Стоян Едрев - нашият съвременник

Милко Недялков

"Днес, когато се решава съдбата на народа и страната за столетия, когато се поставя въпросът да съществува ли България, да живее ли българският народ, последният не може да не се интересува от това кой управлява и как управлява. В такива моменти всеки човек, всеки патриот е длъжен да мисли и да действува за спасяването на общите народни интереси".
Тези думи, звучащи изключително съвременно, не са на някой днешен политик, написани му от платени сътрудници и пиари. Те са на един изключителен човек от ловешкото село Радювене, познат повече като легендарен партизанин и талантлив организатор на Народната освободителна въстаническа армия, воювала преди повече от 70 години срещу фашизма в България. Те са на Стоян Едрев - една личност, осмислила времето, в което е живяла, и съзнателно пожертвала своя живот за "общите народни интереси".
Всеки народ в своята многовековна история има дати и личности, които въпреки превратностите и нежеланието на някои особи да бъдат споменавани, си остават в

народната памет за вечни времена

Неоспорим факт е, че антифашистката борба роди своите герои от местен, национален и международен мащаб. Един от тях за Ловешкия и Плевенския край, а и за България, е Стоян Едрев.
Сто години след рождението му звучи като камбана неговият въпрос: "Какви са основните интереси на българския народ?" И простият и верен днес отговор, който Едрев дава: "Такива, каквито бяха през времето на Борис I, Иван Асен II, на Ивайло, каквито бяха през времето на Паисий, Караджата, Ботев и Левски - запазване на свободата и независимостта на България."
Роден по време на войните в селския дом на Мария и Едрю от Радювене, Стоян сякаш днес е написал за "оловния връшник", който е притиснал човечеството. "Световните пожари горят от двете ни страни, а народната поговорка казва: "Играе ли мечката в двора на съседа, ще поиграе и в нашия". Тази страшна мечка не ни е нужна. Нека затворим здраво портата и да предотвратим минаването й."
Тези думи може да каже само човек, патриот в дъното на душата. Такъв, който на първо място обича родното си място като олицетворение на родината. В глобалния днешен свят трудно ще намерим някого, който ще обрисува своите съседи така мило и трогателно: "едри, здрави, смели, добродушни, справедливи и гостоприемни хора. Хора с прекалена честност и доброта."
Нима преди 75 години Стоян Едрев е можел така правдиво да назове проблемите на селата? Чуйте: "Повече от всякога днес селата имат голяма необходимост от знания и култура. Ето защо нека погледнем

през скъсаните завеси на загниващия "модернизъм"

и се отправим на помощ на ония, които вечно знаят да дават. Досега те даваха своите синове и дъщери на градовете... Днеска селото се нуждае от кадри, които да обединят в името на справедливостта и науката всички изостанали, да им посочат правия път и да ги предвождат в живота".
Точни думи. Обикновени думи за селянина, който в България винаги дава и няма кой да му върне добро, и за справедливостта, и за стоицизма му. Не случайно младежът от Радювене е усетил кой е един от корените на българщината - това е читалището. Дори учените трябва да изчетат неговите думи: "Не може да се отрече фактът, че читалището в миналото е било място, където са се събирали жадните за просвета българи. Не може също да отричаме и това, че то днес се явява като единствено свърталище на тия, които знаят да ценят идеалите, завещани от борците за нашето Освобождение и отиват в прихлупените читални да разтворят вестник и научат нещо. Единствената врата на село, която предлага на всеки, който мине през нея, чист въздух, спокойствие и утеха."
И като социолог от времето на Иван Хаджийски легендарният партизански началник щаб и патрон на читалището в Радювене, пита: "Какво по-хубаво от това да вземеш книга и да вникнеш в нея или да отидеш на вечеринка, или сказка, за да опресниш знанията си? Кой би предпочел изпълнената с пушек, винени пари, викове и псувни кръчма пред тая така гостоприемна обстановка?" Ясен е бил отговорът през 40-те години на миналия век. Ясен е отговорът и в сегашното ни време.
Далеч от времената на всеобхватна комуникация и демократично разбиране за еманципацията, един партизански командир е направил и

безпогрешен социален анализ

на ролята и мястото на жената в обществото. "Жената все по-енергично навлиза в обществения живот. Тя вече не е оная жена на миналото, роб на известни нравствени догми, която освен семейното огнище не бива да знае нищо друго. Жената, която напоследък е наравно с мъжа,... се вече живо интересува от собствената си съдба."
Като говорим за житейска социология, трябва да насърчим по-младите да препрочитат дипломната работа на Стоян Едрев, посветена на учебното дело в родното му село преди Освобождението. Защото младите сега често си служат с етикети и им е по-лесно, вместо да вникват в същината на нещата. В тази дипломна работа Едрев ни учи, да не забравяме хората, които ограмотяват и възпитават човещина, независимо от техния произход и идеологическа окраска. Един от тези хора в Радювене е покойният вече деец на образованието Марин Йонов, без когото нямаше да се съхрани голяма част от историята и битността на селото. Йонов е един от образците, за които Стоян Едрев призовава просветниците: "Нека народното учителство там, където проспива летаргичен сън, се стресне от завоеванията на своите колеги от други места и да отиде на помощ на ония, които го излъчиха от своята среда." Сиреч при корените си.
Не случайно

модерната сега дискусия

за повече практичност в образованието е осмислена от Стоян Едрев с далеч по разбираеми и точни думи: "В по-културните страни, а и у нас отдавна се говори за отваряне на професионални училища, които да дойдат, за да попълнят известна празнота в нашия обществен и стопански живот. Опити за такива училища се правеха доста, но като че ли те не можаха да влязат в такт с живота и затова много от тях по принуда или да бъдат затворени, или да кретат неориентирани в онова, що трябва да изучават."
Та как е сега в България и в поредните ни реформи в образованието? Училищата в такт ли са с живота?
Животът на Стоян Едрев подсказва, че човек трябва непрекъснато да се бори за знанието и идеалите си. И да увлича другите в такава чиста борба за народно добро. Както легендарният партизански командир от Радювене наглед простичко казва: "Нека се поучим от Кубрата, да се обединим заедно в едно, за да не бъдем разбити. "Сговорна дружина планина поваля". Само като заработим единно за издигането на нашия народ и му посочим читалището, кооперацията, въздържането - само тогава той ще може да се възползва от благата на природата и ще заработи за мирно и културно възраждане."
Четейки написаното от него, остава привкусът, че човек като Стоян Едрев липсва на България и сега.
Такъв, който може да каже: "Има защо да умрем с гордост и усмивка, защото защитаваме интересите на народ с високо национално съзнание."