Страшна и смешна приказка без щастлив край

- "Генерална репетиция на самоубийство" е измислена история с реални образи. Това е моето чувство за нашето неспокойно, болно време, за цивилизацията, на която са отказали спирачките, убеден е авторът Душан Ковачевич
- Има тъжни комедии. Горчиви. Тази е една от тях. Малка социална антиутопия, казва режисьорът Недялко Делчев

Тръпчивият хумор и сладката тъга в пиесите на Душан Ковачевич, както и неизтощимото усилие да се види светът и хората в него от по-добрата страна, отдавна е познат на българската публика. Пиесите "Маратонците бягат почетния кръг", "Радован ІІІ", "Сборен пункт", "Балкански шпионин", "Урбулешка трагедия", "Лари Томпсън" са предизвиквали интереса и съпреживяването на множество зрители. Сигурно защото в драматургията на Душан Ковачевич по своеобразен начин се преплитат парадоксалните балкански индивидуалности и почти абсурдните им жизнени ситуации. Винаги ми е било интересно къде е границата между театъра и живота. От ден на ден всички ние сме актьори и всички сме публика, само "пиесите", които играем или гледаме, периодично се сменят, казва драматургът и определя пиесата си "Генерална репетиция на  самоубийство", като измислена история с реални образи. Това е моето чувство за нашето неспокойно, болно време, за цивилизацията, на която са отказали спирачките, а шофьорът на всичкото отгоре е арогантен, безотговорен и надрусан с енергията на кокаина, защото алкохолът е оставен за бедните, за каруцарите. Ако за всичко, което става на планетата, са виновни гугутката, кравата, прасето и мократа бреза, и ако тази лъжа е коронована като истина, светът ще повтори грешките и срама на двайсети век. Нищо не сме научили и следователно ще повтаряме и класа, и живота, убеден е той.
За постановката на "Генерална репетиция на самоубийство" на сцената на театър "София" режисьорът Недялко Делчев споделя: "Исках да направя пиеса за житието и страданието на нормалния човек. Добрият, доверчивият, чистият, работливият, почтеният човек. Осъденият и осменият от времето ни наивник. За тоя странен наш балкански Франкенщайн. Сглобен от собствените си остатъци. Осакатен от времето, което го премазва всеки ден... Докаран до ръба. И все пак надяващ се, вярващ, мечтаещ, искащ. Да работи, да твори, да полети. И летящ. До дъно. Исках да разкажа една приказка за героя, обходил долната земя и там видял, и не прозрял. Не превърнал божията искра в огън. Останал в тъмното и студеното."
В тази малка, но бурна балканска антиутопия са замесени актьорите Ивайло Герасков, Пламен Манасиев, Юли Малинов, Николай Върбанов, Сава Пиперов и Симона Халачева. Преводът е дело на Мария-Йоанна Стоядинович, сценичната среда е реализирана от Рин Ямамура, а музиката е на Калоян Димитров.

Ивайло Герасков, Николай Върбанов и Симона Халачева в сцена от спектакъла
 

Симона Халачева и Пламен Манасиев в сцена от спектакъла

Сцена от спектакъла