Стихотворението

На Ели

Този ден е тъй светъл и чуден!
Защото светла и чудна си ти.
Невероятно, но пак се събуждам
От слънцата на твойте очи.

Утрото идва с мисъл за теб -
Откъде изгряват двете слънца?
Отговор търся на въпроса нелеп
В среброснежната суета на деня.

В стаята тихо струи светлина,
Две слънца поглеждат отгоре,
Небето е сребърнобяла река
И мие бреговете на моя прозорец.

А ти вървиш по бяла пътека
Сред дървета от сребърен сняг
И под игривите стъпки полека
Прозвънва кристалният свят.

Като пухчета в твойте коси
Падат снежинките и се лутат,
Ти с тези слънца ги плени
И ги превърна в зимни светулки.

Аз стоя, аз съм също пленен
От очите слънца и ги гледам,
В светлия, в чудния ден заслепен
Протягам ръцете към тебе.

Нека навън да е минусов студ,
Подай ми ръцете си да ги стопля,
И буря да вие - пак ще съм тук,
Пак ще е топло и тихо наоколо.

Спуска се нощ - светла и чудна,
Защото светла и чудна си ти!
Как да спя?! Аз пак съм буден
От очите - две мои луни.