Стефан Стайчев - режисьор, актьор, Човек!

Има дни, в които думите не могат да кажат всичко. Когато колкото и да искаме с тях да изразим вътрешната си емоция, за да охарактеризираме една личност, те не могат да създадат пъстротата на картината за нея. Не защото денят е специален и думите са недостатъчни, а защото личността е толкова голяма, че те остават в сянката й.

Такава личност е Стефан Стайчев. Един от дългогодишните директори на театъра в Силистра. На 11 март той отпразнува своята 80-а годишнина. Достолепна възраст!

Режисьор, актьор... Човек! Отдал години от творческата си дейност на Силистра. И то с толкова голяма обич! Носи я в сърцето си и днес. Познат със своята всеотдайност, работохолизъм и любов, той "рисуваше" широкоспектърни репертоари в творческите сезони на театъра и поднасяше на обичаната публика забележителни спектакли - оставили отпечатъка си в историята на театъра и на града ни. Политиката му за създаване на спектакли "За първи път в страната" беше емблема за Силистренския театър.

Роден в София на 11 март 1939 г., завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (1960). Работи като актьор в Сливенския драматичен театър а след 1966 г. - в НТ "Иван Вазов". От 1970 г. е на режисьорска работа в Театър "София" и преподавател по актьорско майсторство във ВИТИЗ. Специализира режисура в Москва (1972). От 1979 г. е режисьор в Силистренския драматичен театър, а от 1980 г. - художествен ръководител и директор. Създал на неговата сцена незабравими спектакли - "Живият труп" от Л.Н. Толстой, "Бряг" от Ю. Бондарев, "Недоразуменията на нощта" от Голдсмит, "Цар Симеон Велики" - автор и режисьор, "Вражелец" от Ст. Л. Костов, "Доктор" от Бр. Нушич, "Натан Мъдрецът" от Лесинг, "Добруджанска рапсодия" от Ал. Гиргинов и Ст. Стайчев, "От бесилото към безсмъртието", драматизация Ст. Стайчев - един от спектаклите с най-дълъг сценичен живот, "Тимон от Атина", "Златният век - Цар Симеон Велики", "Гераците" от Е. Пелин и много други.

Автор е на няколко играни пиеси, между които "Рисунки през август" (1970), Учебен театър ВИТИЗ, "Свободно място във влака (1966), Сливенския театър и Театър 199, Велико Търново, Русе, Бургас, Ямбол и др., а през 1972 г. и в Силистра.

Незабравими спомени споделят негови актьори и служители.

Михаил Незалзов, актьор:
Стефан е човекът, изиграл важна роля във формирането ми като актьор. Проф. Анастас Михайлов, Емил Кьостебеков и Стефан Стайчев са тримата ми настойници в храма на Мелпомена. Докато с професора ми от академията и с Кьостебеков отношенията ми бяха наставник-ученик, то със Стефан станахме истински приятели. Най-много от занаята съм научил от него. Липсва ми стилът му на работа, най-вече енергията, с която живее на сцената и зарежда всичко около него. Десет години почти изминаха, откакто подличко избутаха този човек от града. От града, който той много обича и за който много направи. От града успяха, но от афиша на Силистра, на региона - НЕ. Досега с успех се играе негово представление, което от 2003 г. е в репертоара на театъра. Стефане, шефе, от теб знам една приказка, която ти пък знаеш от дядо си: "В ъгъла да те натикат, на четири да те свият, дръж гръбнака си изправен!"

Димитър Кочланов, актьор:
Освен уважението към големия драматургически и режисьорски талант, на Стефан Стайчев дължа и голяма човешка благодарност. Като директор на театъра в Силистра ме покани да работя при него и аз приех, радвайки се, че ще мога да черпя от неговото творчество и да се уча на занаят. Освен със значими роли, той ми гласува доверие и като драматург, и режисьор, възлагайки ми работата върху постановките "Разтури се сватба" и детската "Глупости на търкалета". Благодарен съм на Стефан и за времето, когато по политически причини бяхме изгонени от театъра и животът ни пръсна из България, че той не ме забрави и като режисьор постави по мой сценарий във Видинския театър мюзикъла комедийно шоу "Нашенци", игран с изключителен успех.

Валентин Йорданов, поет:
Трудно се разказва за Стефан с няколко думи. Неговият живот е томове и ние със Станьо Михайлов, Иван Самоковлиев, Вили Радкова все му казвахме, докато се събирахме, да сяда и да пише спомените си в книги. Той се усмихваше и ни отговаряше, че и за това е мислил и ще го направи. След репетиции се събирахме в "параклиса", както наричахме дирекцията, и говорехме, говорехме, говорехме... Стефан разказваше случки от живота си. Увлекателно, запленяващо, живо, с присъщата му самоирония. Имитираше, смеехме се и попивахме неговите думи. Помня почти всички такива събирания, които бяха чести по време на репетициите на "Тимон", "Симеон" и "Гераците". Стефан обичаше да ни открехва бъдещи идеи. Аз също се осмелявах да му открехвам мечтите си за роли, които ми се играеха. Един ден ме извика преди репетиция и ми каза, че нямало да има мои сцени в нея. Тикна ми една папка в ръцете с думите: "Сега се прибирай и почвай да учиш това. Трябва да ни спасиш. Само ти можеш." "Какво е това?", попитах. "Нещо, което искаш и реших да ти гласувам доверие. Репетицията утре е в 10 ч., а в 19 ч. има откупено представление, което не може да се отмени, така че нямаш голям избор." После замълча и допълни: "Ще се справиш. Вярвам в теб." Прибрах се в несвяст. Беше ми гласувано доверие за ролята на Миралай Тефик бей в пиесата "От бесилото към безсмъртието". Невъзможно трудна роля! Справих се. Представление имаше, а на поклона... Голям букет цветя, поднесени именно от теб, Стефане, и то със сълзи. Сълзи от благодарност и от гордост, че твоето решение отново бе вярно. Благодаря ти за тази роля! Нося се я като емблема в душата. Имах я заради една вяра, един риск и едно доверие - твоето. Стайчев е истински творец. Пример, който ще ни изгражда сега, когато театърът вече има друга сцена за нас, а именно Живота.

Марияна Георгиева, артистичен секретар:
Г-н Стайчев е първият ми директор в театъра. Човек, от когото научих много неща в административната работа. И днес още отеква в мен звукът на малката му пишеща машинка, на която непрестанно пишеше - пиесите, преведените текстове и други служебни материали. Пишеше от сутрин до вечер! Често и след натоварените късни репетиции. Работните утрини в театъра започваха с неговия младежки смях и ни зареждаше с енергия и позитивизъм. Отнасяше се с дълбоко уважение и професионална загриженост към всеки служител, независимо от ранга. Немско възпитание. Думата "благодаря" за него е свещена! Беше признателен и за най-малкия  жест. Ръководител с черти, достойни за подражание и уважение! Отделяше много време и бащинска обич на младите актьори. Омагьосваше ги! Притежаваше умението да извлича от всеки актьор цялата емоция на ролята и те даваха всичко от себе си на сцената. Вълшебник! И им отдаваше признанието си!

Скрити понякога зад кулисите, ние, от "втория етаж", открадвахме време тайничко да гледаме някоя от неговите репетиции. Богати репетиции! Наситени с литература, история, житейски примери и безкрайно интересни. Силистра е дълбоко в сърцето му! Обича много града и хората му, и не престава да го доказва!

Тамара Чапкънова, служител:
Уважаеми г-н Стайчев, честит юбилей! Благодаря, че ми повярвахте и 10 години работих в истинска театрална атмосфера. Пожелавам Ви здраве и сили да дарите младите творци с невероятната си творческа енергия, отдаденост и вяра. С респект към Вас!

Стефан Стайчев е лауреат на много български и международни награди за актьорската си и режисьорска работа от Полша, Германия, Русия и др. Член на Управителния съвет на Балканската академия за театрално изкуство. Има големи заслуги за оцеляването на театъра в период, в който десетки театри в страната преустановиха дейността си. Силистренци дължат театъра си на неговата настъпателност, борбеност и изключителна последователност в усвояване позициите на трупата и пред централната, и пред местната административна власт. Участва активно в цялостния културен живот на града.

Честит 80-годишен юбилей на Стефан Стайчев!