Стихотворения от Калин Коцев

Скъпи читателю,
в днешното издание на приложението за литература, изкуство и култура гостува един от талантливите съвременни български поети - Калин Коцев. В неговия лиричен свят са събрани някои от напоследък позабравените, но вечни ценности. Приятно четене.

КАЛИН КОЦЕВ е роден на 20 февруари 1976 г. във Враца. Завършил е спортно училище с профил футбол в родния си град и висше образование във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", специалност "Български език и история". Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Син е на покойния вече поет и писател Божидар Коцев, съставител е на неговия обемен поетичен том "Върховно е да се живее". Автор е на стихосбирката "По изгрев", на историческата поема "Българиада", както и на стихотворения, публикувани в различни медии.

ТОВА, КОЕТО СПАСЯВА ДУШАТА,
Е СКРИТО В МИСЛИТЕ НИ И ДЕЛАТА

По чудната пътека на живота
човек върви с охота, с неохота
и песен пее нота подир нота,
проклина и боготвори живота!
И тъкмо щом удобно се намести,
Небето му изпраща тъжни вести,
че време му е вече да си ходи
след всички земни радости, несгоди.
И трудно той с живота се разделя!
Върховна е Господната повеля!
Затуй прави това, което трябва!
Побързай да обичаш и да радваш!
Човекът има шанс да поживее!
Щастлив е този, който остарее
и след себе си оставил е блага
не единствено за своите чада!
Посееш ли добро ти в много хора
те чака светлината на простора!
Но трудно постижимо се оказва
ВЕЛИКОДУШИЕТО! То доказва,
че носителят му е добра душа!
Всичко друго е лъжа и суета!
Навсякъде, на всички обич давай!
На оскърбилия те ти прощавай!
С усмивка срещай утрото и здрача,
утеха дай на тез, които плачат
под тежката брадва на съдба палач,
на нуждаещите се бъди водач!
Товара чужди пренеси на плещи
и знай, че никой не отнася вещи!
Само светли мисли и дела добри
е туй, което душите ще спаси!


АКО ИМАХ САМО ДНЕС!

Ако имах само днес!
Бих ти казал Извинявай!
С нежен глас на блага вест!
За обидите Прощавай!

Ако имах само днес!
Аз в прегръдка ще те стопля!
Като вятър в горски лес
ще развея твойта рокля!

Ако имах само днес!
Бих ти подарил усмивка!
Страст, любов и интерес
под сатенена завивка!

Ако имах само днес!
Ще те целувам дълго аз!
Твоята тъга и стрес
ще излекува моят глас!

Понеже утре няма!
Сега живея! Само в днес!
Истина е туй голяма!
Не чакам нивга до нощес!

 
ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ, А ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ!
КЪМ ЖИВОТА ПЪТ И БРОД Е БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ!

Любовта не е страх, а страхът не е любов...
Човекът освен прах е енергия любов...
А духът, който обича, бива обичан...
Кръвта ти изтича, но ти смело обичай...

Любовта е целувка, прегръдка и нежност...
Любовта е море от космична безбрежност...
Любовта е земя плодородна и мека...
Любовта е в сърцето, туптящо в човека...

Любовта е в мечтата, която се рее...
Любовта в песента е... За Нея се пее...
Любовта е в живота, в делата, в радостта...
Любовта в младостта е, в зрелостта, в старостта...

Любовта е в жената, любовта е в мъжа...
Най-вече тя е в децата, които жужат
и правят живота щастливо стократен...
Любовта е в изгрева и залеза златен...

Любовта е в грижата и вниманието....
Любовта е в жеста, страстта, желанието...
Любовта е в порива на постъпките ни...
Любовта е в ръцете ни... И в стъпките ни...

Любовта е в приятелите, враговете...
Любовта е в топенето на ледовете...
Любовта е в примигването на звездите...
В отражението, в блясъка на очите...

Любовта е в живота преди, сега и след...
Любовта е във всяка буква, дума и ред...
Любовта е в началото, в средата и в края...
Любовта ни в кръвта е, в душата, в безкрая...


ОБИЧАМ ТЕ!

ОБИЧАМ ТЕ е кодът на живота!
Божествената, съвършена нота!
Туй звуци са, които се прегръщат!
Излъчваш ги, а те към теб се връщат!

ОБИЧАМ ТЕ са думите магични!
И те ни правят същества обични!
С ОБИЧАМ ТЕ сме толкова различни!
И в мислите, в делата сме отлични!

ОБИЧАМ ТЕ е струната сърдечна!
С ОБИЧАМ ТЕ душата ни е вечна!
ОБИЧАМ ТЕ в пространство и във време!
ОБИЧАМ ТЕ - безсмъртният рефрен е!

ОБИЧАМ ТЕ е благодатно семе!
Покълва то и след живота земен!
От Господа към нас любов потича!
Обича ли човек на Бог прилича!


ЖИВОТЪТ НИ Е КРАТЪК МИГ,
ДАРЕН ОТ БОГА НАШ ВЕЛИК!

Земният закон е твърде прост.
На земята тук човек е гост,
един се ражда, друг умира...
Препуска времето, не спира...
Един е сиромах последен,
животът му е труден, беден...
Друг живее радостен, честит
и с благата тукашни е сит.
Душата е една и съща,
дали колиба или къща
съдбата й е отредила,
любов, когато е открила
в малките и простички неща,
тя се радва на света сега,
благодарна на небосвода
и на великата природа,
че дарен й е за кратък срок
живот от всемогъщия Бог!
Знам, има смисъл битието,
тъй както и небитието...
Духът живее, общо взето,
на земята и на небето...
И трябва да е благодарен,
добър, щастлив и лъчезарен,
да блести като дъга след дъжд
и да вярва в Бога вездесъщ!


ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО

Щастието не е в излишъка,
а е по-скоро във въздишъка,
който по пътя стръмен и труден
изпуска човек, в живота влюбен...

Щастието е в труда, в борбата...
В болката на ръцете, краката...
И в усърдието на душата
да спечели с кръв и пот играта...

Щастието е в съпротивата...
В битката за залъка... В силата
на душата, мишците, гърдите...
И в пътуването до мечтите...

Щастието е в решението
да се трудиш за спасението!
Щастието е вдъхновение!
Заслужен дар и украшение!


С ДУХА НА БУДИТЕЛИТЕ

Да ни събуди кой ли днеска може
от ад на политици и велможи?
В затвора на паричната матрица
душа бере народната душица.
Подобна бездушна материалност
не е била и в робската реалност.
Най-тежката робия се оказа
алчността и духовната проказа.
Низшите страсти и сребролюбие
продадоха свято родолюбие.
Къде сте мъдри, горди будители
да видите днешните блюстители,
които миналото подмениха
и безброй поразии надробиха,
кланят се на чуждите интереси
и забравиха кой Левски обеси,
и кой бе Паисий - духовник, монах,
накарал народа да мисли без страх,
да помни историята велика.
Нека туй е държавна политика!
На всеки българин да бъде ясно,
че нашето отечество прекрасно
е живо и го има на Земята,
зарад усилията и борбата
на всички радетели, будители,
на борци за свобода, спасители,
които с пример, слово, стих и дело
за българското жертваха се смело.
България е държава на духа,
казал е с признание за нас света.
Люлка на европейската култура
е древната ни държавна структура.
Светла ви памет, светли будители!
Бдете над всички български жители!
Дайте ни малко от вашата сила
и обичта към родината мила!
Заслужаваме да бъдем най-горди,
потомци сме на прабългарски орди,
на юначни бойци, в битки калени,
и на духовни люде просветлени!


СВОБОДАТА Е ПОТРЕБА, НУЖДА,
НО ОТ ВЕКОВЕ ЗА НАС Е ЧУЖДА

Свободен ли е българинът днес?
Живее ли достойно той и с чест?
В него има ли оренда и кръв
на непокорния българин и лъв?
На онзи, който със смелост и стръв
сред войнските народи беше пръв.
Потомък на Кубрат и Аспарух,
за свободата си воювал с дух,
побеждавал в битки тежки, стари
византийци, тюрки и авари.
Не загубил нивга бойно знаме,
дал живота си за род и памет.
Българинът, взел страха на всеки,
България да помни вовеки!
Имаме ли този дух и сила
ще опазим родината мила!
Защото свободата е борба
за род, за чест, за по-добра съдба!
В безсмъртието е свободата
на главата, сложена в торбата!
Кой от нас днес може да го стори?
Да се жертва, но да се пребори,
като роби сме на чужд интерес
и живеем като птици в кафез.
Всичко българско и родно газим,
мислим, че хвърчим, а всъщност лазим.
Морето си превърнахме в клоака,
съсипахме реките, езерата,
изсякохме дори и планината,
където бореше се СВОБОДАТА.
А не трябва ли да пазим красотата
на родината ни скъпа, свидна, свята?
Та именно за нея бе пролята
кръвта на борците за свободата.


КАТО ИЗВОР

Тече си изворът, тече, тече...
И водите щедро си раздава...
На мъж, жена, момиче и момче...
Жаждата на всеки утолява...

Изворът най-малко се вълнува
кой от него пие, потребява?
Никога не се интересува
кой и как дали го оценява?

Тече си изворът, тече, тече...
И водите си навред дарява...
На вълк, лисица, птица и мече...
С него жаден никой не остава...

Дърво вековно или храст бодлив...
Беден и богат, честен и лъжец...
Да види иска всекиго щастлив...
Затуй е извор, дава той живец...

От себе си да можеш да дадеш...
Като извора да бъдеш извор...
Животът всъщност е велик стремеж...
И избор да бъдеш като извор...


ПЕСЕНТА НА СЪРЦЕТО

Песента на сърцето е птица.
Тя лети над земя и водица.
И понася се толкова нежно,
оцеляла след времето снежно.

Песента на сърцето е пролет.
Разцъфтяваща пъпка и полет.
Аромат на поле и на билки.
Свят от цвят, семена и люпилки.
Песента на сърцето е любов.
Човече, чуваш ли нейния зов?
Това е благослов от небето.
Да чуваш песента на сърцето.

И да пееш в един глас ти с него.
Да живееш без силното его.
Да раздаваш това, за което
се пее в песента на сърцето.

Обичта, топлината, доброто
да те водят в борбата със злото.
Майката Земя, тук под небето,
обича песента на сърцето.