Стратегия срещу националната катастрофа

"Визия за България" може би се нуждае от по-различна "опаковка" на иначе много силното си съдържание. Това наистина не е документ еднодневка, а стратегия за цял един исторически етап, която е напипала най-болезнените проблеми и най-неотложните мерки за разчистването им. В този смисъл документът е силен както "на ширина", по мащаб, така и в дълбочина. Не се сещам друга партия да е представила в момента на българския тезгях такъв плътен и "целебен" политически продукт. Може и да греша, но май и след 10 ноември няма подобен случай (това важи и за самата БСП до сегашната й Визия). И сигурно не е случайно, че такъв политически продукт бе сътворен от партия столетница. Това равновесие между адекватността на мерките и болезнеността на проблемите едва ли може да бъде по силите на младите политически формации.
Защо обаче Визията трябва да бъде преопакована, макар и не изцяло, а само в един, но все пак основополагащ, елемент? Заради демографския погром, който тече вече 29 години по нашите земи. И ни обрича на национална гибел, ако демографията не стане сърцевина за няколко десетилетия (поне две-три) на българската политика. Ако не стане възелът, от който тръгват всички други политики.
Във Визията има цял раздел за демографията с изобилие от данни и произтичащите от тях изводи. Ето обаче един по-различен прочит на проблема по данни както от наши, така и от международни, източници (ЕС, Световната банка, ЦРУ). През 1989 г. прескочихме 9-милионния праг (9 009 018 души), но днес паднахме до 7,1 милиона. На година страната ни се топи средно с 45-50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград.
Стряскащо е откритието на етнолога доц. д-р Игнат Минков за демографската картина в трите етнически общности на държавата ни. При българския етнос има отрицателен прираст - коефициентът е минус 8,2 на 1000 души. Т.е. на всеки 1000 души българите намаляваме с 8,2-ма. Докато при българските турци прирастът е плюсов - 2,7. А при ромите прирастът е цели 19,4 - на всеки 1000 души те се увеличават с 19,4 души.
Трагедията е, че

перспективите са още по-зловещи

Според доклад на ООН след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона население. Впрочем, сривът вече е в ход. Демографът от СУ "Св. Климент Охридски" проф. Петър Славейков алармира, че се обезлюдяват образцовите доскоро Западни Родопи, българите там продават имоти и напускат страната - т.е. няма да се връщат.
Според експертни оценки демографските резерви на страна ни са сериозно изтънели заради намаляването на онази група от населението, която възпроизвежда нацията - младото поколение. При нас то е 13,7% от населението, докато средният показател за Европа е 15,6 на сто. В съседна Турция този показател е 24,6 на сто.
Цъка и друга демографска бомба. Световната банка прогнозира в свой доклад за България, че до 2050 г. населението у нас над 60 г. ще надхвърли 30% от общия брой. Само че според експерти, когато в една държава делът на 60-годишните надхвърли 30% от населението, стават застрашени всички социални системи и те започват да се разпадат.
Това не е всичко. Прогнозите вещаят и трети демографски колапс на България към края на века или началото на следващия. Тогава българите ще се стопим до трагичното ниво от 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия минимум, за да останем държавнотворен народ. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. 35-годишната ми дъщеря ще бъде щастливка да не доживее това време, но на 14-годишния ми син едва ли ще му се размине националната трагедия. При всички случаи децата или внуците на сегашното поколение 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в собствената си родина. При това от мнозинство, което е с друг ген и ценности. Ще бъдат изправени пред риска да живеят под диктата на други ценности. Или да се "спасят", разтваряйки се в други нации и етноси, други континенти и географски ширини.
Това вече не е просто демографска криза, както е казано в едно изречение от увода на Визията. Това е погром, национална катастрофа. Три поредни демографски срива с по около 2 млн. души за кажи-речи един век българският род едва ли ще понесе. Нищо чудно това да е неговият край. Историята просто ще го прати в архива си. И дали не трябва да осъзнаем, че
наистина

сме изправени пред национална гибел

За някои тези мисли може да са твърде черни или твърде далечни. Може ли да се мисли чак пък за края на века? Да, ама това към "края на века" е не само 2100-а, но и периодът от 2080 до 2100 г. Дали си даваме сметка, че това е само след около 60-80 години? Че това са минути за часовника на историята. Че след "минути" ще ни настигне националната гибел.
Няма да се спирам на причините за всичко това, макар те да са ясни. Така или иначе, България бере душа в интензивното на историята. И как ще излезе оттам - с краката напред или на крака - зависи от това, което се прави сега.
Програмният документ не е подминал демографската катастрофа. БСП я поставя сред най-големите заплахи пред българското общество наравно с беднотията, неравенствата и регионалните диспропорции. Както стана дума, на нея е посветен и цял раздел от Визията. Само че той е последният, осми раздел. Не че няма логика в такова подреждане на приоритетите. Вероятно се смята, че мерките в предишните седем раздела ще доведат и до развързване на възлите в последния раздел.
Да, в предишните раздели са засегнати редица злободневни и остри проблеми. Но най-опасният, най-съдбовният не е ли именно демографията? Защото до оцеляването на българската нация опират нещата.
Ето защо, мисля си, че трябва да се пренаредят акцентите - последният раздел да стане първи. Ние сме в демографски инфаркт и тази историческа програма с настъпателен, "агресивен" (в хубавия смисъл на думата) пакет от мерки трябва да започва именно с възстанояване на сърцето на националния организъм. Смяната на модела на развитие е наложителен, не за да дойде БСП на власт и Корнелия Нинова да седне в креслото на Бойко Борисов, а за да бъде неутрализирана задалата се национална заплаха.
Мерките от първия раздел например "Държава, държавно управление и администрация", включително задължителното присъствие на държавата в енергетиката, инфраструктурата, здравеопазването, образованието, вътрешния ред и сигурността, трябва да бъдат пречупени именно през необходимостта да се подобри качеството на живота, за да спрем връхлетелия ни вече погром. Визията предлага "икономическа държава", а не "бездържавна икономика" не просто заради смяна на модела, а защото именно това е начин за стимулиране на икономиката, за създаване на нови и трайни работни места - оттук и за постепенно притъпяване на демографския срив. И младите да не бягат навън, за да си изкарват хляба.
Възраждането на индустрията е наложителна не от носталгия по социализма, а за да не попадне страната ни в улица без изход, когато над 60-годишните ще са 30% от населението и няма да има пари дори за пенсии.
По-уместно би било задължителните промени в данъчната система и фискалната политика да се представят не като "леви", а като механизъм за по-високи доходи, за преодоляване на бедността, за стабилизиране на семействата, оттук и за отхвърляне на демографската опасност по далеч от страната.
Хубаво е също да се обяснява, че "разрушаване на клиентелистките схеми за политическо и административно покровителстване и фаворизиране на определени фирми и бизнес структури" се прави, не за да се разчисти пътят на свързани с БСП клиентелистки схеми или фаворизиране, а защото това е също демографска мярка - така може да бъдат притъпени социалната несправедливост, обезверяването и миграцията в богатите страни.
От същия демографски ъгъл би следвало да се разглеждат и останалите раздели. И всеки от тях да бъде "опакован" от аргумента, че предвидените в него мерки са заложени, за да не бъде изнесена България от интензивното на историята с краката напред.
Има обаче и друга причина за преномерирането на разделите. С "демографска опаковка" има по-големи шансове стратегията да бъде възприета като общонационална, а не само като партийна. Много по-голям е шансът обществото да я приеме наистина като

стратегия за спасяването на нацията

а не просто за печелене на избори и катурването на ГЕРБ. По-голяма е вероятността тя да не бъде приета "на нож", защото онези, които я отхвърлят, рискуват да бъдат нарочени, че не милеят за страната си. Колкото и уродливи да са политическите и обществените ни нагласи, все пак патриотизмът остава величина, която се отчита.
По-голяма е също вероятността тъкмо заради "демографската опаковка" диалог и дори бъдещо коалиране с БСП да потърсят други политически сили.
Да не забравяме и решаващият фактор - избирателят. Дали в деня Х на изборите той ще отиде за риба, ако се убеди, че БСП е партията, която не просто осъзнава националната заплаха, но може да мобилизира и армия от мерки срещу нея?


Според прогнози на СБ до 2050 г. населението у нас над 60 години ще надхвърли 30% от общия брой