Стоп СЕТА!

Откъс от решението на Валонския парламент от 14 октомври 2016 г. Това е един от четирите парламента, гласували резолюции, отхвърлящи CETA в този й вид

Парламентът на Валония:
- Действа на базата на получена на 5 октомври 2016 г. чернова на Съвместната тълкувателна декларация относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада и Европейския съюз и неговите страни членки.
- Проучи посочената декларация на срещата на Съвместния комитет по международните отношения с парламента на френскоговорящия Брюксел на 10 октомври 2016 г., където всички политически групи изразиха своето мнение.
- Потвърждава отново исканията си, които се съдържат в резолюцията от 4 май 2016 г., и счита, че предложеното тълкувателно изявление не им дава отговор, така че ефектът от това изявление остава правно несигурен и Споразумението продължава да не бъде съществено изменено.
Призовава правителството на Валония:
Да продължи да поддържа отказа си да се делегират пълномощия на федералното правителство да подпише споразумението CETA между ЕС и Канада.
Да действа заедно с Федералното правителство, за да защити пред европейските институции позицията всички правни средства да бъдат използвани, за да се отговори на изискванията, изразени в резолюцията от 27 април 2016 г., и да се стартира истински процес на прозрачни и демократични преговори, които включват всички заинтересовани страни.
Текст на оригинала (на френски език): nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2016_2017/MOTION/606_2.pdf
Резолюция относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), приета на 27 април 2016 г.
Текст на оригинала (на френски език): http://nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2015_2016/RES/212_5.pdf
Парламентът на Валония иска валонското правителство:
1. Да действа спрямо федералното правителство така, че:
- да поиска мнението на Европейския съд за съвместимостта на споразумението с европейските договори на базата на чл. 218 (11) от Договора за функциониране на ЕС, за да предотврати сключването и ратифицирането на споразумение, несъвместимо с европейските договори без произнасянето на становище от страна на Европейския съд;
- да защити в Съвета на ЕС позицията CETA да бъде квалифицирана като смесено споразумение, което означава, че страните членки трябва да се съгласят с него;
- да откаже каквото и да е временно прилагане на CETA и да изчака да се проведат националните процедури по ратификация. По този начин ще се чуе гласът на европейските граждани преди евентуалното влизане в сила на Споразумението;
- да даде приоритет в CETA на механизъм за разрешение на спорове, който да е между държавите на базата на съществуващите обществени съдилища.
2. Да не дава пълномощия на федералното правителство за подписването на CETA между Европейския съюз и Канада (това означава "да откаже подписването на CETA от страна на Белгия").
3. Да действа така, че европейските институции да направят нужното търговските споразумения, сключени от ЕС с трети страни, да се съобразят с описаните по-долу червени линии, които за съжаление не са били приложени за CETA:
- Включване на клауза за човешки права и предвиждане на гаранции по правно обвързващ начин за пълното спазване на европейските стандарти в полето на фундаменталните права.
- Добавяне на правно обвързваща обща клауза, приложима за всички споразумения, която да гарантира пълното уважение без никаква двусмисленост на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и утвърждаване на многообразието на културното изразяване.
- Въвеждане в споразумението на принципа за "земеделско изключение", подобен на този за културното изключение. Този принцип да може да бъде активиран, в случай че увеличението на вноса  на даден продукт може съществено да навреди за постигането на следните цели: продоволствена сигурност, запазване на начина на живот в селските райони; защита на природата и биоразнообразието.
- Включване на обвързващите стандарти за устойчивото развитие, за да се поддържат усилията в борбата срещу климатичните промени, като се гарантира, че никое търговско споразумение няма да доведе до ръст на парниковите емисии.
- Приемането на "позитивни списъци" в областта на либерализация на услугите, които изрично да споменават за кои услуги, е открит достъпът на чуждестранните компании и кои услуги от общ интерес и от настоящ, и от бъдещ общ икономически интерес са изключени, така че националните власти и евентуално местните власти да запазят пълното право да изпълняват, организират, финансират и извършват обществени услуги, за да се гарантира на европейските граждани универсалния достъп до обществени услуги.
- Възможност за включване на социални и екологични клаузи в областта на обществените поръчки и да се съсредоточат върху къси вериги на доставка.
- Включване на механизми за сътрудничество за засилване на финансовите и банковите регулации, обмяната на данни и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци.
- Включване на специални глави за малки и средни предприятия, съдържащи разпоредби за улесняване на техния достъп до търговията.
- Извършване на независими подробни изследвания за въздействието върху всяка страна членка и за оценяване на конкурентоспособността на секторите с фокус върху икономическите и регулативните въздействия на тези споразумения върху малките и средни предприятия;
- Отварянето на тези споразумения за други партньори, които биха могли да се присъединят към многостранни преговори на базата на ясни и предварително договорени условия за постепенно достигане до многостранна рамка на общуване в Световната търговска организация.
- Прилагане и съобразяване с обвързващите клаузи за работническите права.
- Включване на екологичните стандарти за труда, които не са ограничени само до главите за търговия и устойчиво развитие, но се намират и в други части на споразуменията, като тези, посветени на инвестиции, търговия с услуги, регулаторно сътрудничество и обществени поръчки.
- Уважение към принципа на предпазливост, както е описан в чл. 191 от Римския договор, като фундаментален принцип на европейската политика за защита на околната среда, здравето и потребителите.
- Прозрачността в преговорите по бъдещите споразумения за свободна търговия, като се имат предвид заложените интереси, изисква винаги да се насърчава разкриването на необходимата информация за тях и демократичния контрол.

Той ни спазари...

Ще компенсираме корпорациите и за загубите им при пожари и земетресения

Изключителна наглост бе открита в проекта за търговско споразумение между ЕС и Канада, известен като СЕТА, стана ясно вчера. Оказва се, че страните по договора ще са длъжни да обезщетяват международните корпорации за щети, произтичащи дори от природни бедствия и граждански конфликти.
Абсурдът бе открит от адвокат Валери Тарандов, който в последните дни е един от малкото хора в България, които се заеха да прочетат договора. За разлика от него например евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) публично обяви, че не го е чел, но че го счита за много полезен. В случая скандалната разпоредба е записана в чл. 8.11. от договора, който гласи следното:

ЧЛЕН 8.11

Обезщетяване за загуби
Независимо от разпоредбата на член 8.15, параграф 5, буква б) всяка от страните предоставя на инвеститорите от другата страна, чиито попадащи в обхвата инвестиции търпят загуби, дължащи се на въоръжен конфликт, граждански бунт, извънредно положение или природно бедствие на нейната територия, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на трета държава, което от двете е по-изгодно за засегнатия инвеститор, по отношение на възстановяването, обезщетяването, компенсирането или друг вид уреждане на въпроса.

Преведено на по-прост език, държавата ще е длъжна да компенсира всяка загуба на международна корпорация, стига да е направила същото по адрес на местен субект. Т.е. например в София става земетресение и се поврежда метрото. Общината - като собственик, вади пари и го ремонтира. С това едно местно "предприятие" каквото е метрополитенът, е било компенсирано за земетресението. След което, за да се спази "равенството", държавата трябва да покрие загубите и на всички други инвеститори. Примерно, ако ЧЕЗ са прехвърлили собствеността формално на канадска офшорка, тогава държавата ще трябва да ремонтира за своя сметка цялата електроснабдителна мрежа. Ако "Софийска вода" също си направят формално фирма в Канада, тогава държавата ще трябва да подмени за своя сметка повредените тръби, и отново да ги предостави на концесионера.
Чрез подобни разпоредби корпорациите реално получават напълно безплатна застраховка срещу природни бедствия, за сметка на данъкоплатците. Няма нужда да се охарчват.

--------
"Солидарна България" публикува превод на официалните искания на белгийския район Валония с линкове към оригиналните документи, за да не разчитат българските граждани на изфабрикувани цитати