Стратегът

Някои от най-големите имена на българската левица са известни не само със своето име, но и със своя прякор. Димитър Благоев - Дядото, Георги Кирков - Майстора. Сега в тази безсмъртна редица от светли мислители трябва да наредим и Александър Лилов - Стратега. Неговата кончина отвори празно място не само в българската интелектуална и политическа общност, но и в европейската лява мисъл. И тази празнина никога няма да бъде запълнена.
Добре е, че след него остават думите, делата му, неговите книги. Когато в началото на прехода Лилов формулира идеята за БСП като "модерна лява партия", едва ли някой е предполагал, че тази формулировка ще се изпълни с толкова много смисъл и съдържание, особено след кризата от 2008 година, която оголи всички дефекти на пазарните общества. Заради това го наричаха Стратега - неговият поглед беше не само глобален, той никога не престана да търси път към различното бъдеще, към справедливото общество, към света, който е преодолял капитализма.
БСП е щастлива партия, че имаше човек като Лилов начело в бурното начало на 90-те години. Той успя да запази не само политическата традиция на левите партии, но и да съхрани ядрото на лявата идея във времената, когато всичко "социалистическо" бе подложено на яростно отричане и охулване.
Никога няма да спре да ме удивлява и фактът, че най-големите личности в левицата са световни - те никога не спират да се интересуват, вълнуват ги всички процеси, осмислят света като едно цяло. Ако отворите книгите на Лилов, ще видите там кипежа на една душа, която никога не се задоволи с удобните обяснения и клишираните истини. Истински стратег.
Тъжно е, че загубихме такъв човек. Идеите обаче остават непреходни.
И те правят хората безсмъртни.