Страната на ИПИ

Всеки път, когато прочета статия за бедността с автор някой икономист от Института за пазарна икономика, изпитвам сюрреалистичното усещане, че слушам лекция по хуманизъм от комендант на концлагер. Или, че масов убиец се опитва да пише романтична поезия за това колко красив му изглежда залезът на слънцето над Витоша.
За тези, които трябва бързо да навлязат в темата - ИПИ е неправителствената организация, нещо като фабрика за промиване на мозъци, с остарели десни клишета и прокълнати от всички десни токсични идеи. Именно прилагането на такива рецепти в България доведе до драматичните нива на бедност и неравенство в африкански размери. И поради това статиите на произволен "икономист" от ИПИ представляват само пейзаж, тоест описание на картините на бедността. Но нима това е достатъчно? Висша икономическа мисъл ли е необходима, за да стигнеш до извода, че хората с основно образование са обречени на безработица? Или пък тревогата за това, че децата на безработните и необразованите са обречени да повторят този кошмарен самозатворен цикъл?
Днес вече сме на етапа, когато само думи и констатации не вършат никаква работа. Нямаше нужда от описатели на апокалипсиса, а от хладен, точен и болезнено остър анализ как стигнахме дотук и кое ни превърна в социалното гето, което сме в момента. И именно тук е моментът, в който икономистите от ИПИ трябва да бъдат накарани насила да си изядат дипломите. Защото именно от тях произлязоха всички решения, догми, глупости и отровни клишета, които ни превърнаха в най-бедната страна в ЕС. Държавата била лош стопанин, нямало нужда от минимална работна заплата, трябвало да има "гъвкав" пазар на труда. Днес България е страната на ИПИ. Осъществената им черна фантазия.
Защо обаче не й се радват? Защо отказват да поемат отговорност?