23 Май 2026събота23:16 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Поезия

Стихотворения от Десислава Стоянова

/ брой: 12

visibility 8166

ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА - liulina е родена на 16.09.1978 г. в Сандански, икономист по образование и по професия. Живее в София. Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 г. Има награди от няколко литературни конкурса за свои разкази. Често пише под псевдонима liulina. Автор е на сборника с разкази със заглавие "Теоретична мултивселена" и на романа "Обикновен живот". Участва в множество сборници, алманаси, списания и вестници. Член е на Конфедерацията на българските писатели - Бургас, Враца.


Ръцете на измяната

Ръцете на измяната са криви,
пречупени през мрак - вина,
продажни като жилки сиви,
подмамили деня.

Ръцете на измяната са черни,
поели своя дял порочен,
живеят във времена модерни,
където праведникът е нарочен.

Ръцете на измяната се честни.
Нима, но как така, човече?
Щом са в кръг делата грешни,
светилник стават блазнещ вече.

Ръцете на измяната нашепват,
ела, хвани се с нас на тази пранга
и няма вече правда да ти лепват,
хорото дълго ще ти сложи ранга.

Ръцете на измяната се вечни,
те в своята заедност се израждат,
от всички краища далечни,
характера на грешника изграждат.

Ръцете на измяната са страшни,
рисуват дух затворен във кутия,
потънал в свят от прахове домашни,
в който демоните свои крият.



Хора от кал

Под гръдта натежала от мляко на майката,
е земята пропита с кръвта на деди,
а в сърцето на скитника такава е драмата,
че е отскубнат от корен и няма следи.

Вярата в пламък от свещ се побира,
а в детството връщат се мъртви души,
безпътните бързо смъртта ги прибира
и илюзии въздушни с косата руши!

Под койката стара душата трепери,
а демони облачни идват отвред,
часовник парчето живот щом отмери
и танцът приключва и без пирует!

С достойнство турнира живот се печели,
със смелост и с открито лице,
но само малцина да устоят са успели
и да излязат от Ада с чисто сърце!



Днес

Днес е за плюсове и минуси,
Времето е преходно, дали?
Нали земята има полюси,
за това човека го боли.
Гласът ми е следа маркирана,
от вразумие клеймо и номера,
а съдбата ми е преизбрана
и от делата си плода бера.
Днес съм различна,
а всеки ден е нова песента,
съблича минутата - неприлична,
истината за човешките неща.
Днес осейва се и пътят с бъдеще,
само трябва да го избера,
без Божията воля аз не ще
мога да се сътворя...
Днес всички радости и разочарования,
се сбират неми в кръстопътища,
а всички блянове и упования,
са ветрове по избраните пътища...
Днес стремежите и границите,
имат своите лица,
а който раздава парчетата от баниците,
да ги даде на нашите деца!



Огледален лик

Огледалният лик на водата,
попивам в клетките свои,
тя се свива кристално самата,
в тишината след някой прибой...
Погалена дума разтваря,
всяко старо и ново разпятие
и от кръста окови събаря,
в твоето топло обятие.
Знам, че моите рани убиват
и не носят в очите покой,
но за тебе душата разкриват,
ти пред голата нея постой!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ