Старци берат хмел...

У нас все още само се говори за активния живот на възрастните хора - този важен за днешния ни демографски колапс проблем. Иначе си имаме Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012-2030 г.) Документът е приет от Министерския съвет на 20.06.2012 г. Та там правилно се отбелязва, че "бързият темп на застаряване на населението в България изисква енергични икономически, институционални, административни, бюджетни и финансови промени, без които ще бъде нарушена сплотеността в обществото, солидарността между поколенията и ще възникват нови, трудно разрешими проблеми за бъдещите поколения".
В Европа отдавна мислят и решават как възрастните хора да имат своя икономически и социален принос в обществото. На преден план се извежда възможността за гъвкав избор за начина на живот в напреднала възраст - участие в обучения, заетост, осъществяване на различни доброволни дейности и предоставяне на грижи. Къде сме ние?
С около 50 000 човека е намаляло българското население през 2015 година. Ние сме уникална нация по този показател в Европа. По-голямата част от населението е съсредоточена в девет общини. На 100 000 починали се раждат едва 60 000 деца. И това поставя с още по-голяма сила проблемите с намирането на начини и средства да "впрегнем" възрастните в по-активен живот. Има недостиг на работна ръка в медицината, образованието, енергетиката, инженерните науки. В такава ситуация се включват и нови сектори. Крайно време е да се разбере какво имаме и с какво разполагаме, твърдят специалистите. Но причините това да не става не са една и две, въпреки европейските проекти в тази област. Те са свързани с инфраструктура, имиграция, транспорт, икономика и здравеопазване. В същото време два милиарда и половина се харчат от всички институции за демографски проблеми, като само на МТСП се пада един милиард, по неофициални данни. Къде отиват тези пари? Ще продължаваме да се питаме още дълго при липсата и на държавна политика за връщане на младите хора в страната ни. Пречи и прекалената централизация, големите предприятия са сринати и няма възможности за създаване на нови поради липса на правилна политика от управляващите и недостиг на инвестиции и отвътре, и отвън.
Но вместо да викат неволята, и кметовете могат да помогнат по места, дори и с по-малко пари. Има сгради, които пустеят, природни дадености, които трябва да се ползват активно. Могат да идват фирми от чужбина, да вършат различни дейности и да използват българска работна ръка. Но и сами можем да си организираме живота, без да чакаме някой друг да го направи вместо нас. И сега има добри примери за социалния живот в някои общини. Фирми от Бургас например возят хора от Варненски район, които работят за развитието на икономиката в този град. В Мездра и Ботевград е същото. Във Видин хората сами са си обновили детските площадки. Обучават се хора за работа в болницата, хора с увреждания изработват предмети и след това ги продават. Работи активно и занаятчийската камара във Видин. В област Монтана КНСБ вече 5 години обучава възрастни хора - 15 човека са останали на постоянна работа с постоянен трудов договор. В област Ловеч постоянно се прави нещо, за да се рекламира районът - строят се ресторанти, къщи за гости и др. и така се стимулира местният бизнес. В Бургас предприятия имат политика за наемане на възрастни. Кметовете по места могат да подготвят проекти за възрастни хора и да се промени законодателството така, че хората над 55 години да бъдат приемани на работа от фирми чрез преференции. Може да се помисли и за специфични работни места за възрастни хора, дори работа от разстояние. Много може да бъде направено за водене на пълноценен и самостоятелен живот на хората в селата и градовете. На първо място общините се включват със стимулиране на вече съществуващите пенсионерски клубове и клубове на инвалида, поемат издръжката, правят дарения на телевизори, компютри, картини, кафе-машини, установяват контакт с туроператорите за екскурзии, подпомагат честване на национални и лични празници, борят се за възстановяване на личните здравни кабинети. Синдикатите и работодателите могат да помогнат за самостоятелен живот на хората над 55 г., като им осигурят обучение и преквалификация, менторство, партньорство. И нека не забравяме, че самостоятелният живот на възрастните хора зависи от всички институции взето заедно. И от тях самите.