Столичната община 2020: Една напред, една назад

Работата на Столичната община през отминаващата година вървеше една крачка напред, последвана от една назад. Ръководството й убедено заявяваше големи и амбициозни планове, за да се откаже от тях тихомълком по-късно. В резултат на това в много сфери не се постигна никакъв напредък, а други тръгнаха напред със скоростта на охлюв.

Януари изненада ползващите градския транспорт с монтирани нови устройства за валидиране на документи за пътуване, които са част от добре известната, но все 

още невиждана "тикет" система

Това е онази легендарна уредба, която предвижда хартиеният билет и перфораторите да останат в миналото, а цената за едно пътуване да зависи от времето или изминатото разстояние. Цялото това осъвременяване струва на общината 88 милиона лева - сума, която трудно се преглъща, но се дава с надежда да си заслужава. И тази година обаче резултатът не се видя - въпреки обещанията стартът системата все още е в неясното бъдеще. 

Началото на годината по традиция се ознаменува с поредните промени в правилата за прием в ясли, детски градини и училища. Там кашата е толкова голяма, че не е ясно напред ли се върви, назад ли или само в кръг. Родителите отдавна се отказаха да търсят логика в административните нареждания и да следят процеса на планиране на промените. Те подозират, че самите чиновници отдавна са изпуснали нишката кой колко трябва да е уседнал на постоянния или временния си адрес и колко братя и сестри трябва да има малчуганът, за да си прокара пряк път към забавачката. Затова и преди дни Столичният общински съвет прие поредните нормативни документи. "Дано след месец не се предложат и други", плюха си в пазвата майките, които четири пъти това лято излизаха на протести пред общината.

Ако нямаха възможност да демонстрират управленска годност във времената на спокойствие, ГЕРБ получиха такава, за да покажат скритите си умения в кризисните месеци, съпътстващи КОВИД-епидемията. И този път обаче не успяха да се възползват от шанса да блеснат и предлагаха спасение за закъсалите браншове 

само с половинчати мерки

Общинското здравеопазване трудно излизаше на преден план през най-тежките месеци, а общественият транспорт започна рязко, но очаквано, да се задъхва. За да го подкрепят финансово, управляващите хаотично му прехвърляха траншове, взети от неподходящи пера. Така например бяха грабнати няколко милиона, предвидени за строеж на така необходимите детски градини - с оправданието, че за тях държавата централно спуска пари. Това обаче не оправдава желанието да се посегне на една от най-пренебрегваните области през последното десетилетие, вместо да се помисли за друго преразпределение. 

Столичната община се засили да оправя и паркирането в града, но пак остана в същото положение на ступор. След като месеци наред се планираше разширяване на синята и зелената зона за почасово платено паркиране, внезапно управляващите се отказаха от плановете си. Явно мярката да се вдигат цени им се видя твърде непопулярна и те дадоха заден. Районни кметове се принудиха сами да внесат доклад и да поемат отговорността за "позеленяването" на техните улици. 

Чиновниците смело се втурнаха да раздават

общински имоти на частници

които да се ангажират да строят паркинги. Възможността за публично-частно партньорство внезапно уплаши вносителите на предложението и те се отказаха да дават земи на фирми, които да строят собствени сгради с паркоместа под тях на общински терен. Така че сега инвеститорът ще получава само правото да ползва общински имот за паркинг, който след 30 години ще премине под управлението на общината. Сега очакваме реален резултат и инвестиционен интерес за тази малка стъпка към решаването на проблема с паркирането. 

 Освен че периодично се хвалеха с акции по засаждане на дървета, от администрацията не напреднаха със запазването на зелените площи. Оказа се, че за 5000 частни имота в зелени територии скоро няма да има защита от застрояване. В тази сфера от общината съвсем са му изпуснали края и чакат да мине и последният законов срок, в който ще имат право да изкупят застрашените зелени територии. В контекста на запазването на озеленяването в столицата протекоха и редица протестни акции в различни квартали. Столичани не спряха да водят своите малки войни срещу строителството в междублокови пространства и градинки. Битките им протичаха с променлив успех, но не и с активната помощ от общината. 

Ситуацията със съществуващите и бъдещите големи паркове не стана по-обнадеждаваща и през тази година, след като така и не бе сложен финал на скандалния ремонт на Западния парк. Борисовата градина все така е без Подробен устройствен план след две бурни и безрезултатни обществени обсъждания от 2019 г. Южният парк все още червенее от частни парчета с неясно бъдеще в картите на Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ). Не се виждат на хоризонта и нереализираните паркове "Лозенец" и "Източен", които запазват позиция на изчакване на незнайно какво. 

Вечната тема за чистотата - на околните пространства и на въздуха, неизменно тормозеше столичани и предизвика поредните оправдателни крясъци от кметството. Затвърди се убеждението, че властта и народът живеят в паралелни реалности. За едните въздухът става все по-чист, а измервателните станции, които следят за качеството му, стоят без работа. За другите остава смогът, мъглата и нежеланието сутрин да си отворят прозорците, особено през зимните месеци. Общината наливаше доброволно милиони за сметосъбиране на няколко частни фирми, които я отменят в сложното занимание по стопанисването на сферата. Хората пък се чудеха къде отиват парите, вземани от тях за такса смет, след като контейнерите все са затрупани с боклуци. Кметството 

продължи да харчи купища пари

за да разкарва остатъка от преработения болкук за изгаряне из цялата страна, а прословутата и спорна инсталация за производство на топлинна енергия от РДФ-гориво е все още само на хартия. Годината завърши с приемането на поредната рекордна по размер план-сметка за чистотата, от която градът отново няма да стане по-чист. 

Най-точен израз на управленската немощ през годината бяха рокадите по върховете на "Московска" 33. Един след друг заместниците на Йорданка Фандъкова напускаха доброволно постовете или биваха поканени да го направят. За по-малко от година от новия мандат кметицата си взе довиждане с трима заместници. В края на април си отиде зам.-кметът по екологията Йоана Христова. Тя бе заменена от Десислава Билева, която дойде от ръководството на "Топлофикация-София". След нея скоропостижно си тръгна отговарящият за дигитализацията Владимир Данаилов, наследен от Генчо Керязов. През септември с кметството се прости и инж. Цветан Божинов, който се занимаваше с ресор обществено строителство. 

Секирата избегна зам.-кметът по образованието и културата Тодор Чобанов, който бе все в устите на родителите заради провала в управлението на детските градини. Неведнъж му бе искана оставката и от родителски организации, и от общински съветници на опозицията, но шефката упорито стои зад гърба му. В последните дни се чуха гласове и срещу работата на друг верен човек на Фандъкова - Ирина Савина, отговаряща за европейските политики, международната дейност и туризма. Най-консенсусна фигура остана Дончо Барбалов, който води ресорите финанси и здравеопазване и засега не предизвика достатъчно негативи, за да му се поиска креслото. 

Новата година няма да е по-лека за Столичната община. На фона на върлуващия вирус, трудностите в икономиката и недоволството на столичани от непостоянните и хаотични мерки, управляващите трудно ще намерят баланс. Следващата им стъпка е в скоро време да предложат най-сетне добре структуриран и обмислен бюджет. След това - яка им гърбина.