Стига безпътица

Аида ПАНИКЯН

Когато човек е болен, не се интересува от статистиката, нито колко безумни са медицинските стандарти. Не се интересува, че директорът е пенсионер, медицинската сестра - също. Болният иска да бъде излекуван. Все едно дали в общинската болница на границата или в университетската на пъпа на София. Проблем, чието решение се търси от десетилетия.
Кой знае защо преди 12 години властта се прицели именно в общинските болници и с измислените "правила" и "стандарти" ги обезкърви и обрече на мъчителна смърт.
Не е ли време да се правят вложения в бъдещето? Може да се започне със защитени общински болници, за каквито настоява, и с право, БСП. Само така един млад медик ще се осмели да поеме огромната тежест на товара, наречен "лекар в общинска болница" или "селски лекар".  
Пандемията от КОВИД-19 прати много млади хора на село или в малките градове. И те биха останали там, ако са сигурни, че не е необходимо да пропътуват 100 километра до най-близката болница.
Ако властта преди 12-13 години е била сляпа и глуха, днес действителността може да избоде очи.
Държавата е на ход да спаси здравето на нацията и да й гарантира сносно бъдеще. Стигат ни 33 години безпътица в здравеопазването!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.