10 Декември 2018понеделник00:18 ч.

Осми декември

Студент в България или в чужбина?

Една страна без млади хора автоматично се обрича на гибел

/ брой: 238

автор:Дума

visibility 434

Йордан Йорданов,
студент II курс, Исторически факултет на Софийския университет 

В последните години в България все повече млади хора се насочват към придобиване на висше образование - в университети в чужбина или в България. На младите, предпочели да учат тук, често им задават въпроса: "Защо в България, а не в чужбина?" Не е чудно, защото знаещите и можещите хора, избрали да придобият висшето си образование у нас, са изправени пред редица трудности, свързани с обучението, които често са пречка за нормалното следване.

Един от основните проблеми, пред който са изправени студентите в България, е финансовият. Днес все повече студенти са 

принудени да работят и да учат едновременно

за да покрият разходите по следването си. Някои са принудени да теглят кредит, за да успеят да завършат университет. Лихвеният процент обаче, който у нас е 7%, прави погасяването на тези кредити по-трудно, затова и самото кредитиране не се приема радушно от повечето студенти. Тези, които прибягват до студентски заем, са обикновено от семейства, които трудно се справят с основни разходи. Високият лихвен процент е своеобразна бариера пред успешното завършване на висше образование. Затова студентите са принудени да работят, при това много от тях - на места, чийто трудов график не им позволява да посещават всеки ден университетските занятия. И всички си затварят очите за фактическото положение. Освен че води до лошо и некачествено обучение, това е и предпоставка способни хора да отпадат от системата. 

На фона на тази тенденция чудно ли е, че различните сектори на българската икономика в последните години страдат именно от липса на квалифицирани кадри? Предложението на БСП

лихвеният процент на студентските кредити

да падне до 3,5% щеше да бъде полезен ход за висшето образование, който би улеснил много млади хора и техните семейства в погасяването на тези заеми. За съжаление обаче в началото на годината това предложение беше отхвърлено. Освен това то съдържаше и идеята за студентски заеми да кандидатстват не само редовните, но и задочните студенти. Много от тях, освен че работят, вече имат и семейства. Разходите за домакинствата поглъщат семейните приходи, а те трябва да плащат и студентските си такси. Така чрез тези облекчени кредити задочниците биха могли да "спасят положението". След като мнозинството не прие предложението на левицата, финансовият проблем за студентите продължава да виси като Дамоклев меч не само над тях, но и над висшето образование като цяло. Защото тези реалности принуждават много млади хора, бъдещи кадри за българската икономика, да се насочват към обучение в чужбина (където и таксите често са по-ниски, а и вариантите за заеми и опрощаването им са многообразни). И, за съжаление, голямата част от тези младежи 

никога не се завръщат в България

Всъщност приказките за надвисналия над страната опасен демографски срив са само празен звук, след като дори елементарните мерки за противодействие се отхвърлят на инат.    

Друг проблем за нашето висше образование са отпусканите за университетите делегирани бюджети на принципа "парите следват студента". И понеже всеки приет студент носи пари на висшето училище, много вузове се стремят да увеличават бройките за прием, а накрая виждаме много незаети места в различни специалности, както и много нисък бал за прием. В множество университети студенти се приемат в 4-то класиране, което означава, че желаещият просто трябва да си донесе дипломата от гимназията и ще бъде записан. Така във висшето образование влизат изключително слаби ученици, които се оказват напълно неподготвени за учебния материал, на който ги обучават в бакалавърската степен. Във все повече специалности се наблюдава 

прием на напълно посредствени студенти

с единствената цел да се запълнят бройките. Всичко това води до общ спад на качеството и на авторитета на висшите училища у нас и те се оказват напълно непривлекателни за все повече млади хора, разочаровани от средата, в която попадат. 

Според мен особено голям проблем е и големият брой висши училища в България. Днес в страната съществуват общо 51 висши училища, много от които отварят нови и нови филиали в различни градове, което означава, че бройката на университетските звена е много по-голяма. Някои казват, че не било важно колко са тези звена, а как се преподава в тях и с какво качество. Но, кажете ми, как да се преподава качествено при положение, че броят на преподавателите си остава почти същия като във времената, когато студентите бяха двойно по-малко! Едни и същи хора преподават в различни звена, чийто голям брой също води до незаети места, понеже едни и същи специалности се изучават на много места, за които се обявява голям прием. Така на практика местата за много специалности се оказват повече от кандидатите.

У нас повечето проблеми, ако се решават, то е поотделно и на парче, А всъщност повечето проблеми са комплексни и взаимообвързани. Младите хора все повече се насочват към обучение в чужбина и заради професионалната реализация след дипломирането. В България много младежи, след като завършат университет, или остават без работа, или се принуждават да се заемат с професия, коренно различна от тази, за която са учили. Или за която изобщо не е необходимо висше образование. Но дори когато се реализират по специалността си, идва другият голям проблем - заплащането. В България, за съжаление, много сектори предлагат трудови възнаграждения, които, първо, са много по-ниски от тези в други европейски държави и второ, почти не отразяват нивото на квалификация на работещия. Много работодатели се интересуват не от това да имат квалифицирани кадри и чрез тях да стават по-конкурентоспособни, а единствено от печалбите, осигурени чрез ниско заплащане на труда. Понеже 

в другите държави не е така

квалифицираната работна ръка "изтича" към тях. За да се преодолее това пагубно положение, трябва да се предприемат поне някакви мерки, които да стимулират младите хора да останат в България - примерно, както предлага левицата, да се опрощават таксите, ако студентът сключи договор да работи в страната за определен срок след завършването. За целта обаче трябва възстановяване на редица занемарени сега стопански отрасли, които да предлагат работа и успешна реализация на младите. Иначе няма как да стане.

И все пак повече като процент са студентите, които си празнуват Осми декември в България... Все още. Именно заради тях системата на висшето образование, подготвящо бъдещите работещи кадри, трябва да се промени. Не сама за себе си, а обвързано със средата, която ще поеме "продукта" й. Защото обективно те са тези, които ще работят в бъдеще за България. Но за това трябва комплексна и национално осмислена държавна политика. Защото една страна без млади хора автоматично се обрича на гибел. 

Нинова алармира за насилие в Кресна

автор:Дума

visibility 0

Президентът: Хора, които не почитат книгите, вземат решения

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 239

Каракачанов заплаши Македония да я спре за ЕС и НАТО

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 239

Кв. "Обеля" излезе на втори протест

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 239

В идните 25 г. няма да стигнем средните европейски доходи

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 239

Икономическият растеж се забави до 3,1%

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 239

С 9% поскъпнаха доматите само за седмица

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 239

Русия разглежда възможността да включи Гърция в "Турски поток"

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 239

Европа се тресе от неравенства

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 239

Унгарците не приемат закон за "робски труд"

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 239

Кратки новини

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 239

Никога повече!

автор:Велиана Христова

visibility 119

/ брой: 239

Рояль в кустах

автор:Георги Георгиев

visibility 97

/ брой: 239

Датата

автор:Дума

visibility 56

/ брой: 239