Стратегия за цикъла на празните обороти

Ако искаш да не свършиш работа, създай комисия или напиши стратегия - тази (на)родна действителност вече 25 години е неизменна част от управлението на държавата, а безрезултатното въртене на празни обороти съсипва всичко по пътя си. Служебният кабинет "Близнашки" май стана рекордьор в това отношение. Оказва се, че за 55 дни на власт той е сътворил над 500 страници стратегии, коя от коя с по-витиевато наукообразно и неясно наименование и съдържание.
Още в края на януари т.г. предишното правителство отчете, че България е шампион в ЕС по писане на стратегии - цели 128. За сравнение, втората след нас държава е далеч със скромните 56 подобни документа. Но поне целият този "къртовски" труд да имаше смисъл. А то се оказва, че коефициентът му на полезно действие клони към нулата. Едва при 12 от въпросните стратегии се води отчет за свършеното и несвършеното. За повечето липсва финансова обосновка, като за изпълнението на набелязаните мерки и задачи средства не са осигурени. Няма срокове, или ако ги има са пожелателни, няма визия за целите и ефекта, камо ли отговорници. Затова и повечето от тези документи си остават по бюрата и чекмеджетата на чиновниците. Изгряват "от ден до пладне" на някой захаросан номенклатурен форум, но на умните глави, които ги създават, им се плаща яко с нашите пари. Следват обществени поръчки, планове, програми - всеки по веригата си взема своето, независимо от изпълнението. 
Нещо повече - експертността и политиката у нас са скарани до такава степен, че между отделните стратегии липсва координация по сектори, което пък води до самоизключващи се парадокси и до политически залитания и на практика ги прави неработещи. Звучи смехотворно, но най-много е писано за социални политики и заетост - без да се държи сметка като как те ще се реализират с нашата анемична икономика. Това е като да поставиш "коня пред каруцата", но що пък не, при положение, че никой не ти държи сметка. Важното е да имитираш дейност, както се казва "залудо работи, залудо не стой". Следва зациклилото ни правораздаване, където от толкова много стратегии и законотворчество България е станала клиент на постоянен мониторинг от страна на Брюксел.   
Да не говорим за синхронизация с ЕС - независимо от огромния брой документи, голяма част от които подготвени от външни консултанти, трябвало да приемем още 96! Разбира се - и да ги преправяме и пренаписваме, както обещаха вчера от ГЕРБ за здравната стратегия. И после да се тупаме в гърдите колко "добри практики" на конвейер сме натворили. Така... до следващата смяна на властта. А е толкова простичко това, което наистина ни трябва - един закон за носенето на отговорност, който да сложи край на това безумие. Останалото е преливане от пусто в празно по действащата стратегията за цикъла на празните обороти.