Стихотворения от Христо Петров

И става вечерта на ден...

На дните си в нощта безкрайна

поемам пламенно към теб,

ти - моя обич, моя тайна,

искрица в пътя ми нелеп.

Балканът шепне ми посоки,

небето звездно е компас,

изкачвам върхове високи,

копнеейки за твоя глас.

И в миг горещ, спасен от "зима"

до теб съм аз, а ти - до мен,

безмълвно шепнеш мойто име

и става вечерта на ден...

  

***

Вълшебна, пъстроцветна пролетта

ухаеше на цъфнали липи

и ведро-синя литна песента

на славеи и пеещи щурци.

В простора нежно рееха се те -

на танц любовен две красиви птици.

А аз намирах в себе си небе

и птици бяха твоите зеници...

***

Не за ден, не за два ме обичай,

а за цялата вечност поне.

Към ръцете ми трепетно тичай

със сияйни от нежност ръце.

Като гълъб долитай до мене

през горчиви и радостни дни,

във очите ми виждай Вселени

и люби ги със свойте очи.

И когато във вечери сиви

си обгърната с хладна тъга,

нека съм песента ти красива,

слънце мило за твойта душа.

А сърцето ми, пламнало в нежност,

нека бъде за теб водопад,

като галеща синя безбрежност,

като прелестен ангелски свят.

С мен безмълвна поеми изричай

под красивото нощно небе.

Не за ден, не за два ме обичай,

а за цялата вечност поне.

Намирай ме

Щом ме няма там до тебе, щом ме няма,

нежни люляци целувай вместо мен

и намирай ме в цъфтящата дъбрава,

и намирай ме в изгряващия ден.

С топли устни сутрин погали росата,

тези капчици са моите сълзи.

Вечер влюбено поглеждай небесата,

там блестят от обич моите очи.

От дъгата моята усмивка грее,

бели облаци са мойте рамене.

И намирай ме, щом слънцето се смее,

и намирай ме в звездинното небе.

И ще бъда с тебе, винаги ще бъда

и в горещи дни, и в нощи с бяла свян,

като тайнствено, красиво, светло чудо,

като тиха песен, като сбъднат блян.

Нощ на пролетта

Прохладна пролетна поляна,

красив омаен нощен кът,

луната с щастие обляна

огрява светлия ми път.

Под клюмналите нощни вейки

разцъфват приказни цветя

и вятърът през тях летейки,

изпълва с аромат света.

С тревите тайнствени и нежни 

танцува своя менует,

а после волен, безметежен

се стрелва някъде напред.

А нейде много отдалече 

се носи песен на щурче,

омайна пролетната вечер

краси със своето гласче.

В небето - звездното, безкрайно

е пръснат океан звезди -

без глас нашепват нежни тайни,

разкриват своите души.

И част от приказна магия

е сякаш всичко в този свят,

и само който я открие,

той става истински богат!

***

Моя приказна, алена есен,

разпиляла къдрици от злато,

ти запяваш най-мъдрата песен

под криле на отлитащо ято.

Водопади от галещи краски

се разливат и прелестно греят.

Зазвънели от слънчеви ласки

се полюшват листата и пеят.

Ти на лятото огнено жара

претворила си в тиха молитва,

от пресвятата мощ на олтара

блика твойта неземна палитра.

Нестинарка

Залезът летен със сребърен меч

гали планинската арка.

Мъдрост долита при нас отдалеч

с песента на нестинарка.

Жертвено вдигнала бели ръце

тайнствени думи изрича,

в тиха молитва, със светли нозе

боса по въглени тича.

Тича и пее за здраве, живот,

гони несрета горчива.

Огнена жрица под юнския свод

с танца неземен се слива...

Душа

Какво ли е човешката душа -

изящно-бяла, нежна орхидея?

Или пък феникс, скрил се в пепелта,

възкръсващ все магически от нея?

Какво е туй, което вътре в нас

не гасне, не престава, не умира,

а пламенно след сетния ни час

нагоре - към просторите се взира?

И дири там - в далечни небеса

безкрайната си истинска родина -

по-чиста и от утринна роса, 

по-светла и от райските градини...

Душата - тъй красива и добра,

и знайна, и безкрайно непозната -

изящен, светъл храм на вечността

и пратеник небесен на земята.

Пътуване към рая

Оттам - от своето далече 

поемам път към вечността,

оставям тленното "елече" -

на дните земни крепостта. 

Светлеят пламенно Вселени,

но не далечни, като блян,

блестят до мене, вътре в мене,

а аз пък в тях съм разпилян.

О, тука всичко е единство

проникнато от любовта.

Доброто - винаги с предимство,

а Библия - Моралността.

И хората, като звездици

излъчват мека светлина,

с души - свободни като птици,

творят и пеят в красота.

Обичайте се

Обичайте се с думи бели

или пък с огнени слова,

със стихове и нежни трели,

или в магична тишина.

Кой както може да обича,

но нека всеки да даде

и в любовта си да прилича

на ясно пролетно небе,

което нежно озарява

и вдъхва радост и живот.

Така доброто се познава -

по неговия сладък плод.

България 

Политнаха мечтите ми след ято,

зареяно далеч във висините

сред облаци обсипани със злато,

към сините лица на планините.

Там изгревът лазурен сутрин рано

целува с устни алени морето,

а вечер пламнал залезът смълчано

обагря от сияния небето.

Там някъде, където ветровете 

разнасят песен дивна и красива,

загадъчно белеят върховете

и с облаци сребристи се преливат.

Там някъде във вечери красиви

забравени легенди оживяват

и с тиха стъпка бели самодиви

неземни танци боси заиграват.

Във въздуха разнасят се камбани,

отправящи послания незрими:

Че пазим във душите си избрани

завет свещен на хиляди години. 

Създадено е всичко за добро

Загадъчно върти се небосвода

във танца на живота пъстролик,

дарява ни конфликти и спогода -

знамения на промисъл велик.

Предвожда ни и пламенно, и нежно

по пътя си сияен през нощта.

За всеки има мъничко надежда,

за всеки има мъничко тъга.

И в миговете стихнали и сини

аз питам Го със своята душа:

"А твоята Божествена картина

не може ли без черната боя?"

"И тъмните, и светещите маски

даряват с радост бялото платно,

те раждат всички багри, всички краски -

създадено е всичко за добро.

Отделно не разглеждай цветовете,

те винаги са заедно - помни.

От тях се ражда пролетното цвете,

от тях блестят далечните звезди.

И натъжен сега недей ме пита

защо създал съм слънцето, нощта.

Те багри са от моята палитра,

чрез тях творя живот във вечността."

Христо Петров е роден на 13 януари 1988 г. Завършил е Музикалното училище "Панайот Пипков", гр. Плевен, със специалност "Пиано", след това консерваторията "Принц Клаус" в Грьонинген и консерваторията на град Утрехт. Като студент в Холандия участва в много концерти - както солови, така и с различни камерни групи. Печели редица награди от конкурси и конкурс-фестивали.  

Освен музикални има и награди от конкурси за поезия. До момента е издал две авторски стихосбирки: "Върху крилете на любовта" и "Създадено е всичко за добро". Член е на Съюза на българските писатели.