Ставам все "по-гладен" за върхове

БОЯН ПЕТРОВ е роден на 7 февруари 1973 г. в София. Работи в Националния природонаучен музей при БАН, автор е на редица научни публикации. В периода 1990-2014 г. с научна и спортна цел е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция и Китай. Първият му покорен връх над 5000 м е Арарат (5137 м) през 2000 г. Следват изкачвания на Броуд пик (до 7300 м) и Демавенд (5671 м) - през 2001 г., Ленин (7134 м) - през 2003 г., Анконкагуа (6962 м), МакКинли (6195 м) и Елбрус (5642 м) - през 2004 г., К2 (до 8200 м) - през 2005 г., Кан Тенгри (6995 м) - през 2007 г., Маргарита (5109 м), Маунт Кения (5199 м), Гашербрум-1 (8068 м) и Гашербрум-2 (до 8030 м) - през 2009 г., Корженевская (7105 м) и Исмаил Сомони (7495 м) - през 2010 г. През 2014 г. Боян Петров стана първият българин, стъпил на третия и втория по височина върхове в света - Канчендзьонга (8586 м) и К2 (8611 м), а между тях изкачи и Броуд пик (8047 м, с Иван Томов), с което е между 35-имата души на планетата, покорявали три осемхилядника в рамките на 100 дни. Постижението на Боян е уникално, тъй като той е и първият диабетик, изкачил се толкова високо.
На 30 септември т.г Боян Петров стана първият българин, покорил осмия по височина връх в света Манаслу (8156 м, връхна точка 8163 м). Върхът в Хималаите, известен още с името Кутанг, бе петият осемхилядник, който 42-годишният магистър зоолог покорява без помощта на кислородна маска, каквато никога не използва.

"Българските планини предоставят отлични условия за подготовка на скоростни алпинисти"


- Г-н Петров, изкачването на в. Манаслу сякаш бе лесна цел на фона на "три по 8000" през м.г.?
- Вярно е. Когато си направил голямо постижение, всичко след това ти се струва жалка реплика на части от големия напън. През 2014 г. бях пет месеца на експедиции с 6-дневна пауза в София. Техническата сложност на Манаслу не беше толкова висока, колкото си мислех, за мой късмет, но във височинния алпинизъм той е ключов. Очаквам обаче при покоряването на някоя от следващите цели да се случи някаква трудност, която дори да е невъзможна за преодоляване. Винаги съм подготвен за по-лошото.
- На върха "заварихте" минус 4 градуса и слънчево време. Това ли беше най-топлият осемхилядник, на който сте стъпвали?
- Не, на Гашербрум-1 също имаше подобни условия - минус 2 градуса. Липсата на вятър определя възприятието за студ, но на Манаслу не го очаквах, тъй като сутрин там е минус 27.
- С един от спонсорите ви "Цибалаб" готвехте интересен експеримент за Манаслу...
- За съжаление опитът със сравнението на нивата на хормона кортизон веднага след изкачването на върха и в нормална среда беше провален заради умора. След качването се върнах още същия ден в базовия лагер, нямах сили да се обърна, камо ли да организирам пробовземането. Трябваше да си взема венозна кръв, а аз хапнах малко, заспах и се събудих след 16 ч.
Това е хормон, който се увеличава или намалява в зависимост от емоциите, от състоянието ти през деня. Искахме да засечем дали изкачването на върха повлиява силно организма. Трябва да го организираме друг път.
- Каква беше програмата минимум за 2014 г.?
- Двата от 14-те осемхилядника, на които не е стъпвал българин, но за Шиша Пангма (8013 м) китайците затвориха планината. Останалите 12 пък бяха блокирани от големи снегове. На място прецених, че мога да се присъединя към някой екип, но шансовете са много по-малки, затова реших и да спестя пари, които да вложа за следващите върхове. Не искам да рискувам, а да го кача от първи опит.
- Наскоро заявихте, че предстои заседание на Българската федерация по катерене и алпинизъм, на което да бъде установено дали наистина Дойчин Василев и Карина Сълова са стъпили на Шиша Пангма през 1999 г...
- Още няма резултат. Международната статистика е категорична, че двамата не са стигнали на Шиша Пангма. Търся начин лично да се срещна с Дойчин, най-доброто е да се видиш с човека и лично да го попиташ. Казва ли ти истината или те лъже - носи си отговорността. При липсата на доказателства - за мен не е стъпил на върха.
Изкачването на Броуд пик от Петко Тотев през 2001 г. също не го броя. Той слезе от базовия лагер и каза: "Имам снимка, колеги, ще ви дам всичко." Признахме го, но до ден днешен няма доказателство.
- Забивате ли българския флаг при изкачването?
- Правим го, но по-скоро доказателството е 360-градусовата панорама, снимката в детайли на върха, скалите... От 2013 г. непалското Министерство на туризма вече не дава сертификати за изкачване, ако не го удостовериш. Ако си с кислороден апарат, даже трябва да махнеш маската, за да ти се види лицето.
- Целта ви е да направите т.нар. Хималайска корона, като изкачите всички 14 осемхилядника...
- Вече получих условията и офертите на фирмите за изкачването на първите два осемхилядника през втората половина на март 2016 г. Ще ги обявя официално, когато всичко се потвърди, защото може да предложат размествания в поредността за покоряване на върховете, да станат земетресения, политически сътресения... В началото на март ще знам кои са върховете и в каква последователност ще ги катеря.
- Сам ли ще заминете?
- На този етап - да, освен ако не се появи някой достоен, добре подготвен българин. Чужденец - по-малко вероятно, въпреки че вече ми пишат алпинисти с по 6-7 осемхилядници в биографията си. Харесва ми да покорявам върховете сам - хем е по-трудно, хем е по-стойностно и мога да сравнявам условията.
- Казвали сте, че ако покорявате Еверест, ще е по по-труден маршрут...
- Оставям Еверест за 2017 г., в момента подходът към него не е толкова добре уреден. Има проблеми с достъпа, а и цената му е по-висока заради полетите. Граничният пункт между Тибет и Непал е напълно унищожен и трябва да се лети през Лхаса... Това са неща, които ще решавам в движение.
- Ще разчитате ли на финансова помощ от спортното министерство?
- Не. Проектът вече става личен. Единственият, неизкачен от българи, осемхилядник е Шиша Пангма. При неговата атака ще се обърна към федерацията. Когато го покоря, и държавата ще има принос - досега Хималайска корона са правили 35 човека от не повече от 20 националности. Проблемът на алпинистите, които я "събират", е, че им писва, случват се други неща в живота им и се разсейват от крайната цел. Затова искам да я изпълня максимално бързо. Ставам все "по-гладен" за върхове с всеки изкачен връх.
- Какъв е минималният период, който ще ви е нужен за Хималайската корона?
- Още 3-4 години. Ако догодина направя повече от два осемхилядника, може и по-бързо да стане.
По молба на мениджъра на базата данни на "The Himalayan Database" Рудолф Попие правя таблица с всички времена на изкачвания, т.е. колко метра на час качвам между различните лагери на седемхилядниците и осемхилядниците. Той ще анализира резултатите от всички 10-20 човека, които ще му изпратят информация. В момента има една цифра - 350 м/ч, което без кислород на височина над 8000 м е абсурд.
Хората, които се качват в планините с кислород, са в категорията "височинни туристи" (HAT - "high altitude tourist"). Като се изпише това съкращение след името на някого, става ясно, че... Това е като да имаш две коли с еднакви двигатели, обаче едната да е с турбо компресор. Кислородът ти дава допълнителни 50 коня, с които те задминават. Макар че мен и с кислород никой не ме е задминавал... Просто съм бърз, физиология (смее се). Знам как да тръгвам с гигантска скорост.
- Колко вдишвания правите на крачка на височини над 7500 м?
- Винаги правя по две. За мен е определящ броят крачки. Над 7500 м правя по 30-40 крачки между почивките, над 8000 м - по 10-15. И до 20 съм стигал, но с по-бавно темпо. Установих, че наклонът на тялото ти дава по-голяма крачка. Оказа се, че моите са по-големи от на другите алпинисти. Т.е. като крачат след мен, не могат да ми стъпят в следите. С това увеличих скоростта - 5 см на всяка крачка, а като ги умножиш по 10 000...
- Колко по-бързо е слизането от качването?
- Три-четири пъти, че и повече. На Манаслу се качих за 6 часа. Тъй като теренът е по-лесен, слязох за един. Тръгваш през нощта, за да си на върха в средата на деня, и да слезеш преди да се стъмни и да се е влошило времето.
- Какво се случва с вашия научен, систематичен ум нависоко? Има ли поражения?
- Работи по същия начин, само че по-бавно поради липса на кислород. Всяко нещо е по-забавено. Не може да се опише, не е като да се напиеш...
Всеки път умират клетки, изчезват "връзки" между "папките" в мозъка, изчезват телефони, имена, събития. Като се върна от експедиция, ми трябват две седмици, за да си спомня всички неща - има "бели петна", които обаче се възстановяват. Както при Алцхаймера е - не го лепваш, когато непрекъснато си замисляш задачи, но когато гледаш телевизия и не тренираш мозъка, със сигурност те удря.
- Диабетът създава ли ви проблеми с нужния за алпинистите прием на въглехидрати, които са в по-големи количества в сладките храни?
- Имам по-различно, перфектно съотношение на прием на въглехидрати/мазнини/белтъци - 70:20:10%. Въглехидратите са сбор от бързи, средни и бавни. При нас атаките на върхове траят 8-10-15 ч. и поради това поне 70% са от последните два вида според бързината на разграждане. На височина се повреждат механизмите за усвояване, внимаваш да не прекалиш с мазнините. Примерно руснаците обичат да хапват сланина. Твърдят, че е перфектният източник на гориво, но ако погледнеш дълбоко метаболитно, въобще не е така. В планината забравям за диабета, ям сладки неща, включително десертчета, които на минус 20 градуса са просто блокчета лед.
- Къде ще тренирате до март?
- У нас. Българските планини предоставят отлични условия за подготовка на скоростни алпинисти. Предвидени са изкачвания на Снежанка, Мусала, Вихрен...
- Чувствате ли, че хората започват да ценят по-силно успехите ви?
- Самото ми лице, име и стремежът ми редовно да катеря осемхилядници ме направиха по-разпознаваем. По-лесното намиране на спонсори помага да се концентрирам върху подготовката, а не върху търсенето на пари. Медиите помагат тези постижения да стигат до обществото по-бързо: "Ето, има още един покорен връх от българин!"
- Кога ще съберете постиженията си в книга?
- Това седи на дневен ред. Ще направя опит за първа книга, даже и заглавие съм измислил - "Първите седем", когато преполовя проекта "14 по 8000". Психологически ще изпитам задоволеност, че вече съм на половината. Живот и здраве, дано до края на другата година да е факт. Всичките ми дневници вече са само електронни, ще стане по-лесно.