Страшното пророчество на сър Хърбърт Уелс

Сър Хърбърт Уелс ме взе за журналист.
- Роден съм - веднага започна той, като ми посочи едно кожено кресло - през 1866 година в Броумли, графство Кент. Бях продавач в един магазин, после учих биология. През 1886 година основах "Научно ученическо списание", където поместих и първата си статия, беше за философията на Сократ...
Наложи се да му обясня кой съм и да го помоля да не ми повтаря своята биография, включена в "Кой кой е?", която бях прочел предварително.
- Тогава какво мога да направя за вас?
Хърбърт Джордж Уелс е едър, самоуверен мъж, който прилича повече на управител на чифлик, отколкото на писател. Добре охранен, с кръгло и масивно, румено лице, което сякаш ми казваше: "Картите са на масата. И по-накратко!"
Да, той няма нищо общо с поезията и метафизиката. Останал си е "вечен продавач на новини". Като млад е продавал шалове и шапки, а сега се занимава с търговия на научни утопии, романи и разкази, разни парадоксални и паранормални истории.
За да го накарам да говори, трябва да му кажа, че съм готов да организирам в Европа анкета за бъдещето на човечеството. Защото едва когато чува думата "бъдеще", той се оживява...
- Знаете ли, че - започва Уелс - тази тема е моя и никой в тази страна не е успял да ми я открадне. Английската литература си има своите големи автори. Един национален "бард" - Ръдиард Киплинг, един национален "клоун" - Джордж Бърнард Шоу, и един национален "пророк" - това съм аз. От ноември 1901 година, значи откакто публикувах моите "Антицитати", главното ми занимание е пророчеството. Пророчествата ми, разбира се, са научни - механични, астрономически, биологически, политически, военни, социални. Досега нищо не съм пропуснал. Човешкият ум не може да измисли нещо по-висше. Религията, дори онази, езическата, с нейните оракули, както и останалите древни, като например юдейската, се базираха върху пророците. Последната цел на науката, както доказаха вече Осуалд и Поанкаре, е да се правят пророчества. Моята слава като пророк е в литературата...
Словото на мистър Уелс бе прекъснато за миг от телефона.
- Колко думи казахте? - извика пророкът.- Добре, за колко... Вери уел, шест хиляди думи до двайсет и пети май. Вери уел, гуд бай!
- Стана дума - продължи писателят, обръщайки се този път доста по-приветливо към мен, - за ново пророчество за вестник "Уестминстър газет". Прочетете го, когато излезе, нали сте вестникар. Мога да споделя сега с вас, че основната идея ми идва предварително и много бързо. Вече съм готов и с тази статия. И така: преди този двайсети век да преполови, човечеството ще преживее една голяма световна война, която ще унищожи значителна част от населението на света. В основата й ще бъдат бойните самолети, бомбите и химическите оръжия. Много градове ще бъдат бомбардирани, ще има огромни разрушения, безброй жертви. Стари културни центрове ще се превърнат в руини и пепелища. Ще пострадат фабрики, заводи, пътища, мостове, ферми. И когато тази страшна и разрушителна война приключи, на планетата ще останат по-малко хора - измъчени, уплашени, гладни същества. Ще загинат интелигентните хора - лекари, инженери, учители... Ще останат повече примитивни хора и те няма да могат да възстановят нашата цивилизация напълно. Много неща ще бъдат безвъзвратно унищожени, изгубени, забравени....
Постепенно запазените инструменти на труда ще бъдат похабени и хората няма да могат да ги възстановят. Оцелелите книги ще бъдат използвани през зимите за отопление. Машините ще ръждясат, ще се амортизират... Хората ще тръгнат по горите като диваци, за да търсят храна. За по-малко от петдесет години горда и културна Европа и свръхбогатата и нахална Америка ще бъдат населени от неопримитиви, които ще бъдат далече под равнището на блестящия за нашата цивилизация период от ХVІІІ до ХХ век. И тъкмо тогава ще започне един нов цикъл - дълъг и уморителен в човешката история... Да, прочетете последния майски брой на "Уестминстър газет", за да се запознаете с детайлите от тази картина...
Беше покана да си вървя... Едва излязох от стаята и чух как клавишите на пишещата машина затракаха бясно. Беше сър Хърбърт Уелс, започнал да записва своето седемдесет и седмо пророчество.



Три от най-прочутите книги на писателя - "Война на световете", "Невидимият", "Машината на времето"

Преведе от италиански ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ