Странният поет

Разгръщах книгата на Евтим Евтимов "Небето идва от земята" още "топла", току-що донесена от печатницата в издателство "Захарий Стоянов", и кой знае защо отведнъж попаднах на есето за Иван Кръстев, което още като бе отпечатано в "Словото днес" ме привлече с топлото съчувствие на Ев. Евтимов към съдбата на негов побратим от предишното поколение. Четях и се упреквах колко дълго не съм звънял на бай Иван, с който се причувахме. Той по-често се обаждаше, дори само да ми прочете нова епиграма. Често попадаше на жена ми и все се представяше: "Иван Кръстев, най-старият писател". А в мерена реч се представи другояче: "Да повярвам аз съм склонен,/ че съм Странния поет - /хем отвсякъде подгонен, /хем отвсякъде приет." Бях му изпратил въпроси за литературна анкета, питах го за първите му поетични опити, за учителстването в град Бяла, за времето, в  което негови стихове се предавали от ръка на ръка като апокрифи заедно с творби на Есенин, Далчев, Сл. Красински и Ал. Вутимски, за преживяното с Ангел Каралийчев, а така също и за познанствата с  Фурнаджиев, Елин Пелин, Дора Габе, Фани Попова-Мутафова, Дамян Калфов, Илия Волен, Иван Мешеков, Светослав Минков..., и за какво ли не още - питанията в една анкета нямат чет. Той казваше, че пише, отговаря на въпросите ми и не исках да го пришпорвам.
  Само няколко часа след като общувах с бай Иван чрез проникновения текст на Евтим Евтимов, дойде новината, че той е напуснал белия свят - на 93 години. "Сърцето има точна дата, /когато спира своя път /и линиите на съдбата /в последен възел се сплетат" - има такива негови стихове, писани за баща му, а сега се отнасят за него. На 8 април навръх рождения ден го прибира св. Архангел. (И Леда Милева си отиде на рождения ден!)
   За Иван Кръстев са писали Н.Лилиев, Малчо Николов, Здр. Петров, Вл. Свинтила, Г. Веселинов, Н. Зидаров, Хр.Черняев, Бл. Касабова, К. Еленков, Н. Милчев и др.  В тая критика няма нито ред поръчков. Просто необикновеното му дарование е провокирало да го оценят без преструвки и компромиси. Здравко Петров го извади на бял свят, той писа, че Иван Кръстев е поет от яворовски, от дебеляновски тип, че му напомня на Асен Разцветников и на неговите нежни трели. Книгата "Синята фаянсова камина" излезе през 1994 г., авторът бе на 75 години, подари ми я "с уважение  и за приятелство!", и узнах, че удивителните стихове в нея са писани между 1937 и 1944 г., когато е бил между 17 и 24 години. Здр. Петров, който открива под полувековен книжовен пласт "златната пепел" на автентичната поезия, заяви, че това е голямата литературна изненада: "Поезия, за която отдавна копнеем - една спяща Царкиня, която някой трябва да целуне и съживи...". Как да не повярваш на такъв безспорен литературен съдник. Пък "странният поет" Иван Кръстев все още ходеше сред нас тихо, като светец, пристъпваше незабележимо сякаш свещенодействаше, разнасяше книжки със стихчета и игродумки. А в Стара Загора се роди литературен клуб "Синята фаянсова камина".
 Деветдесетгодишен издаде мемоарите "Пътник до едно сърце" - в които честно, мъдро и свежо, с характерната си будност на ума и сърцето описа преживелици, в които главен герой е Ангел Каралийчев, с когото го свързва дружба "до живот". Бай Иван продал жилището си, за да види бял свят написаното за знаменития приказник. 
 "Странният поет" не оплакваше орисията си. Един ден ми показа "България", т. нар. "царското стихотворение", което има необикновена съдба  - баба му Руска го пъхнала в тестото на хляба и то отишло в пещника, докато милиционери и агенти обискирали дома да търсят нещо "опасно" за новата власт в поетичните му тетрадки. Но стихотворението, написано в деня на погребението на цар Борис III, било отпечатано в сп. "Камбанен звън" през 1943 г. и поетът получава черен печат. Все се намират "бдителни чистофайници" на идеята, които не прощават чужди грехове, а своите прикриват. И огънят в поетичната камина загасва, поетът за възрастни остава някъде в младостта. Сега с Панчо Панчев гадаем какво би наплодил неговият необикновен талант, ако не бе спрял да пише. Иван Кръстев намира убежище в "литературата с къси панталони" и скоро доказва, че е роден за детски писател. Написва повече от 50 книги за деца, а творчеството за най-малките обогати с неизчерпаемите си творчески хрумвания. Направи "поетичното помагало" - "Аз уча азбуката с гатанки". В ДУМА доста време "странният поет" имаше страница "Карлсон на покрива", в която представяше своите залъгалки, игродумки и гатанки. По свой почин тези страници той  разнасяше из училищата. А сатиричните си послеписи събираше в рубриката. "НедоизДУМАно". Казваше, че е думаджия. Почивай в мир, странний поете!