Стотици миряни посрещат Кръстовден с надежда, че Господ ще чуе молитвите им

В навечерието на един от 12-те големи християнски празници - Въздвижение на Светия кръст Господен, по-популярен като Кръстовден, хора от цялата страна идват на Кръстова гора, където се съхранява частица от Светия Кръст Господен.

Пловдивският митрополит Николай ще отслужи архиерейска света литургия в полунощ, преди това са вечерните празничи богослужения. Християните идват преди празника, който е утре, за да пренощуват на святото място, където се вярва, че стават чудеса с молитва. 

За всички посетители има осигурени маски и дезинфектанти, мерките срещу Ковид-19 ще се спазват стриктно, каза епископ Висарион, игумен на манастира “Света Троица“, информира БНР.

Пътят след Юговското ханче е освободен от ремонти от 12 до 15 септември. 

В манастира на Кръстова гора временно ще бъдат преустановени строителните дейности на манастирското крило. То се съгражда с отпуснатите от Министерски съвет 300 000 лева, през 2020 година. 

С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.