Сцената е най-големият учител

Тина Нанева

В средата на декември незабравим празник поднесе Софийската национална опера с премиерата на шедьовъра "Самсон и Далила". Оперното ръководство и лично директорът акад. Пламен Карталов повериха режисурата на аржентинския талант Уго де Ана, познат ни от премиерата на "Аида" през 2013 г. Дирижира маестро Ерих Вехтер, а в главните роли на Самсон и Далила триумфираха тенорът Ендрик Вотрих и мецосопраното Надя Кръстева, доскоро премиерсолистка на Виенската щатсопера. В антрактите на представлението им се чуваше преди всичко: "Блестяща Далила", "Изумителна е Надя Кръстева!", "Какъв богат красив глас, каква покоряваща игра!" И още, и още хвалебствия за нея и партньора й, за постановъчния екип и останалите изпълнители. "Доживях да я аплодирам на софийска сцена" - развълнувано продума дама до мен на последния засега спектакъл. Два часа по-рано Надя усмихната прие разговор за читателите на вестника.
Зодия Водолей е и за разлика от други никога не подлива вода никому. Няма сакрални думи преди спектакъл. Концентрира се върху поредния образ и уверено излиза на сцената. Прибавя: "Естествено, уповавам се на Господ да ми помага." Признанието наруши реда на въпросите ми и вместо с любопитство за детството и влюбването в музиката, питам за вярата, надеждата, любовта й. Изповядва: "Да,

вярваща съм

Не само на християнските празници. Във виенския ни дом голяма чест е да пазим иконата, подарена ми преди години от акад. Карталов. Не забравяме традициите за православните празници, а и всенародните като 3 март, 24 май. Случва се по два пъти да боядисвам яйца - веднъж за западния Великден, сетне и за нашия. Дар на живота е сега отново, след доста години, да сме за Коледа с родителите ми в София. Не какво слагаме на масата е важно, а радостта да сме заедно в тихата свята нощ, уютно на душите ни да е. Бързам да пожелая на публиката, на читателите, на всички сънародници най-сетне да излязат от продължителната криза. Правителството да има достатъчно съвест да обърне внимание на пенсионерите и ощетените хора, получили накрая за отплата подигравка. Много ми е мъчно за тях. Не се примирявам, че цените на хранителни продукти в България и във Виена, Германия, са почти изравнени, някои дори надминават западните. От Европа пращат пари, а тук до хората не достигат помощи. Затова Европа не ни харесва... Непразнични размисли идват от болката ми за хубавия ни български народ, тъй талантлив... За мен семейството, любовта са свято пристанище, дето се завръщам след гастрол в чужбина.

Окрилена съм от любовта

разбирането, подкрепата на съпруга ми Апостол Миленков (той също е оперен певец, бас), от това, което ми дава дъщеря ни. С него се запознахме на приемните изпити в Музикалната академия по актьорско майсторство. Свободно място само до мен имаше и аз го поканих да седне. Последваха срещи из залите, разговори на кафе и т.н. (усмихва се). Заедно сме от 1995 г. Дъщеря ни Симона е на 18 години. Засега се ориентира към мюзикъла. Удават й се доста неща, особено езиците. Отличничка е във виенско училище (казано с щастлива майчина усмивка)..."
Публиката заслужено се влюби в гласа, артистизма, красивата осанка на Далила - Надя. Певицата вписа в репертоара си героинята на Сен-Санс за втори път. Дебютирала е в Сан Диего именно с Далила. Споделя, че тамошната постановка е класическа, играе се от много години. Надя припомня: "Отидох доволно уплашена в новия за мен театър с различна от европейската публика. За първи път щях да пея Далила, и то със Самсон тенорът Клифтън Форбис. С Отело, образно казано, взе ми ума във Виена. Различна е софийската премиера - модерна, нестандартна, необичайна, но завладяваща изпълнители и зрители. Щастлива съм, че станах част от българската продукция на "Самсон и Далила". Работата на солистите, хора, оркестъра, водени от диригента и режисьора (той е сценограф, автор на костюмите), е забележително професионална, оригинална. За втори път съм в постановка на Уго де Ана. Без да се хваля, ще споделя между другото оценката му. В антракта на първата премиера буквално връхлетя в гримьорната ми с думите: "По принцип никога не поздравявам певците по време на спектакъла. Обаче теб просто трябва да те поздравя. Очарован съм, много, много ми харесваш. Почти нямаше какво да режисирам при твоята Далила. Покори и асистентите ми, и всички в театъра. Искам и в бъдеще да работим заедно..."

Подобна оценка наистина окрилява

Благодарна съм и за голямата подкрепа на диригента маестро Вехтер, за това как с лекота извая с оркестъра красивата, лееща се музика. Не на последно място благодарна съм и на акад. Пламен Карталов за поканата да гостувам в Националната опера. Предложих да е в "Самсон и Далила" и той веднага прие. Доверието му е голяма чест за мен. Ще повторя - щастлива съм с дебюта в софийската постановка. Радвам се за нашата публика, чула е прекрасната музика, една от най-гениалните в световната литература. Библейският сюжет за мен също означава много. Питат ме какво ми отнема Далила - нищо, нищо, освен умората от репетициите, както е с всяка голяма роля. Дава незабравими изживявания, обогатяване, силни сценични емоции, чувства, почти непознати извън театъра. Жив образ на жена е, изпълнена с толкова противоречиви чувства, но вярна единствено на своя Бог. Изпълняваш ли както е написана гениалната музика, влиза под кожата ти, изживяваш непознати до момента неща. Дава криле и вади на повърхността позабравени аспекти на вътрешното АЗ, т.е. обагряш сложния образ..."
Именно завидният вокално-артистичен талант на Надя Кръстева я изстрелва след премиерата на "Кармен" в Стара Загора в европейската музикална столица. Горда, свободолюбива е Кармен по либрето в неповторимото изпълнение на Надя, запечатано дори на филмова лента в международна продукция. За гордата пък Далила любовта не е всичко. Така ли е и при любимката на меломаните у нас и по света? С особена искра в очарователните широко отворени към хората очи Надя признава, че като героините си е горда и свободолюбива. И много обичлива. "Може би големият ми недостатък е състрадателността ми. Недостатък, защото недостойни люде за своя изгода използват състраданието ми... А що се отнася до работата в театъра, имам принципи, които на никаква цена не бих прекрачила. Например прекаленото разсъбличане, пошлостите на сцената и в живота - все неща, минаващи отвъд границата на допустимото..."
Пяла в десетки водещи световни театри, неизменно предизвикваща възторга на публиката и критиката, интересно къде най-горда българка се е чувствала. Оказва се - навсякъде. Гордее се с българския си род, с българската си професорка в Музикалната академия проф. Жасмина Костова. Имала е късмет да специализира три месеца в Римската академия, основана от Борис Христов, при знаменитата певица Анита Чиркуети. "Уви, казва с тъга събеседничката ми, не сварих жив великия бас. Да се потопиш в особената духовна атмосфера в дома му е с думи неописуемо преживяване. Най-голям учител за мен е СЦЕНАТА.

Съдбата ме дари с невероятни колеги

големи във всяко отношение в театъра и в живота. Поставят непрестанно висока летва. Длъжен си да ги настигнеш. Хвърлиха ме в първия ми виенски спектакъл да пея в "Набуко" с нашумялото сопрано Мария Гулегина. Първите си роли на международни сцени направих с прославените Едита Груберова, Агнес Балтса, Ренато Брузо и т.н. Подобни артистични срещи са и щастие, и учител, но и огромна отговорност да защитаваш себе си и името на прочутата българска вокална школа. Подчертавам - несравнимо е усещането да си на голямата учителка сцената със златни гласове. Е, не всички преживявания са положителни, не всички главни роли са за мецосопран. В звезден колектив все едно в своя дом си. Каква е цената на успехите ми ли? Висока, особено когато пътувам извън Виена, далеч от съпруга и дъщеря ни. Самотен си преди и след спектакъл в новия град, връхлитат те неприятни житейски ситуации. Не е лесен животът на гастролиращия артист. Ето, през 2015 г. ще дебютирам в Метрополитен (Ню Йорк) с една от най-трудните партии, на Еболи от "Дон Карлос". С нея и в Дрезден ме очакват, и в Мюнхен, в баварската столица много пъти съм гостувала. Живот и здраве, със световноизвестния диригент Зубин Мета (с него във Виена направихме "Силата на съдбата" и наскоро в Берлин - "Аида") ще поставим "Самсон и Далила" в Пекин. Режисьор ще е Уго де Ана.
Надя Кръстева оглежда костюма си за Далила, оправя грима и, чула поканата, се отправя към сцената. Останаха доста незададени въпроси, но както казва, живот и здраве ли е, да се надяваме при следващия й триумф на софийска сцена, ще продължим раздумката да споделя радостите от посвещението на тъй трудното изкуство за хората, болките от несправедливостите в живота.

 Сцена от "Самсон и Далила"