Стига простащини!

Катя Янева

Стига! Това можеш да го кажеш на децата си, на учениците си, ако си даскал, на непознати дори, ако събереш кураж. Казваш го и на приятели, ако ти е писнало от някоя дивотия. Всички тия я те послушат, я им мине покрай ушите, но ти си го казваш. Така, между нас си. И ти олеква. Но ние кои сме? Хората, простолюдието с нашите дребни простотийки. А я го адресирай това СТИГА към т.нар. елит на нацията, особено към тези, които сме избрали и овластили да вършат изключително мъдри дела и в словата им да се чете наличието на сиво мозъчно вещество? Ще го адресираш, без надежда, че ще те чуят и, съвсем сигурно, че ще разберат колко непоносими за нас са техните простащини. Глас в пустиня.
Те, елитните, призваните, харизматичните ще си говорят и ще си правят каквото им се ще, каквото са преценили и което им е изгодно, ще се надговарят, ще се присмиват един на друг, ще злобеят облещени, бетер първобитници, ще ни заливат с лъжи, клевети, самопризнания в любов към себе си, ще се броят за върха на остроумието и прозорливостта... Като се смятат за притежатели на последната дума и начинатели на велики, велики дела. Горкият български език, изтормозен, се въргаля в краката им. А очакваните от тях велики дела? А очакваните от тях верни стъпки към светли бъднини?
Гледаме и слушаме. Тия - отбраните, призваните, овластените - те са точно ненадминатите майстори на забележителни простотии. Защото техните простотии и безобразия са от НАЦИОНАЛНО значение. Какво значи да сриташ Народното събрание и да му обърнеш якия си гръб, когато то, по закон и по морално задължение, иска активното ти присъствие?! Как, как е уважаван парламентът от самите парламентаристи на Борисов в нашата, горката парламентарна република? Как???
Не, не е свещена простотата. Стига простащини!