27 Април 2024събота04:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Студентът не е ходеща касичка

Намаляването на таксите за вузовете е първа стъпка за правилното лечение на болното висше образование

/ брой: 31

автор:Велиана Христова

visibility 1600

Ако БСП не изпълни някое свое предизборно обещание - лошо, опонентите й веднага се нахвърлят с критики. Ако изпълни предизборен ангажимент - пак лошо. Намаляването на студентските такси до 30% от държавния норматив за издръжка на един студент бе предизборно обявено намерение на БСП, хората гласуваха за левицата и заради този поет от нея ангажимент. Сега, когато 14 депутати от Коалиция за България внесоха в парламента, както обещаха, проект чрез промяна в Закона за висшето образование да се намалят студентските такси в държавните вузове, мнозина ректори съзряха в това едва ли не заплаха за самото съществуване на висшето образование.
Не помня да имаше такава опонираща медийна активност, когато преди 4 години правителството на ГЕРБ започна да намалява базовата субсидия от държавата за всеки студент и я доведе до 693 лв., а едновременно прехвърли издръжката на висшите училища към джоба на студентите, като вдигна тавана на таксите от 30% до 2/3 от размера на субсидията. Това - при население, от което над 80% едва преживява в категорията "бедност". Обръщането на финансовата схема бе обявено за "антикризисна" мярка. Протестираха само студентите. Неолиберални апологети пишеха из медиите, че студентските такси били "нищожни - не повече от 1000 лв. на година". Цинизъм. Защото у нас

по-бедни от вузовете са хората
 
Сега, когато левицата връща старото положение и премахва абсурда държавните вузове да се издържат от населението, част от ректорите направо заявяват, че ще фалират без неговите пари. С наложеното от предишната власт увеличение на студентските такси обаче кризата не бе преодоляна, достъпът до образование на младежите от нискодоходни семейства бе ограничен, а мнозина се насочиха към специалности с ниски такси, което изкриви баланса на специалистите, подготвящи се за трудовия пазар, мотивират се вносителите от левицата. Трябва да се престане с тези популистки мерки, репликират ректори. Може би е по-лесно да обявиш за популизъм една социална мярка в образованието, вместо да мислиш над дилемата каква политика да следва обрулена България - в полза на хората или в тяхна тежест. И кой път е верен - стимулиране на качественото образование или съхраняване на цялото налично в момента количество на конвейери за дипломи.  
Целият проблем е в парите. Намаляването на студентските такси означава намаляване на общите средства, които имат висшите училища - от субсидия и от такси. В някои университети - например медицинските и някои технически, таксите на студентите и сега не надвишават 30% от норматива за издръжка. Просто защото нормативът при медиците например е 7460 лв. и би било непосилно да се иска от бъдещите лекари да плащат по пет хилядарки годишно. Таксата за медицина в МУ-София е 900 лв. и нас намаляването на разрешения таван на сумите не ни засяга, каза ректорът проф. Ваньо Митев. Медицинските университети се оправят някак за сметка на чуждестранните студенти, които плащат по 8000 евро на година.
Не е така обаче в други специалности. За право например студентите в СУ след промяната ще плащат със 170 лв. по-малко, в УНСС - с 300. Държавната субсидия за студентите в направление икономика, както и в педагогиката, сега е равна на базовия норматив - 693 лв. В икономика в УНСС обучаващите се плащат сега 462 лв., а при таван до 30% ще вадят от джоба си само 208 лв. Науките като физика и химия също ще "поевтинеят" с около 200 лв. спрямо сегашните такси от 750 лв. Софийският университет ще загуби от намалените такси общо 3,6 млн. лв. и няма с какво да ги компенсира, са изчислили там. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев обяви, че ако мярката на БСП влезе в сила, ще трябва да намали заплатите с една трета или да съкращава. Което всъщност означава, че една трета от възнагражденията на преподавателите в момента идва от джоба на студентите. Според проф. Статев, за да се преподава и да се прави наука, трябват пари, затова връщане на таксите до 30% може да има, ако държавата върне и норматива за издръжка на нивото отпреди Дянков - на 963 лв.
Безспорно е, че парите, които дава държавата за висше образование, не покриват реалните разходи за него. Безспорно е, че те трябва да се увеличат. Безспорно е, че базовият норматив трябва да се върне поне на 963 лв. - постепенно, но бързо. Тук обаче всяка разумна държава трябва да поразсъждава.

На всички вузове еднакво ли трябва да се плаща

- по еднакъв норматив за еднаквите специалности в тях, на всички държавни висши училища ли трябва да се разрешава да събират свободно студентски такси? Щом УНСС твърди, че му трябват пари за наука, първо трябва да обясни как при продължаващото вече 4 години събиране на повишени такси цялата му научна продукция по икономика в рецензирани научни списания (за последните 5 години) се изразява общо в... 11 публикувани статии, както показват данните в новото издание на рейтинговата система. Би трябвало също да се замисли дали е за хвалба, че обучава в направление икономика 16 000 студенти, и има ли нужда да ги обучава, при положение че след дипломирането си едва 51,66 на сто от тях работят на позиции, които изискват висше образование. Излиза, че за обучението на останалите 48,34% (около 7700 студенти) държавата е плащала 4-5 години напразно. Пък и те са вадили напразно стотачките от джоба на родителите си.        
Затова и първата стъпка, която предприемат сега МОН и правителството, е в правилна посока - да повишат норматива за издръжка на един студент първо във важни специалности, за чиито възпитаници на пазара на труда има глад - като педагогика, инженерни науки, природни науки. За целта за 2014 г. се заделят 21,5 млн. лв., с които ще бъде вдигната издръжката в такива специалности. Не може за подготовката на студент в направление спорт да се дават над 4100 лв., а само 1600-1800 лв. във физика, химия, биология, където е невъзможно обучението без експерименти в лабораторията, без апаратури и скъпи консумативи, без достъп до скъпи световни научни списания. Но няма как из един път да бъде компенсиран

целият удар, който Дянков нанесе на образованието

Следваща стъпка в промяната на стандартите за издръжка би трябвало да видим през 2015 г. - при това нормативно, а не с допълнителни пари като бонус. Това би означавало тази година до месец май вузовете да посочат такси само за първия семестър на учебната 2014/2015 г., а за втория сумите да се съобразят с промяната.   
В образованието обаче всеки елемент е обвързан и зависи от останалите. Дисбалансите в това отношение са доведени до нечувани висоти. За да има ефект от една стъпка и тя да не е просто "на парче", към нея трябва да се добавят следващи мерки. Всички доклади и анализи - и български, и европейски, в един глас твърдят, че бройките за прием на студенти в нашите висши училища нямат нищо общо с нуждите на пазара на труда (много специалности произвеждат бъдещи безработни или дипломирани продавачи), нито отчитат качеството на обучение във всеки от вузовете. Да се сложи ред не е най-лесната работа, но поне трябва да се предприеме нещо. Би трябвало очакваната Стратегия за висшето образование да каже

държавната поръчка ли ще се връща

при приема (която също е нож с две остриета заради невъзможност при частната икономика да се гарантира работа, както бе някога с "разпределението" при държавно регулираната икономика); работодателите ли ще бъдат стимулирани примерно чрез данъчни облекчения да си "поръчват" обучението на необходими им кадри с ангажимент след това да ги назначат, или експертите ще предложат друг някакъв механизъм.
Освен това, ще дръзне ли държавата чрез Националната агенция за оценяване и акредитация да определи групи висши училища според тяхната специфика и качество, които ще бъдат финансирани по различен начин, както е в повечето цивилизовани държави? Щом примерно висшата оценка 10 от акредитацията имат специалностите педагогика на обучението по физкултура в Националната спортна академия, администрация и управление в УНСС и електротехника, електроника и автоматика в ХТМУ, те по еднакъв начин ли трябва да се финансират с онези 7 специалности, които имат оценка 4? И защо има оценка почти 10 за направление, която показва слаб резултат единица в областта на науката? Разумно ли е да се дават пари по еднакъв начин на висше училище, акредитирано с обща оценка 9,8 и на другото - с оценка 5 (ако най-сетне започне реално, а не сиромахомилско и приятелско оценяване на почти всички с бал над 9, както е сега). И

еднакви права ли трябва да имат

тези две висши училища? Или на онова с висшата оценка може да му се разреши повече автономия от тази на другото, което е изоставащо в качеството? И повече прием и пари да му се дадат - защото водещото висше училище е лице на страната и това трябва по някакъв начин да се изрази реално. Тогава може би наличните средства за висше образование ще се разпределят по-ефективно и с полза. И възможно тогава качественото висше училище ще успее да замени събирането на такси с даването на стипендии, поне за отличните студенти, както правят по божия свят. Защото конституционната разпоредба, че "при определени условия висшето образование е безплатно", трябва да получи реална плът и кръв. Още десетки подобни въпроси следва да си зададем, ако искаме да се сложи ред в системата на висшето образование и да се прекрати съществуващата слободия в нея.  
А иначе, все повече висши училища в Европа премахват таксите за студенти и ги намаляват. Защото и там равният достъп е приоритет, а демографската криза води до привличане на все повече "външни" студенти. България не може да не  следва тази тенденция, ако не й е все едно дали младежите й поголовно ще се изнесат през Терминал 2. Не става само с маратона за примамване на студенти, който у нас вече започна.                 
 

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 457

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 497

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 430

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 358

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 493

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 492

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 435

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 430

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ