв. средно). Съществува огромен дисбаланс в заплащането на преподавателите в държавните вузове, стана ясно на конференция, организирана от синдиката за висше образование и наука (ВОН в КНСБ) в края на миналата седмица. Над 600% е разликата в заплащането на професорите в различните университети. Средно преподавателите във вузовете получават около 1350 лв. Средната заплата в Икономическия университет във Варна обаче е 2061 лв., а най-ниската е в Минно-геоложкия университет (МГУ) в София - 860 лв. В страната професорите получават средно с около 500 лв. повече от колегите си в София, сочат данните на ВОН. В три медицински вуза обаче заплатите на асистентите са по-високи от средните на професорите за страната, а в УНСС асистентът взима 2982 лв. - повече от доцент. Средната професорска заплата в МУ-Варна с парите за ръководен пост пък е 6475 лв. В 4 вуза средната заплата е под 1000 лв. Най-високата заплата е 2228 лв. (МУ-София), а най-ниската е 894 лв. (в МГУ).

Професор в Медицинския университет във Варна за 2 месеца заработва това, което един професор, да речем, в УниБИТ или в строителното училище "Любен Каравелов" заработва за 1 година. В МУ-Варна доцентът взема средно 3600 лв., а ако заема и пост - почти 5000 лв., посочи Стефан Аспарухов, гл. асистент в УАСГ. 

Според министър Красимир Вълчев вузовете ценят повече "възрастните преподаватели", а това задържа развитието на младите. Доминиращите модели на заплащане във висшите ни училища са рентиерски или се стимулират преподавателите, достигнали до някаква длъжност, а разликата между най-високите и най-ниските възнаграждения е 2,6 пъти (в училището разликата е 1,5 пъти), каза Вълчев. С промени в Закона за висшето образование (ЗВО), които ще предложи до края на юли, МОН ще "коригира това изкривяване" и тази безотговорност на вузовете към младите и ще фиксира минимална заплата за младите преподаватели, а също "те ще се вкарат в академичните органи на самоуправление", понеже са най-заинтересовани от дългосрочното развитие на съответното висше училище. 

Нито едно българско висше училище не влиза в одобрения списък на университетските европейски мрежи, каза още Вълчев и обяви нова идея - в ЗВО ще бъде записано, че вузовете ще получават субсидия, ако решат да се обединяват - например СУ с УНСС. Тези мрежи ще дават възможности за общи дипломи, така ще могат да се задържат студенти в България, а ако даден вуз не е в мрежата, има опасност да изпадне в провинциализъм, смята министърът. Ще бъде направена платформа за кандидатстване, за да може децата от българската диаспора в чужбина да не идват по три път, докато се запишат. 

От 2020 г. 60% от парите за висшето образование трябва да зависят от критерии, свързани с качеството, заяви ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Финансирането сега на нашите университети е до 20 пъти по-ниско от това на сродните вузове в Европа.