Столичани трябва да получат правото на глас за града си

БОРИС ЦВЕТКОВ е роден на 25 ноември 1973 г. в София. Завършил е НПМГ и информатика в Софийския университет. Има специализация "Политически мениджмънт" в НБУ и Българско училище за политика. В момента е общински съветник от БСП. Член на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие и на комисията по стопанска политика и общинска собственост към Столичния общински съвет.

Цитати:
Трябва да има компенсации за родителите на неприетите в детски градини деца
Едва след гражданските протести кметицата ударно и шумно възрази срещу новото искане за скок на цената
 
 - Г-н Цветков, как се появи предложението за кръщаване на метростанция в София на името на Димитър Благоев?
- Нормално е всяка столица да уважава историята си, а част от историята на София заемат борбите на работническото и социалистическото движение начело с водачи като Димитър Благоев и Георги Кирков. Те са били и народни представители, но и общински съветници от столицата. Борили са се срещу неща, актуални и днес, като например срещу белгийската концесия на общинския трамваен транспорт.
Димитър Благоев е основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. За времето си е виден деец на европейската социалдемокрация - едно от най-популярните и до днес политически течения, чийто представител е председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Благоев три пъти е бил избиран за народен представител и веднъж за общински съветник в София. По време на мандата си неотклонно защитава интересите на своите избиратели, пледира за достъпен обществен градски транспорт, жилищна политика, всеобщо образование, здравеопазване и др. Въпреки че за времето си са звучали еретично, негови идеи ще се реализират години по-късно, а някои от тях днес се възприемат просто като даденост и като белег за модернизация и цивилизованост.
С именуването на метростанция на името на Благоев може да се поправи и един исторически дисбаланс в наименованията на основни софийски артерии. Днес булеварди и други обекти в столицата носят имената на видни фигури от българската политика - негови съвременници, като Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Иван Гешов, Андрей Ляпчев, Александър Стамболийски и др., но дейците на българската социалдемокрация остават подценени за разлика от представителите на други политически течения.
Наименоването и откриването на метростанция "Димитър Благоев" бе съвпаднало със стогодишнината от мандата му на общински съветник в столицата (1911-1915), което е един добър повод тази несправедливост да бъде поправена.
- Идеята има ли подкрепа на хората от района?
- Създадохме инициативен комитет и предприехме конкретни стъпки официално и мотивирано да предложим метростанция 22 да бъде наречена "Димитър Благоев". Тя е част от разширението на метрото от бул. "Цариградско шосе" до аерогара София и е в промишлената зона на района близо до Гара Искър. Там е имало много фабрики, както и редица работнически борби и протести за достоен труд и заплащане, за подпомагане на социалнослаби работници и семействата им със създаването и работата на кооперации.
Вече внесох предложението до Столичния общински съвет и кмета, а преди няколко дни пратихме писмо с мотивите ни и до Европейския парламент и неговия председател Мартин Шулц, че точно Европа показва как се уважава историята. Парите, които се влагат в метрото, са европейски, а Благоев има своето място в историята и на европейската, и на българската социалдемокрация.
Засега предложението е подписано от интелектуалци от район "Искър" - професори, научни работници, социалисти, синдикалисти, журналисти и от представители на повечето фирми в близост до бъдещата метростанция. Там се намира и частният полиграфически комплекс, който е запазил в името си своя патрон "Димитър Благоев", а в двора на печатницата му е пренесен паметникът на Благоев от Полиграфическия комбинат.
Ако управляващите общината покажат, че са по-широко скроени, ще приемат предложението ни. Ще видят, че след като има обекти с имената на Г.М. Димитров, Мария-Луиза, Александър Стамболийски и Константин Величков, така може да се назове метростанция на Димитър Благоев. Още повече, че се навършват 100 години от мандата му на общински съветник.
- Въпросът с именуването на метростанции в София обаче не е основен. През последната година достъпът до тях се превърна в проблем за част от столичани. Ще могат ли да стигнат до него живеещите в "Дружба 2" скоро?
- Действително основният въпрос е кого обслужва метрото. В него са вложени много пари на европейските данъкоплатци, финансирането на строежа се допълва и с бюджетни средства. Но се оказва, че трасето минава през жк "Дружба 2", без да обслужва жителите му. Нормално е да възникне въпросът защо е избран този маршрут. Десетки хиляди хора от района живеят между бъдещите следващи две метростанции и се питат за кой е направена спирката на бул. "Цариградско шосе". Там има и двуетажен буферен паркинг, който през целия си едногодишен експлоатационен период стои абсолютно празен. Едното му ниво вече е заключено, а другото се ползва от 30 коли на ден. Не могат да се платят дори разходите за тока. От общината явно все още очакват митичните хора, които ще дойдат от Ямбол или Лесичово, ще си оставят колата на паркинга и ще ползват метрото. Нелепо е толкова милиони левове да се дадат за метро, което не се ползва. Оправданието на общината е, че следващата станция ще обслужва "Дружба 2", но тя също е далече от квартала. Вече се виждат изкопите, които обозначават точното й местоположение и хората не са удовлетворени от него.
- Преди време хората от район "Искър" водиха и друга борба - срещу презастрояването в междублоковото пространство. Докъде стигна тя?
- Преди три години активни граждани от района, които се опасяваха, че ще се построят нови блокове в градинките им, събраха 6000 подписа за референдум срещу застрояването. Столичният общински съвет още не е отговорил на инициативния комитет, защо подписката им изобщо не е внесена за разглеждане от него. Затова се наложи през декември миналата година 13 общински съветници да внесем предложение за референдум. И то обаче бе отхвърлено абсолютно немотивирано от мнозинството в СОС. А мотивите за отказа можеха да бъдат различни - от липсата на пари до незаконосъобразно искане. Такива обаче липсваха и това ни даде право в едноседмичен срок да обжалваме отказа в съда. Административният съд се опита процедурно да отклони делото ни. Първо трябваше да представя доказателства, че съм общински съветник, а след това да събера подписите с подкрепата на останалите 12 колеги. Пратихме и ново писмо до съда, че това е дело от особен обществен интерес за района и смятаме, че не е нормално то да се проточва. Така че е хубаво, че защитихме дюните в Несебър, където хората почиват, но е редно да защитим и мястото, на което живеят.
- Общинските съветници от БСП внесохте предложение и за още един референдум в края на миналата година.
- 16 съветници внесохме искане за референдум за прекратяване на концесията със "Софийска вода". Отново без мотиви и напълно незаконосъобразно предложението ни беше отхвърлено. Обърнахме се към съда и чакаме да се насрочи дело. Ще припомня, че години назад Столичната община не е възразявала срещу предлаганите увеличения на цената на водата, въпреки че има 25 на сто в "Софийска вода". Не се е и интересувала какво е правил представителят й в дружеството. А той винаги се е подписвал за увеличение на цената на водата, а нито едно писмо не е пратено официално до СОС. Едва сега, отчитайки гражданските протести, кметицата ударно реагира и шумно възрази срещу новото искане за скок на цената. Ако се окаже, че и двата отказа за референдуми, предложени от нас, са незаконосъобразни, съдът ще се разпореди те да се насрочат.
- Като общински съветник давахте нееднократно различни предложения за справяне с недостига на места в детските градини в София, които бяха отхвърлени. Ще продължите ли да се борите за приемането на поне някои от тях?
- Като кандидат за народен представител се ангажирам да се боря за промяна на нормативните документи, които да задължат общините неосигурили места за всички деца в детските градините, да изплащат компенсации за родителите на неприетите деца. Това е възпитателно решение, защитаващо правата на децата. Идеята ми е на децата, които са кандидатствали в забавачки, но не са приети, да бъдат изплащани месечно 120 лв. Сега родителите плащат по 60 лв. на месец за посещение на градина, а общината доплаща останалите 120 лв. за издръжка. Смятам, че за 13 000 неприети малчугани трябва да се изплаща тази компенсация. Въпреки че предложението ми бе отхвърлено от СОС, има активни родители и една майка заведе дело, че са нарушени правата й. Подкрепям я напълно и се надявам, че се съдът ще отсъди по въпроса в разумни срокове.
През последните години са дадени стотици милиони левове за строеж и ремонт на детски градини. Оказва, че районни кметове от ГЕРБ са злоупотребили с тях при строежите им. Това е доказано от вътрешния одит и от АДФИ за районите "Младост", "Триадица", "Илинден", "Възраждане" и "Овча купел". Правени са нарушения на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Нагласявани са конкурси, използвани са свързани фирми, избирани са най-високите ценови оферти, фактурирани са асансьори за инвалиди, които не са построени. Това отговаря на въпроса дали средствата са използвани по най-ефективния начин.