Става горещо

С наближаването на изборите в България става все по-горещо. Не само защото и буквално, и преносно идва пролет. Горещо е, защото политическите страсти се нажежават. Лошото е, че прословутата толерантност на българите вече се превърна в изтъркано клише, носещо носталгия към вече остарели в очите на някои политици ценности.

Офис на български евродепутати осъмна със счупени стъкла. Не е първият. Уви, май няма да е и последният. Омразата шества и превзема сърцата, уви, когато не могат с думи да победят опонента, слабите души пробват с насилие.

Обиди и дребно заяждане се изливат всекидневно от екрана и от личните профили на политици в социалните мрежи. Партийци от целия политически спектър бълват омраза към чужденци, роми, инаковерци... Все по-силна е тенденцията реторика, изпъстрена с негативизъм, да се лее и засилва. Май вече никому не прави впечатление колко устойчиво политиците са се пристрастили към "плюенето" по опонентите си.

Нормално е в политиката да има страст, но нека тя не е за сметка на нормалния и спокоен живот на обществото като цяло. Позиция на младежката организация на ГЕРБ разбуни страстите в последните дни. С нея младите хора не се борят срещу изтичането на мозъци у нас, нито с голямата безработица, загиващите здравеопазване и образование... Техни най-големи врагове се оказаха президентът и лидерът на основната опозиционна партия. Младежкият плам бе впрегнат в огъня на битката между "Дондуков" 1 и 2. Кой учи на това младите у нас? 

Който сее бури, жъне урагани. Какво да кажем за тези, които сеят омраза? Горещо е, огънят на омразата лесно може да се разпространи. Би било хубаво политиците да се научат на отговорност, защото пламъците не подбират наши и ваши - изпепеляват всичко по пътя си. А след тях остава само пепел, върху която трудно се гради доверие и вяра в по-доброто.