07 Март 2021неделя15:15 ч.

Владимир Исайчев:

Стихотворенията трябва да се пишат с душата

Творческото ми сътрудничество с Бисер Киров е едно от най-сполучливите, споделя известният руски поет

/ брой: 74

автор:Альона Нейкова

visibility 752

Владимир Исайчев e роден на 29 януари 1942 г. в село Сартаково, Богородски район, Горковска област, в работническо семейство, както винаги пише самият той в анкетите. Завършва техническо училище, а после - право в Белоруския държавен университет. Юрист - с над 40-годишен стаж в Арбитражния съд на Русия, основател на Общоруското обществено движение "Завръщането към корените", член на Съюза на писателите в Русия, поет и искрен приятел на България. Наскоро гостува в София по случай юбилейния концерт на Бисер Киров, за който ДУМА писа.


- Владимир Николаевич, как се зароди творческото ви приятелство с Бисер Киров?
- Приятелството ни с Бисер започна доста оригинално. Може да се разкажат няколко версии, но най-достоверната е, че с него се запознахме в Москва. Имах юбилейна вечер и председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев се обърна към Бисер и го помоли да изпълни песен, която да е подарък за мен. В Държавната галерия на Александър Шилов, без каквато и да било предварителна уговорка, прозвуча "Катерина". Песента бе толкова ярка, че много ми хареса и помолих Бисер да я запише. После имахме още няколко срещи, по време на които той ми каза, че по стиховете ми много добре се пише музика. И така започна и продължи нашето активно сътрудничество. Той е пътувал до България, записвал е тук музиката, по електронната поща заедно редактирахме текста и се получи така, че в рамките буквално на 8 месеца създадохме първоначално 14 песни, после благодарение на творческия си порив Бисер написа още няколко. Всяка от тях като че ли се раждаше в особени условия, по специални поводи. Една такава песен е "Байкал". Бисер ми се обади и каза, че ще пътува до езерото и би искал да изпее там нещо по-оригинално. Попитах го: "Колко време ми даваш?", а той отговори: "Една нощ!" Та в рамките на една нощ написах стихотворението и му го изпратих по електронната поща. Бисер също за едно денонощие написа музиката, аз я харесах, бе направен и хубав аранжимент и буквално за два дни се роди песен, с която той замина на Байкал. Обади ми се оттам и каза, че тя е посрещната с пълен триумф - 3 пъти са го викали да я изпълни на бис. Всъщност песента се превърна в своеобразен химн на Байкал. А преди няколко дни в Москва пристигна делегация от иркутското землячество "Байкал" и аз и Бисер станахме негови почетни членове. Така че вече сме байкалци (усмихва се). Ето какво може да направи една песен!
- Вие сте свързан с Байкал не само с тази песен - през 2007 г. са включвате в инициатива, която цели да привлече вниманието на обществеността към екологичните проблеми на това езеро...
- Аз съм председател на Общоруското обществено движение "Завръщането към корените", което обединява много хора, загрижени за запазването на нашата култура, водните запаси и екологията. И една от експедициите, които организирахме, бе посветена на защитата на Байкал, тъй като наистина в последно време към тази световноизвестна руска водна перла като че ли се отнасят с пренебрежение. Езерото се замърсява, не се пази от пожари, бреговата зона непрекъснато се застроява, искали са там да се прокара и нефтопровод... Затова решихме да покажем отношението си към всички тези пороци, проявихме активност и организирахме уникално прелитане над езерото Байкал. Подобни опити са правени в продължение на няколко десетилетия. За първи път това се случва през 1907 г. И затова към вековния юбилей от това събитие предприехме тази инициатива. Дотогава никой не е успявал да прелети Байкал - на определено място над езерото падат вертолети, обръщат се кораби, загиват хора (поне двайсетина души са се сбогували с живота си там). Тоест съществува така наречена аномална зона, позната като малкия Бермудски триъгълник. Но ние за първи път успяхме благополучно да го преодолеем, въпреки че по време на полета ни е имало доста напрегнати ситуации, на границата между живота и смъртта. За тези случки може много да се говори, но най-важното е, че реализирахме докрай инициативата ни. И полетът на въздушния балон "Святая Русь" бе регистриран от Книгата на рекордите Гинес.
- Музикално-поетичният спектакъл "Откровение", включващ и ваши произведения, бе представен преди една година в София, като тогава бе анонсирана и идеята проектът да обиколи и големите отворени сцени на Европа. Осъществи ли се този замисъл?
- Идеята все още се намира в стадий на разработване и доуточняване на детайлите. Искахме да представим спектакъла и в Москва в рамките на Дните на духовната култура на България в Русия. Но за съжаление протоколът за това събитие не бе подписан и затова не успяхме да осъществим замисъла. В същото време обаче спектакълът бе видян на сцената на Камерния театър на Нижни Новгород. Той бе поставен отново с музика на Найден Андреев, само леко бе променена режисурата - постановката бе не толкова концертна, а по-скоро драматургична, а и нарекохме пиесата "Възраждане". Разбира се, много бихме искали спектакълът да бъде подкрепен и от българска страна и да бъде видян и тук, поне в по-големите области или градове на страната. Защото програмата е много жива и интересна. А след това ще покоряваме и Европа (усмихва се).
- По стиховете ви са написани над 100 песни и романса. Специалистите смятат, че това се дължи на специфичната лиричност, мелодичност и музикалност на произведенията ви. А вие самият как си го обяснявате?
- Мисля, че стихотворенията трябва да се пишат с душата, а не самоцелно. Именно тогава се ражда онова произведение, което съдържа и музика, и полъха на природата, и любов към жената, и привързаност към отечеството... Струва ми се, че успявам да го постигна, потвърждава го и голямото търсене на творбите ми от доста композитори. Песни по мои стихове пише и много известният в Русия Александър Журбин, и Александър Морозов, както и белоруският композитор Игор Лученок, и в Германия също са създадени няколко интересни романса. Да не говорим за България, където имам много тясно творческо сътрудничество и с Найден Андреев, и с Бисер Киров, като го смятам за едно от най-сполучливите. Бисер успява да усети състоянието на душата в стихотворенията ми и да го пресъздаде в музиката.
- Какво ви вдъхновява за написването на толкова лирични произведения?
- Любовта! Тя е най-голямото вдъхновение. Любовта към жената. Любовта към живота. Любовта към природата. Любовта към родината... Хората трябва да обичат да живеят! Непрекъснато да искат нещо да правят. Не да се оплакват, а да са дейни, да се стремят към съвършенството. А то е недостижимо, само ако не се развиваш. Дори на тези години (Владимир Исайчев наскоро е навършил 70 - б. а.) винаги гледам нещо да правя, да се занимавам с интересни проекти, а не да стоя на едно място.
- Един от тези интересни проекти е и фестивалът "Кристалният ключ", на който сте автор и основен организатор вече няколко години...
- Да, фестивалът се провежда в родното ми село Сартаково, което се намира на 12 км от Нижни Новгород. На форума участват фолклорни състави от цял свят, като целта е да покажем, че традициите могат и трябва да се пазят, а националната култура - да се възражда. Стремим се да разберем какво се прави в тази насока в други страни и да го приложим у нас.
- А каква трябва да е ролята на държавата във възраждането на националната култура?
- Разбира се, ролята на държавата трябва да е най-непосредствена. Държава без култура, без нейните национални особености не може да се развива. Необходимо е непрекъснато да се сещаме за корените на нашата култура, за нейните първоизточници... Но, за съжаление, напоследък това не се прави.
- Дори в Русия - страна, известна по цял свят с изключително богата духовност и култура?
- Запазването на духовните корени и културните ценности е много трудна и отговорна задача, а реализирането й изобщо не е лесна работа. Знаете, средствата за култура, уви, се отделят по така наречения остатъчен принцип. Повечето руски телевизионни канали са превзети от лека, лесносмилаема от масовата публика музика, на която липсва духовното начало. А ние, като славяни, трябва да помним корените си и да пазим културата си.
- Завършили сте право, на което посвещавате над 40 години от живота си и заемате висок пост в Арбитражния съд на Русия. С такава сериозна професия писането на стихотворения за вас сигурно е хоби...
- Писането е моя страст, която прерасна в успешна творческа реализация. Освен че пиша, така да се каже, за себе си, признаха ме и за професионален поет - аз съм съпредседател на Съюза на писателите в Русия, почетен член на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите в Беларус.
- Можете ли с няколко думи да опишете посланията, които съдържат стихотворенията ви?
- Мисля, че трябва да носим добро на всички хора и най-вече на приятелите си - да ги уважаваме, да ги обичаме. А когато го правим, доброто непременно се връща при нас, умножено по сто.

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 1567

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ