22 Януари 2020сряда18:24 ч.

Студентският град - еманация на българското потребление

Учени разкриха местоположението на "Кутията на Пандора". Тя се намира в Студентския град

/ брой: 279

visibility 377

Георги Кардашев


Колко хубаво би било, ако осъмнем с такава новина! Тогава ще можем да си отдъхнем от невъзможността да решим един от най-дискутираните проблеми на прехода и дружно ще обвиним древногръцките богове в организирана престъпност, уронваща националния интерес. Поради изтекла давност обаче до съдебен процес въобще няма да се стигне, а половината от бюджета ни за образование ще бъде вложен в изграждането на най-страховития увеселителен парк в света...
Шест месеца... Не, това не е периодът, в който всичко това ще се случи. Това е приблизително периодът, в който темата за разюздания "студентски кампус" в София циклично заема място в актуалните теми на нашето СЪ/БЕЗвремие. Съвремие на безработица и безпътица, което се храни с младежки животи, за да ражда развлекателен бизнес. Или безвремие в чаша чай или по-скоро чаша промоционално уиски, което препарира българското висше образование в паметник на суетата.
В този цикъл порочно се редуват социална слепота и искра на надежда. Някой драсва клечката на инициативността, а тя вместо да просветли с адекватно решение създава пожар и всичко се изпепелява за миг. В последните две години на всевъзможни обсъждания се дискутираха идеи за обособяването на Студентския град в затворен комплекс, за преместването му и дори за създаването на изцяло нов студентски кампус. Днес уцелихме в десетката, като заговорихме за регулация на развлекателния бизнес, който всъщност се оказа живителната сила на този социален организъм. Оказва се, че денонощните заведения в Студентския град, според техните соственици, изхранват една пета от обучаващите се студенти, като им осигуряват работа, което е достоен пример за борба с младжката безработица, ама не съвсем, защото останалите 25 хиляди студенти се задоволяват само с възможността да са потребители на същите тези развлекателни заведения и източник на приход, който спасява собствениците от изпълнително производство, насочено към ипотекираните им жилища.
И ако това е позицията против промените в Закона за висшето образование, на диаметрално противоположна позиция са блюстителите на висшето образование в България - ръководствата на висшите училища. Те твърдо отстояват нуждата от европейски облик на Студентския град и анатемосват среднощния живот, ама не съвсем, защото тази позиция идва от реновирания университетски кабинет, а не от мухлясалата студентска стая в общежитие. Разликата не е във вида и качеството на дограмата, през която се взираме, а в това, че докато академичното целомъдрие намира своето охолство в университетския кабинет, то младежката образователна нужда намира спасение от мизерията в дизайнерските салони на дискотеките. Най-невероятното е обаче, че гледната точка на универститетските ръководства и студентите се изравнява в необходимо съдружие по небезизвестните дискотечни партита по случай началото на учебната година. Съдружие, което обслужва ипотекираните ни амбиции, че все повече млади хора ще изберат да следват в българските висши училища.
Струва ми се обаче, че изначално проблемът идва от това, че днес на студентите в България се гледа като на потребители или като на инструмент за привличане на потребители, а още по-лошото е, че това е държавна политика. Примерите за това са ежедневни от призива "стани овчар, че пазарът има нужда от агнешко", през "влез с тройка в университета ни, за да ти вземем субсидията", до "стани първокурсник и получи промоция - уиски с фъстъци."
Излиза така, че в Европа се борят с младежката безработица, а в България се борим с конкуренцията. Държавни органи, образователни институции и развлекателен бизнес проявяват оригинални ПР трикове, за да привлекат потребителя-студент. А Студентският град е арената на тази битка. Той не може да е студентски кампус, защото в студентските кампуси има общежития за всички, а тук 3000 студенти нямат покрив над главите си преди началото на учебната година. Той не може да е квартал на столицата ни, защото за всеки квартал се грижи съответната общинска администрация, а тук за уличното осветление се грижат дискотеките, за сметта - бездомните кучета, а за сигурността ни - болничните заведения и погребалните бюра. Мизерията ражда нужди, а нуждата води до потребление.
Студентски град е най-страховитият увеселителн парк в света, събрал всеобщата амнезия на нацията ни, която ни пречи да си спомним, че отговорността за реда в държавата ни е обща, а когато някой не си върши задълженията, то другите трябва да изискат това от него. За да се случи това обаче, се изисква самочувствие и кураж, а твърде често те са разменната монета, с която си купуваме билет за този страховит увеселителен парк, защото си мислим, че нямаме друг избор.
Кое е решението на проблема ли? Да спрем да се отнасяме към другите като към потребители и да възприемаме себе си като консуматори, а да станем поне малко дарители на социална справедливост и солидарност.
 

Хотелиери и ресторантьори искат 5% ДДС в туризма

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 14

Откриха 50 тона полско птиче месо със салмонела

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 14

БАБХ си купи пикапи за над 1,5 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 14

Демокрацията в България е в застой

автор:Дума

visibility 96

БНР в мъглата на неяснотите

автор:Павлета Давидова

visibility 316

/ брой: 14

Кога (ще) свърши войната?

автор:Велислава Дърева

visibility 526

/ брой: 14

ГЕРБ - Граждани за Екипно Рушене на България

автор:Юри Михалков

visibility 419

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ