Страната на небитите еврооптимисти

От миналата седмица молдовската държава има вече кабинет и нов министър-председател, с което формално се слага край на проточилите се от ноември м.г. преговори по създаването на правителство. 38-годишният Кирил Габурич, доскоро ръководител на една от телекомуникационните компании в Молдова, смени на поста досегашния и.д. премиер Юрий Лянке. Първите изявления на новия ръководител на молдовското правителство се оказаха противоречиви. От една страна, той заяви, че страната продължава курса към евроинтеграция, но в същото време отбеляза, че приоритетни ще бъдат и отношенията с Русия и те трябва да бъдат съхранени. От друга страна, се оказа, че Габурич има слаба представа за държавата, чието кормило поема. Той не можа да отговори на въпросите на депутата-социалист Григоре Новак колко струват литър олио и килограм картофи на пазара, каква е цената за крайния потребител на кубик дърва и куб. м природен газ, също така се оказа, че Габурич няма представа и каква е средната заплата на лекарите и учителите в Молдова.
Габурич поема страната в сложно време. От декември м.г. леята се обезцени спрямо долара с 25 процента. Причините за това са руското ембарго върху молдовската селскостопанска продукция и намаляването на търговията с Русия, спадът на валутните постъпления от молдовските гастарбайтери поради обезценката на рублата, но също и действията на две банки - Banca de Economii и Banca Sociala, които са купили 17 млрд. леи, конвертирали са ги във валута (около 1 млрд. евро) и са изнесли парите зад граница. Сега специална парламентарна комисия ще разследва случилото се.
Новото правителство бе избрано с гласовете на парламентарните групи на Либерално-демократичната (ЛДПМ) и Демократическата партия (ДПМ), които са в коалиция с названието Алианс за европейска Молдова. То беше подкрепено и от Партията на комунистите, обявила се за "конструктивна опозиция". Общо "за" кабинета гласуваха 60 народни представители от 101-местния парламент на Молдова.
Припомняме, че на провелите се в края на ноември 2014 г. парламентарни избори в бившата съветска република най-много места в парламента (25) спечели Партията на социалистите на Молдова, но този резултат не й позволи да състави правителство. Това направиха сочените за "проевропейски" партии ЛДПМ и ДПМ, които получиха съответно 23 и 19 места в парламента. Комунистите на бившия президент Владимир Воронин взеха 21 мандата, което е половината от предишния им резултат, а Либералната партия - 13 мандата. Избирателната активност беше 39% или с 20% по-малко от изборите през 2010 г.
Традиционно социалистите и комунистите в Молдова са сочени като "проруски" политически сили, макар поведението на партията на Воронин да показва, че това не е точно така. Впрочем безпрецедентно високият резултат на социалистите на Игор Додон ясно показва, че в молдовското общество се съхранява силен крен към Русия, дори и ниският резултат на комунистите се обяснява с това, че много разочаровани привърженици на Воронин са предпочели Социалистическата партия на Молдова.
Според политолога Денис Ченуша проевропейските партии не са успели да убедят избирателите в правотата на своите послания. Били са похарчени много пари за това, но резултатът не е по-добър от предишните избори.
Освен това властите оказаха преди изборите натиск върху партиите, които са сочени като проруски. Например партията "Отечество" ("Patria"), която също е сочена като "проруска", беше лишена от регистрация в навечерието на вота с мотива, че лидерът й Ренато Усатий не е декларирал 400 000 долара, похарчени в избирателната кампания. Според социологическите прогнози за "Отечество" са били готови да гласуват около 9% от избирателите, което означаваше, че тя щеше да влезе в парламента. За да се намали броят на гласуващите за "Отечество" и за социалистите, предишните власти преднамерено не направиха нищо, за да открият повече избирателни участъци в Русия, където по руски данни работят около 700 000 молдовани, което е сериозен електорален ресурс. За сравнение, ако в Италия бяха открити 25 избирателни секции, то в Русия те бяха едва пет.
Всъщност резултатите от изборите потвърдиха, че молдовското общество продължава да е разделено, условно казано, между руския и европейския вектор на развитие, с лек превес на "проевропейските" сили. В сегашната геополитическа обстановка това може да има изключително тежки последствия както за страната, така и за Европа, особено ако има намеса на "трета сила" в лицето на САЩ. Поне това показва печалният опит на съседна Украйна. Още повече, че в Молдова има разделение и по етнически признак. В автономното териториално образувание Гагаузия по данни на политолога и бивш народен представител Оазу Нантой в течение на много години около 70% от гагаузите устойчиво са ориентирани към Русия, което беше потвърдено и на референдума от февруари 2014 г. На него 96% от гласувалите в автономията се изказаха за членство на Гагаузия в Митническия съюз на Русия, Казахстан и Беларус. Преди няколко дни като символично продължение на резултатите от този референдум Гагаузия подписа споразумение за икономическо и културно сътрудничество с Московска област. Подобно отношение към Русия имат и българите от съседния с Гагаузия Тараклийски район. Ако властите в Молдова решат в името на "пътя към Европа" да "консолидират" обществото по модела на украинските националисти или да решат силово въпроса с Приднестровието, то тогава не е изключено на картата на Европа да се появи нова "гореща точка", която да изправи българското правителство пред тежък избор - дали да продължи да бъде марионетка на външни сили или да защити нашите сънародници.
Впрочем засега това негативно развитие на нещата остава само хипотеза, още повече, че украинските събития в някаква степен започнаха да играят ролята на противоотрова срещу "цветните революции" и техните привърженици на постсъветското пространство. Освен това, ако при украинците Майданът започна, след като гражданите са почустваха измамени, че ги отклоняват от "пътя към Европа", перспективата за членство на Молдова в ЕС си остава в значителна степен призрачна, независимо от подписаното през 2014 г. споразумение за асоциация с Евросъюза.
На предстоящата през май среща на върха на "Източното партньорство" в Рига Молдова очаква да направи следващите крачки по пътя към ЕС и до края на 2015 г. да подаде заявка за членство. Преди месец обаче комисарят по преговорите за разширяването на съюза Йоханес Хан призова властите в Кишинев "да бъдат реалисти по отношение на началото на преговорите с ЕС". Хан призова молдовските власти "да си напишат домашното", защото, внимавайте, "в противен случай може да предизвикаме разочарование у хората, което в момента не ни е нужно". По думите на политолога Корнелиу Чуря на европейските чиновници вече им е омръзнало да си затварят очите за разминаването между думите и реалните дела на властите в Молдова. Според него твърдението, че Молдова е "отличник" в евроинтеграцията, е било до голяма степен дадено в аванс.
Всъщност сегашното споразумение за асоциация с ЕС е доста подробен план за действие на молдовските власти, за чието изпълнение според някои наблюдатели ще са нужни поне 10 години, и това без да се дават гаранции за членство. Освен това много добре са известни и настроенията в самия ЕС, който има прекалено много вътрешни, а и външни проблеми, за да се занимава с нова вълна на разширяване към бивши съветски републики или към Западните Балкани. Освен това сумите, които ЕС отпуска по това споразумение, не са кой знае колко значими. За периода 2009-2014 г. това бяха 824 млн. евро за 279 проекта. До 2017 г. трябва да бъдат отпуснати още 410 млн. За сравнение, споменатите по-горе две банки са изнесли от страната буквално за дни 1 милиард евро.
Тук опираме до най-големия проблем пред Молдова, който впрочем е характерен и за съседна Украйна, а и за други източноевропейски държави. Местната олигархия банално краде отпусканите за Молдова средства по линията на ЕС. Това, разбира се, се вижда от западните държави, но докато в Кишинев имат антируски курс, дотогава никой няма да се сети, че това е проблем пред развитието на страната. Впрочем олигархатът е много удобен строй за западните държави в подобни на Молдова периферни държави. Той позволява да се контролират чрез финансови лостове съответните елити в необходимото направление. Много гневно по този повод се изказва политологът Виктор Жосу в своя скорошна статия, наречена "За една методологическа грешка, пораждаща хаос в главите". Според него молдовският олигархичен режим и евроинтеграцията са двете страни на един медал. По думите му, привържениците на евроинтеграцията в Молдова - "луднали на тема Европа експерти, журналисти, лидери на неправителствени организации и просто небити еврооптимисти", са станали "тухличките", от които е изграден олигархичният режим, а в ролята на спояващ цимент, според Жосу, влиза подкрепата за олигархата от страна на ЕС и САЩ. "Да се убеждават олигарсите да се борят с корупцията в Молдова е все едно да ги уговаряш да си направят харакири, а в същото време и Западът ще се лиши от инструмента, с който държи нашата страна в положение на полуколония", категоричен е Жосу.

Новият премиер - 38-годишният Кирил Габурич, има доста слаба представа за държавата, чието кормило поема


Недоволни от новото правителство на малцинството протестираха пред сградата на парламента
БГНЕС