Странни случки около нашия волейбол

Акад. Ангел Гълъбов, д.м.н.

Националният отбор по волейбол се откроява и е върхът на българския спорт от много години, поради което повече от стотици хиляди запалянковци (фенове) живеят с неговите успехи. Аз съм един от тях.
Тази година българският волейбол показа очевиден ръст (в пълен контраст с провала през 2014 г.). Появи се надеждата, че можем да достигнем нивото, което ще позволи да водим успешни битки с най-добрите в света национални отбори.
За съжаление наблюдавахме някои странни случки около мачовете на нашия отбор в група Б на Световната купа във Варна този месец. Те пречеха и ще пречат в бъдеще нашият тим да постигне признание и да заеме достойно място в световната ранглиста.
Братята Валентин и Георги Братоеви бяха изключени от участие (имали някакви конфликти с бившия треньор Плачи?). А това са волейболисти от висока класа. Знае се, че единият от тях е отличен разпределител, а другият силен при сервиране. Това са го показвали винаги, особено на турнира в Баку, където определеният като Б отбор на България игра финал.
Тодор Алексиев не бе титуляр. Вместо него бе предпочитан Станислав Петков (това момче може би има някакви качества, но се проявява като волейболен средняк). Алексиев бил с наднормено тегло, но изключая мачът с Франция, той блестеше с играта си. Той беше и капитан, и голямата звезда на турнира в Баку. А в мача с Франция игра с мрачно настроение - явно някой го беше нарочил още предварително.
Що за чудо е - разпределителят-ветеран Жеков, добре сервираше, но функциите си на разпределител изпълняваше на скромно ниво. Подаваше по правило на Владимир Николов, а не на Алексиев например.
Изобщо играчите от екипа за турнира в Баку бяха силно подценявани и де факто до голяма степен изключени: Братоеви - вън, Тодор Алексиев - резерва, Николай Николов във финала с Франция се прояви доста слабо (и тук, между редовете, се чувстваше нещо съмнително).
Защо Желязков младши не бе включен в А отбора? Та той беше отличен диагонал в Баку. По играта и качествата, които там показа, можем да съдим, че превъзхожда Мирослав Градинаров, да не говорим за въпросния Петков. А би бил и отлична резерва на Владимир Николов.
Изобщо Николов замести (напомняйки младите си години) много успешно контузения Цветан Соколов, нещо повече, на моменти показа суперкласа и волейболна мъдрост. Чувстваше се обаче, че той (преполагаемо в съюз с треньора) влияе върху подбора на състава и върху някои взаимоотношения в отбора. А това не е негова работа, а работа на селекционера.
Сравнявайки играта на българските отбори в двата турнира, следва да се изтъкне, че Николай Желязков превъзхождаше Пламен Константинов в селекцията, както и в тактиката (вкл. смените в хода на мачовете) и воденето на играта.