Стратегическата задача е ликвидиране на капитализма

Приключиха изборите, започнаха оценките, анализите на политолози, журналисти, политици, партийни ръководители. Най-активни са членовете на БСП от вътрешнопартийната опозиция, които са единодушни, че причините за по-лошите резултати за БСП на 11 юли спрямо 4 април се коренят в партийното ръководство. И решението според тях да се спаси партията от по-нататъшно губене на гласоподаватели е оставката на Корнелия Нинова. 

Искам да си припомним с тези другари развитието на БСП през последните 30 години. Период исторически кратък, но наситен със събития във вътрешен и в международен план, който заслужава сериозна оценка на събитията, на резултатите и отговорността на ръководствата.

На изборите за ВНС през 1990 г. БСП печели 211 народни представители от 400 с 2 886 363 избиратели - 47,2%. През 1991 г. печели 106 места в парламента от 240 с 33,14%. През 1994 г., когато ръководител е Жан Виденов, БСП има 125 депутати от 240 - 43,5%. През 1997 г. с ръководител Георги Първанов партията печели 58 места от 240. На изборите през 2001 г. имаме 48 депутати от 240 - 17,2%. За 11 години губим 2 102 991 гласоподаватели. През тези години в дискусионния ни клуб спорехме, търсехме причините, но не се говореше за оставки, както правят част от същите хора сега. 

В периода 2005-2014 г. партията губи 623 669 гласоподаватели, при положение, че сме имали министър-председател, председатели на Народното събрание, министри, областни управители, кметове на общини. И достигнахме 39 народни представители (вярно, не са 36) - ръководител на партията тогава, в известен смисъл и на държавата, е Сергей Станишев, по-късно Михаил Миков, "наши" са председателите на НС Сендов, Пирински, Миков. Някои от загрижените днес за партията анализатори не трябваше ли тогава да си подадат оставките?

За периода 2014-2017 г. с ръководител Корнелия Нинова БСП увеличава гласоподавателите си с 349 963, а депутатите ѝ от 39 стават 80. В последните два избора партията губи, както Костадин Паскалев казва, 60% от гласувалите преди за нея. Това е факт.

Пита се коя е причината?

Само Нинова или има и други? Още след заседанието на конгреса, когато се потвърди, че изборът на председател на партията ще става от цялата партия, а не от конгреса, част от ръководството на партията, несъгласно с това решение, буквално на следващия ден откри "приятелски огън", без да се притеснява, че предстоят избори, че пред партията и страната предстоят тежки решения. Когато партията се произнесе категорично в подкрепа на председателя, имаше хора, които нарушиха всички правила и партийни норми на поведение, без задръжки тръгнаха по всички телевизии да доказват колко лош човек е избраната председателка и в колко тежко състояние е партията, случайно пропускайки да споменат, че до скоро те ръководеха партията и някои от тях години наред отговаряха за организационното състояние. 

На заседание на Националния съвет през ноември 2019 г., година и половина преди парламентарните избори, открито и честно стана ясно какво е състоянието на партийните организации и нивото на кадрите, с които разполага партията в голям брой от общините. За представителите на опозицията това нямаше никакво значение. Техните изяви пред телевизионните камери надхвърлят по брой изявите им за петте мандата присъствие в Националния съвет.

В това време ръководството, вместо да се занимава с подготовката и провеждането на изборите, в обстановката на коронакриза, трябваше да отговаря на нападките не от опонентите, а от "загрижените за бъдещето на партията". Трудно ми е да разбера какви бяха мотивите им. Те категорично не искаха БСП да има добри резултати, за да покажат на партийните членове в страната, на цялата партия, че са сгрешили при избора.

За първите 11 години след "демократичните промени" при почти милионна партия, при все още жизнеспособни първични организации във всички селища на страната, загубихме над 2 милиона избиратели. Нямам спомен да е търсена отговорност от някого. Единствен Жан Виденов пое отговорността и подаде оставка.

През годините 2005-2014 загубихме над 600 000 гласа и от 82 народни представители "успешно" стигнахме до 39. Къде са "виновните" за тези резултати? Оставям фактите без коментар. Нека всеки направи това за себе си.

Моето мнение за състоянието и бъдещето на БСП

В България 30 години се изгражда капитализъм, но не чрез първоначално натрупване на капитала (като е ставало по света), а чрез разграбване и разрушаване на една държава, наредила се на 28-о място в света по икономическо развитие и качество на живот. Държава, в която сега се издигат паметници на терористи, на подпалвачи на домове на българи, несъгласни с фашистката власт, на убийци на деца. Държава, в която в училищата подрастващите учат, че социализъм е нещо лошо, а социалистите са престъпници. А в университетите бивши преподаватели по научен комунизъм, прекръстили се на политолози, социални антрополози и пр., "научно" доказват, че в България не е имало фашизъм и фашизмът и комунизмът са двете страни на една и съща монета, че комунистите са виновни за Втората световна война, а Англия и САЩ са разгромили фашистка Германия (бомбардирали може би случайно България?) и опазили Европа от болшевишката зараза, а днес защитават света от комунистическите агресори Русия и Китай.

Ние, социалистите, почти две десетилетия след 1989 г. допуснахме да се срамуват строителите на социализма, които от една фалирала държава изградиха държава, заемаща първите места по редица показатели в света. Допреди 3-4 години не смеехме да произнесем думата капитализъм, а казвахме, че сме против извращенията на пазарната икономика. Въпреки изричния текст на Конституцията за равнопоставеност на формите на собственост, у нас над 80 процента от собствеността е в частни ръце, за разлика от редица капиталистически, богати държави, където държавната собственост има сериозен дял. "Виновна" за това обидно отношение към хората е социалистическата партия и по-точно нейните ръководства.

При тези условия гласувалите за нас хора в активна възраст (31-60-годишни) намаляват всяка година: тези до 30 г. са 3,4%; до 40 г. - 7,2%. Собствениците на капитала - не само на едрия, но и на дребния, не приемат нашата данъчна политика, нито предложенията за социалната функция на държавата, когато става дума за доходите на работещите бедни. Обвиняваме не само сегашното ръководство, но всички, ръководили партията след 1990 г., че не сме успели нашите послания да стигнат до хората. Това е и вярно, и не е вярно. Образованите, интелигентните хора са информирани, но

само идейно мотивираните гласуват за нас

възрастните, които и без да са запознати с предизборните платформи, гласуват за нас. Преобладаващото мнозинство от информираните и образованите, от активната част от населението не гласува за нас, защото добре разбира, че в капиталистическата държава България - част от европейската и в периферията на световната капиталистическа система, перспективата да управлява социалистическата партия са пренебрежимо малки.

В големите европейски капиталистически държави имаше силни комунистически и социалистически партии, докато имаше социалистическата система - във Франция, в Италия, в северните страни с тяхната активна дейност се създадоха условия в богатите капиталистически страни да се реализира социалната държава. Къде са те сега? Днес губят позиции и се топят не само комунистическите и социалистическите партии, но и старите социалдемократически партии.

Вече има предложение за изход от "кризата" - БСП да се "преучреди", за да се спаси не само социалистическата партия, а лявото в страната, олицетворявано от нея. Поддържащите тази идея в крайна сметка отново стигат до необходимостта, без да се разпуска партията, да се сменят ръководството и уставът ѝ, за да се обедини "всичко ляво в страната".

Нищо ново! До болка познато! 

Лявото у нас, и не само у нас, не се нуждае от нова формация, нито от ново идейно преосмисляне. Така, както се върнахме към капитализма, трябва да се върнем и да осъзнаем, че нашата главна задача е борбата против тази система. Макар и сериозно променена, тя продължава да е антисоциална, агресивна, потискаща свободата на хората в бедните страни. При съвременните средства за производство, при свръхпроизводство, милиони измират от глад. Незначителна част свръхбогати държат повече богатство от милиарди хора в света. Разликата между най-богатите и милиардите бедни е ужасяваща. Нека ясно заявим, че ще се борим за защита на правата и доходите на хората на наемния труд, за израстването на образовани млади българи, обичащи родината, възпитани в традиционните национални, а не евроатлантически, ценности - така, както тази партия го е правила десетилетия преди, със средства и методи, каквито позволява съвременното развитие.

Стратегическата задача е ликвидиране на капиталистическата система. Тактическите задачи са според условията и възможностите на партията. Какво повече?!